Как е възможно войната и мирът да се решават извън НАТО? Събраха се в Минск заинтересованите страни, без дори да питат обединеното командване в Брюксел, разбраха се, макар и след цяла нощ безсънни преговори, и кризата, която миришеше на европейска война, изфиряса. Франция и Германия предложиха добри услуги като европейски партньори, на които се доверяват Украйна и Русия. Съединените щати също им се довериха, че предлагат полезно решение, и показаха сдържаност въпреки намеците си за косвена силова намеса.

Така извън блоковото мислене се видя, че светът има начини да се оправя с възможно най-прости и най-евтини методи, като разговори очи в очи, "няколко ведра кафе, бъркани яйца и млечни продукти" - по думите на домакина на срещата в Беларус президента Александър Лукашенко. Впрочем това е същият Лукашенко, поставен от години под международна изолация, заради когото Беларус е единствената европейска държава, която не членува в Съвета на Европа. В някои случаи обаче дори паянтов мост може да служи като връзка между два стръмни бряга.



У нас пък покрай кризата в Украйна се завъртя странен дебат



по високите етажи на политиката. Сякаш ни предстоеше да влезем в НАТО и се питахме дали има смисъл. Който не е разбрал, трябва да знае, че сме в НАТО от 2004 г. Друг е въпросът доколко възприемаме НАТО като ориентир как да гледаме на света. Тук е проблемът на управляващите, които изпадат почти в истерия, че някой може да си помисли какво те си мислят, въпреки че говорят друго.

Да вземем за пример външния министър Даниел Митов, който вероятно поради младостта си е по-емоционален, отколкото би отивало на шеф на дипломацията. Вместо да обясни спокойно каква е позицията на България към конфликта в Украйна и защо се налага да бъде третирана като фронтова държава с изнесен на предна позиция "координационен център" на НАТО, той ни нареди на 11 февруари да престанем да се занимаваме с темата: "Искам да го кажа съвсем ясно и категорично - истериите около това каква е позицията на България и дали ще влизаме във война с някого или не трябва да престанат. България няма да воюва с никого, никой няма да воюва с нас. И спекулациите по тази тема трябва да престанат". Тропането с крак издаде истерия, която министърът приписа другиму, вместо да се овладее. Така направи лоша услуга на НАТО, чийто образ няма как да ни е безразличен. Обществото имаше право да пита



защо България трябва да играе ролята на фронтова държава,



за каквато ни смята командващият американските сили в Европа Бен Ходжис. Той избра шест подходящи места за изнесени напред командни (координационни) пунктове: трите балтийски държави, Полша, Румъния и България. От тях само нашата страна нямаше как да очаква пряка заплаха откъм украинска територия, защото Румъния и Молдова ни отделят от нея. Затова пък други две натовски държави - Унгария и Словакия - имат обща граница с Украйна, а генералът не ги смята за фронтови държави, изложени на някаква заплаха, и не им предлага командни пунктове. Излиза, че фронтовата линия на НАТО е прекъсната на някои места и България трябва да я запушва от дистанция. Логично е да се очаква обяснение защо е така, но министърът показа раздразнителност поради липса на подходящ отговор.

Военният министър Николай Ненчев му се притече на помощ и само влоши положението: България не е прекалено близо до Украйна, каза той уж успокоително същия ден в Министерския съвет. Близо са Румъния, Полша, Латвия, Литва, допълни той за незапознатите с географията. Но веднага оплеска официалната политика, добавяйки с укор към разтревожената общественост: "Само в България има този тип колебания, има особена чувствителност на тази тема". Има, защото хората се чудят - хем не граничим с Украйна, хем ни смятат в НАТО за фронтоваци. И тук възникна въпросът каква щеше да е позицията на България, ако от НАТО бе поискано участието ни при разрастване на кризата. Ненчев даде засечка и заяви, че не желае да отговаря на хипотези. "Не е постъпвало искане от НАТО за участие на български военни в операции, свързани с кризата в Украйна. Ако такова постъпи, парламентът ще трябва да се произнесе", каза министърът. Отклонявайки към депутатите отговорността да дават обяснения пред народа, той предприе и един



отклоняващ темата "маньовър"



"Ние сме в клуба на благоденстващите нации", каза Ненчев и напомни, че България доброволно е станала член на НАТО. "За мен е удоволствие да бъда в клуба, където са Франция, Германия и прочие страни, в които ще учат нашите деца", похвали се Ненчев и подчерта, че не би искал да бъдем извадени от него.

