Напоследък държавата се опитва с административни увеличения да събира повече приходи от все по-малко хора, като вдига прагове, тавани, минимални заплати. При условие че има цели региони с огромна безработица, икономиката стагнира, с такива повишения допълнително блокираме пазара на труда. Управляващите могат да вдигат колкото си искат вноските, но ако така намаляват броя на хората, които плащат, влизаме в опасна спирала, в която все по-малко работещи издържат все повече неработещи. Без инвестиции и без нови работни места пенсионната система няма как да издържи. Това е едно от нещата, които изобщо липсват като предложение в разните програми и планове.

Голям риск крие идеята максималният осигурителен доход да се увеличи рязко - да достигне 10 пъти минималната заплата. Това ще е най-високото ниво в Европа. В Германия този "таван" е 1.7 пъти средната заплата, в Холандия е 1.4. Такова увеличение би ударило най-вече ИТ специалисти, лекари и други дефицитни професии, които и без друго са доста мобилни и лесно напускат България. Ако ще плаща същите високи ставки като в Германия, всеки програмист и системен инженер ще отиде там. Не може да се тревожим, че оставаме без лекари и инженери, а в същото време да ги облагаме още повече - срещу миражно обещание, като остареят, да взимат по-високи пенсии. Да, ще взимат, само че в Германия или другаде. Те просто ще започнат да напускат още по-масово. Това е опасността - за да събере сега държавата няколко милиона повече, ще причини



още по-голямо изтичане на мозъци от най-ценните професии,



от най-конкурентните сектори.

Всякакви резки промени на данъчно-осигурителното бреме трябва да се избягват, защото нанасят дългосрочни вреди на пазара на труда. Спомнете си как през 2010 г. рязко бе вдигнат минималният осигурителен праг на самонаетите. В резултат 100 000 самонаети изчезнаха от правния мир. Някои фалираха, други закриха бизнеса си, трети потънаха в сивия сектор. Така или иначе тези 100 000 спряха да плащат осигуровки. И така, вместо да има двоен скок на приходите от вдигането на осигурителния праг, реално имаше едва няколко процента увеличение. За малко повече пари бе нанесен огромен удар върху икономиката - това е равносметката.

Покачването на осигурителните вноски също е лоша идея. През 2011 г. имаше увеличение - при това с 2 процентни пункта наведнъж, а управляващите се кълняха, че с този ход ще осигурят 600-700 милиона лева повече приходи. Това не се случи. Идеята, че като вдигаш ставки, осигуряваш повече приходи, е наивна и особено вредна, когато имаш много сенчеста икономика. За коректните фирми стои въпросът - защо аз пълня бюджета, а конкурентът ми нищо не плаща. Дали да не мина и аз в сивия сектор? Колкото по-високи са ставките, толкова по-зле, защото разликата между коректния и тариката става още по-голяма. И коректната фирма може да не оцелее по чисто пазарни причини - тя не може да поддържа ниски цени, докато "сивият" играч може.



Колкото повече се товарят честните, толкова по-малко ще стават.



В този смисъл министърът на финансите е напълно прав - първо трябва да се оправи събираемостта преди дори чисто теоретично да се обсъжда вдигане на осигурителната тежест.

Голямото сваляне на осигуровките в предното десетилетие било груба грешка и фатално за приходите на НОИ, твърдят цяла плеяда бивши социални министри. България е с безработица над средната за ЕС, което според тях означава, че ниските пенсионни вноски не са насърчили бизнеса и създаването на нови работни места. А могат ли да кажат колко щеше да е безработицата у нас при по-голяма осигурителна тежест? Истината е, че реформите доведоха до това, че при по-ниски ставки се събират повече приходи. Защото имаше повече инвестиции, които създадоха повече работни места и оттам базата е по-голяма - повече хора внасят.

В момента в България има 600-700 хиляди души в работоспособна възраст, които по различни причини не са заети. Ако ако си намерят работа, това ще е най-голямата пенсионна реформа - представете си поне половин милион души да започнат да внасят данъци и осигуровки, вместо да вземат помощи и обезщетения от бюджета. Това ще е огромна промяна за хората и за хазната. Заслужава си да се посветят много усилия в тази посока.

Какъв обаче е проблемът с тези хора? Те или изобщо нямат квалификация, или нямат подходяща квалификация. В масовия случай държавата им намира за кратко каква да е работа - връчва им метла и ги праща да чистят градинките. Това са нашите програми за заетост. Те приключват след година или две и човекът пак се връща към нулата - остава без работа и без квалификация. Вместо да им даваме метла, по-добре е да им дадем учебник, курс за квалификация за нещо, което се търси на пазара. Тогава със същите похарчени пари след 2 години ще имаме хора с квалификация и шанс да си намерят трайна работа.

Има и такива мерки по програмите. Важно е обаче те напълно да бъдат съобразени с това, което бизнесът търси, а не с желанията на разни обучителни центрове. Ако се търсят заварчици, то защо да обучаваме хората на чужд език. Не е лошо да се знае английски, но няма много полза, ако в твоя район се търсят заварчици, а не екскурзоводи или преводачи. Това трябва да се съобразява. А се получава като с висшето образование - имаме професори по психология, история, социология, нямаме по инженерни дисциплини - значи ще произвеждаме психолози и историци, а не ай ти специалисти. И понеже има центрове за обучение по фризьорство и чужди езици, няма да обучаваме шлосери.



А за никого не е тайна кои са професиите с бъдеще.



За последните 6 години заетостта у нас е спаднала с близо 13% средно за икономиката, но има един сектор над 20% увеличение, като в него растат и заетите, и заплатите. Става въпрос за телекомуникациите и информационните технологии. По данни от рейтинговата система на университетите висшистите, завършили през последните 5 години компютърни науки и информатика, са на второ място по най-висок среден осигурителен доход.

Нашите лекари и медицински сестри са едни от най-конвертируемите ни специалисти. Те масово си намират работа в Западна Европа. А медицинските ни университети са първенци по привлечени чуждестранни студенти - около една трета от студентите в медицинските направления са чужденци. Завършилите медицински специалности си намират работа веднага и



при тях имаме практически нулева безработица.



Има нишови специалности, в които учат много малко студенти, а търсенето на пазара е голямо - например математика, физика, военно дело, металургия, добив на полезни изкопаеми. Те лесно и бързо си намират работа и имат относително високи заплати. Показателен е примерът с металургията, където се влиза с много ниски дипломи (само в "животновъдство" са по-слаби), а излизат висшисти с едни от най-добрите нива на заетост и доходи, приближаващи се до медицината.

Според представително допитване до работодателите в България се очаква и глад за технолози - особено в направленията биотехнологии, хранителни технологии и химически технологии. По данни на социалното министерство се очаква през 2018 г. заетостта да се повиши с 5%, което означава, че малко над 3 милиона българи ще имат работа. Най-много ще се търсят програмисти, гимназиални учители, лекари и медицински сестри, IT анализатори, готвачи и сервитьори.