Преди дни глобалната консултантска компания "Мак Кинзи и Ко." публикува изследване на задлъжнялостта в света. Едно интересно четиво за финансисти, фирмени икономисти и за всяка глава от заможно семейство, отговорна за фамилното имане. Можем само с две думи да обобщим всички изводи от проучването: нищо ново. И точно в това е проблемът. След пет години депресия, последвала двете години на глобална рецесия, изводът "нищо ново" звучи като присъда. Само две години ни делят от рекорда за най-продължителен застой в световното стопанство, Великата депресия (1933-1940 г.). На представената графика виждаме обобщена картина на задлъжнялостта в света. Мак Кинзи и Ко. рисуват типичен депресивен сюжет. Това е финансовата зима: произведеният брутен вътрешен продукт в света расте от 2007 до 2014 г. под процент (0.6%) годишно,



брутният дълг расте с 57 трилиона долара,



81.9% за периода, 5.3% средногодишно с натрупване (ръст при сложна лихва) над 10% номинално и вече достигна 199Т (трилиона, 10 на 12 степен) долара. Целият свят e произвел миналата 2014 г. около 90Т брутен продукт. Това значи 286% задлъжнялост. Ако целият свят беше една фирма, тя щеше да е фалирала. Старо банкерско правило гласи, че фирма може да поеме максимален дълг, равен на 83.33% (1/1.2) от годишната й добавена стойност. То датира поне от 1000 г. преди Христа, има го в най-древния банкерски наръчник, писан на глинени плочки. Според него световната икономика може да носи най-много 108Т дълг, дългът е почти двойно над допустимия. При това 1% от населението е собственик на 50% от целия дълг. А от всички сектори в икономиката



най-дълбоко затъват правителствата



През последните 7 години публичният дълг е нараствал с близо 10% (9.3%) средногодишно (нетно, с натрупване). За 7 години той се е увеличил със застрашителните 58%. "Мак Кинзи и Ко." отделят най-голямо внимание на растящия дълг на Китай - и най-неубедително тълкуват данните за Поднебесната, дори допускат наивна грешка да твърдят, че китайците дължат повече от американците (в % от БВП). Първо е порочно да се сравнява брутният дълг "на нацията", може да се съпоставя държавен и държавно гарантиран дълг или пък дългът на банковата система. Второ, коректно е да се сравнява нетният дълг. Тогава задлъжнялостта в Китай би се очертала в съвсем друг профил: Китай се превръща в един от банкерите на света, място за трупане на резерви. Оказва се, че най-големи нетни длъжници (дълг - резерви, в % от БВП) са правителствата на Гърция, Япония, Португалия и Италия, без да броим страни със съмнителна държавност като Ливан и Гренада. Още дузина държави, най-много от тях в Европа, са отвъд прага на допустимо задлъжняване. Никакъв "остеритет" (строга дисциплина и орязване на разходите) няма да помогне.



Предстои революция на дълга,



нужен е такъв механизъм, който да направи дългът на затъващите държави поносим. Не може да се "подстриже" (т.е. да се обезсили със закон или с нов световен договор) напосоки целият държавен дълг. Това ще вкара финансовия свят в неуправляем хаос. Такъв механизъм може да бъде инфлацията. 10% средногодишна инфлация за около 15 години ще обезцени стария дълг на фалиралите държави - стига да не задлъжняват по-бързо от сега. Друг механизъм, който централните банки вече инсталират, е имагинерната икономика на отрицателните лихви, т.е. спестителите да бъдат заставени да плащат данък върху парите в банките, а банките да бъдат превърнати в бирник на нов "данък върху ликвидността", и да го внасят чрез централните банки в държавния бюджет. И двата метода: инфлационният тайфун и квазиданъкът, чрез отрицателните лихви вещаят



край на конвенционалната банкова система,



нови правила, нови институции и нови пътища за движение на световните финанси. Кой ще държи пари в банки, ако ще губи до 10% всяка година? Естествено ще търси друг начин на вложение, та ако не може да печели от парите си, поне да запази стойността им. Тази нова финансова система вече се развива и има повече активи от банките. Нарича се паралелно банкиране или "банкиране в сянка". Начините му да избегне конвенционалната банкова система са десетки хиляди, но най-значимите по дял в общата сума на кредита са прякото междуфирмено кредитиране, различните фондове, компаниите за частни вложения (private equity), финансовите компании за доверително управление, лизингови и факторинг компании. Главоломно, с десетки проценти годишно, расте оборотът на прякото финансиране без посредник, обслужвано чрез интернет платформи (peer-to-peer funding). А при всеки опит държавата да регулира паралелното банкиране се оказва, че инструментите, към които посегне регулаторът, просто изчезват и се трансформират в десетки нови. Финансовата революция вече започна.