Седем години след обявяването на независимост от Сърбия Косово преживява масово изселване - десетки хиляди граждани бягат в чужбина от безработицата и бедността. По данни на ООН 35 на сто от хората в Косово са безработни и почти 30 на сто от населението живее в бедност. Смята се, че повече от 30 000 души са напуснали страната през последните два месеца, преминавайки нелегално през Сърбия в Унгария.

Повечето от търсещите икономически възможности и работа отиват в Германия. На 9 февруари германската статистика обяви данни, показващи значителен ръст на заявленията за убежище от косовари - 3630 през януари срещу 1956 през декември м.г. Този ръст принуди немското посолство в Прищина да предупреди за "масово изселване" на косовари към Германия. Според публикация в "Билд ам зонтаг" дипломатите призовават правителството в Берлин да действа бързо и да се опита да спре хората, напускащи един от най-бедните райони в Европа. В предупреждението на посолството се говорело за "бързи действия от федералното и провинциалните правителства" и се задавал въпросът "можем ли да спрем лавината".

В момента Германия дава приоритет на молбите за убежище от косовари и се опитва да ги обработва в рамките на 10 дни, като повечето от тях са отхвърляни, казват от Федералната служба по миграцията и бежанците (BAMF). Председателят й Манфред Шмид заяви, че не само молбите от Косово са се удвоили между декември и януари, но и за цялата изминала година - от януари 2014 г. до януари 2015 г. - е отбелязан ръст с 527 на сто в броя на заявленията за убежище. "Надеждата им да намерят по-добър живот в Германия е напразна, тъй като приетите молби за убежище от косовски граждани са близо до нула", казва той. "Знаем, че икономическата ситуация в Косово е трудна. Но според женевската конвенция



бедността не е достатъчно основание



за даване на убежище нито в Германия, нито в останалите страни от ЕС", добавя той.

Освен заради проблемите на косоварите в разгара на кризите в Близкия изток и част от Африка Германия е получила общо 203 000 молби за убежище през 2014 г. - с 60 на сто повече в сравнение с предходната година. Това е третият най-висок брой молби за убежище, получавани в Германия, и най-големият брой за м.г. за страните от ЕС.

Напускането на хора от Косово е апетитна хапка за търговците на хора, казва Вилма Филай-Балвора, която оглавява албанската служба на "Дойче веле". "Всеки ден стотици косовски албанци тръгват с автобуси към Унгария и след това минават нелегално границата" с помощта на подкупни сръбски и унгарски полицаи, казва тя. Повечето от имигрантите плащат над 1000 евро, за да бъдат изведени на Запад.

Ситуацията предизвиква тревога и в Унгария. Антал Роган, шеф на парламентарната група на управляващата партия в страната, призова премиерът Виктор Орбан да предприеме мерки, "за да затвори портите".

Миналата седмица косовската президентка Арифете Яхяга посети гр. Вуштри, откъдето мнозина се качват на автобуси, за да напуснат страната. Тя призова косоварите "да поемат бремето да изградят" страната си и подчерта, че "да се бяга не е решение".

"Тревожно е, че около 20 000 души напускат Косово всеки месец от септември 2014 г.", особено като се има предвид, че населението е под 2 млн. души, казва Филай-Балвора. Според нея една от грижите на Германия е финансовото бреме от бежанците, дори в краткосрочен план. "Германия е отговорна да осигури на тези хора храна и подслон, докато се разглеждат молбите им, независимо дали ще ги отхвърлят, или ще ги приемат".

В допълнение към икономическите фактори косоварите са притеснени и от политическата обстановка в родината си. Преди няколко седмици Косово преживя най-сериозните вълнения от обявяването на независимост от Сърбия. Двудневните протести започнаха мирно, но завършиха със сблъсъци между демонстранти и полиция. Протестиращите



заподозряха правителството в съглашение



със Сърбия след внезапния отказ от плановете за национализиране на най-голямата мина "Трепча". Те въстанаха и след като министърът от сръбското малцинство Александър Ябланович обиди етническите албанци. Министърът бе уволнен, а останалите сърби в 21-членния кабинет на Иса Мустафа заплашиха с оставка.

Според Филай-Балвора заплахата от дългосрочна политическа криза за много косовари означава, че те не искат да чакат повече да се изпълнят обещанията за работни места и по-добро бъдеще в родината. "Хората искат някаква перспектива. И я виждат в Европа. Хората са недоволни от условията на живот в страната си. Косово все още е беднякът на Европа. Няма работа, няма икономически реформи, корупцията е навсякъде", обяснява тя.

Идния понеделник премиерите на Сърбия и Косово ще подновят преговорите си в Брюксел с посредничеството на ЕС за нормализиране на двустранните отношения. Преговорите бяха прекратени за 10 месеца. Нищо значимо не се очаква от разговорите, но лидерите ще се опитат да намерят решения на проблемите, които ще подобрят живота на хората, казва тя. "Изселването на албанци и бойкотът на сръбските министри са знаци, че има проблеми, нуждаещи се от спешно решение."