Следващите 7 години административният съдия Лозан Панов ще е председател на ключовия Върховен касационен съд и член по право на кадровия орган на системата - Висшия съдебен съвет. Дали ще е добър или лош председател и кадровик, ще видим тепърва. Панов се ползва с добро име в гилдията и никой досега не е извадил скелет от гардероба му. Пътят му към най-високия връх в съдебната власт обаче е постлан с твърде много странни събития. Затова въпросът е дали ще съумее да отстоява независимостта на системата и
дали ще успее да не е кукла на конци
Още с издигането на кандидатурата на Панов беше ясно, че той има огромни шансове за успех. Гаранция за това бяха петимата от ВСС, които го номинираха - Галя Георгиева, Георги Колев, Димитър Узунов, Светла Петкова, Милка Итова. Всички те са част от твърдото мнозинство в съвета, което традиционно гласува като един. Самият председател на Върховния административен съд Георги Колев навремето не беше назначен гладко. Още тогава трудно можеше да се намери логика наказателен съдия, завършил школата на МВР, да оглави висшата административна инстанция. Итова пък чистосърдечно обясни, че откриването на процедурата по избор се бави, защото първо трябва да се изгради консенсус за успешния кандидат.
Така и не стана ясен механизмът, по който петимата стигнаха до Панов. Интересно дали някой пак не е направил пътека до кабинета на министър-председателя, както обикновено се случва при назначаването на съдебен шеф? Твърде е възможно, особено сега, когато точно това лоби във ВСС търси как да се закрепи и да избегне опасността от предсрочно разпускане. И макар че всички отричат политическа намеса, остана усещането, че на всяка цена е търсена контра на номинацията на Павлина Панова - зам.-председателя на ВКС, съдия ad hoc в Страсбург, получила широка подкрепа от магистратите в цялата страна.
Знаково беше и поведението на правосъдния министър Христо Иванов преди, по време и след избора. Той първо обяви, че съветът праща сигнали, че изборът е предрешен. Явно за да демонстрира отношение,
Иванов предпочете да е на неформална министерска среща
в Рига, отколкото да председателства заседанието по избора. Само че би трябвало да си дава сметка, че тук подобни знаци не минават. И ако е имал основателни съмнения, че ще участва във "филм с предизвестен край", трябваше да председателства заседанието и да не спира да го повтаря. Може би пък щеше да изиграе роля на някаква спирачка.
Сравнявайки професионалните качества на двамата кандидати за поста, Панова печели преднина. Тя обаче има малшанса да членува в Съюза на съдиите в България, който открай време е трън в очите на мнозинството в съвета. При това беше номинирана за поста от групата, която неотдавна Итова определи като "революционно малцинство". Това са членове на съвета, чийто глас винаги остава в пустиня, независимо колко разумни аргументи вадят - Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, Камен Иванов, Юлиана Колева и Калин Калпакчиев. Те бяха предложили Панова и при провалилата се през септември процедура. И още тогава трябваше да си дадат сметка, че
и самата Темида да бяха предложили, нямаше да мине
Трудно обясним с логични аргументи е упоритият отказ на "нереволюционното мнозинство" (апропо, "революцията" беше основна нишка в концепцията на избрания кандидат Панов) да не гласува с бюлетини, а електронно. И то само ден след като Европейската комисия оповести доклада си за България, в който ВСС беше силно критикуван, а място беше отделено и на спорното електронно гласуване. Основният порок на този вид гласуване е, че не гарантира равнопоставеност на кандидатите - броят на гласовете за единия са ясни, преди да се гласува за другия. Оспорва се и доколко гарантира тайната на вота. Със сигурност с този си инат ВСС не спечели точки, а само заложи още една мина пред новия председател на ВКС.
След това на сцената се появи омбудсманът Константин Пенчев, който е и бивш председател на ВАС. Същият, който клеймеше кадруването върху бели покривки и други порочни практики на съдебния съвет. Пенчев горещо защити Лозан Панов. В това няма нищо лошо, в крайна сметка преди време той го предложи за председател на Софийския административен съд, тоест би трябвало да има високо мнение за него. Пенчев обаче започна да громи опонента на Панов и подкрепата, която Панова получи. "Председателят на ВКС не бива да е този, който е бил във ВКС. Неговата роля е да се бори отвътре за съдебната реформа, за преодоляването на вътрешните зависимости", каза Пенчев пред bTV. Но не спря дотам. "Тези, които застанаха зад Панова, не са съдиите на България и общественото мнение в България. В съдебната система има много вътрешни зависимости. Това не са гнили ябълки, а тумори", подчерта той.
Някои магистрати
свързаха изявите на Пенчев с изтичането на първия му 5-годишен мандат
като омбудсман и законовата възможност да получи още един от парламента. Или пък се оглежда в пост с по-голям мандат. Тази година ще бъдат сменени трима конституционни съдии, които са в КС от 2006 г. - двама от квотата на президента и един от тази на ВКС и ВАС.
Поведението на президента Росен Плевнелиев, с чийто указ завършва процедурата по назначаването на председателя на ВКС, също не може да бъде подминато. За разлика от първия път, когато му се наложи да подписва подобен указ - за назначаването на Сотир Цацаров за главния прокурор, Плевнелиев сега не действа светкавично. Но все пак бе достатъчно бърз - подписа в края на третия работен ден след избора. Като пренебрегна призива на неправителствения сектор за широки консултации, преди да го направи. В прессъобщението на държавния глава се казва, че не е чул нищо лошо за никого от кандидатите. И че не може да изземва правомощията на ВСС и да откаже назначението. Пък и по конституция имал право да наложи вето само веднъж. Явно на "Дондуков" дълго са обмисляли как да замажат впечатлението, оставено от действията на ВСС. Е, не успяха.
За да няма друг път такива перипетии, в бъдеще може изборът за високите позиции в съдебната власт директно да се отменени и постовете да се раздават от партийните централи. Така никой няма да бъде поставен в неудобно положение да обяснява как и защо някой е станал шеф на съд или главен прокурор. И действията на големите в системата също ще са прозрачни.