Франция и Германия обаче не се оставиха някой в НАТО да им диктува как да се отнасят към Украйна, нито пък правителствата им наредиха на опозицията и своите граждани да престанат със спекулациите по тази тема. Забележете разликата в сравнение с България, където управляващите се хвърлиха в челен сблъсък с всеки позволил си да мисли по въпроса без инструкции от Брюксел. Докато президентът Франсоа Оланд убеждаваше Киев и Москва да приемат мирния му план, изработен заедно с канцлерката Ангела Меркел, главният му опонент от дясната опозиция и негов предшественик на президентския пост Никола Саркози свободно развиваше тезата си, че Крим се е присъединил законно към Русия. "Щом Косово имаше право да бъде независимо от Сърбия, не виждам защо да не можем да кажем, че Крим има правото да напусне Украйна и да се присъедини към Русия", заяви той на 7 февруари в Париж пред актива на своята партия Съюз за народно движение.

По такъв начин не би посмяла да говори дори проруската опозиция в България. А Саркози, който се запомни като най-проамериканския френски президент, каза и още нещо: "Разделянето на Европа от Русия е драма. Може американците да го желаят, това е тяхно право и техен проблем (...), но ние не желаем връщане на студената война между Европа и Русия". Ако имаше индивидуално членство в НАТО, за такива думи у нас щяхме да изключим Саркози. Нормално е управляващи и опозиция да спорят по всякакви въпроси.



Но как се държа по време на кризата президентът



и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев, от когото се очаква да е надпартиен пазител на националните интереси? Той просто изпадна в познатата си безтегловност, като под лозунга "Молчать! Не рассуждать!" призова политиците да "оставят армията на спокойствие", да спрат манипулациите около НАТО и да не спекулират със страховете на хората. "Работата по този координационен център е започната от правителството на БСП и ДПС, което се подкрепяше от "Атака". Тя е продължена от служебното правителство и ще бъде довършена по един достоен начин от настоящето правителство. Нека тези, на които им се привиждат ракетни комплекси, бази, мобилизация с цел обявяване на война, използване на полигона в Шабла за атака на изток, да бъдат честни пред българския народ и да кажат на база на какви документи, решения и факти лъжат и манипулират българското общество по този безцеремонен начин. Нека да имат достойнството и да се извинят", заяви Плевнелиев.

Тук, разбира се, президентът стъпва на хлъзгаво, защото повдига въпроса дали самият той ще се извини, че през цялото време, докато три правителства са се договаряли в чужбина за инсталиране на натовски команден център в България, прицелен на изток, той е крил тайната от българския народ. От изявлението му става ясно, че е бил в течение на замисъла, но не се разбира кой му е пречел да говори открито. Сега се оплаква, че някой се възползва за теснопартийни интереси "на гърба на най-естествените страхове на българския народ", без да си дава сметка, че народът най-много се плаши, когато нещо се прави зад гърба му.

Изводът е, че макар от десетилетие да сме в алианса, политиците продължават да го възприемат като нещо външно, което ни спуска задачи.



С лакейско чувство за малоценност



те не гледат на България като на равноправен член на съюза, който има право да участва в изработването на общата политика. Едва ли някой щеше да се изненада, ако България се бе разминала на дискусия в НАТО с мнението на балтийци и поляци, заявявайки, че не смята Русия за такава заплаха, каквато те я представят. Нали нашият принос щеше да е в намаляването на напрежението с Москва, а не в подклаждането му? Как поне веднъж наш пратеник в Брюксел не се осмели да изрази подобно мнение, което вероятно се споделя от много българи - онези с "естествените страхове", на които властта им нарежда да мълчат?

Колко дълбока може да бъде пропастта между общество и угодници на ръководни постове илюстрира отново емоционалният външен министър Митов. "Истериите около един координационен център с 40 души състав, създавани от определени политически партии, са безотговорно насаждане на омраза, паника и истерия в българското общество. Този тип реакция граничи с криминално поведение. Това трябва да се прекрати моментално. Не само че не е зряло, то излиза от рамките на нормалност", заяви той на 9 февруари след пътуване до Брюксел. Сега разбрахте ли? - ако не млъкнете моментално, ще ви броим или за криминали, или за ненормални. Което и в двата случая означава, че сте за решетки. Не смея да продължавам.