Болезненият досег на пациенти и лекари с оскотялата и престъпна здравна система у нас логично и полека-лека доведе до ръст на делата с медицинска тематика и вече е нещо обичайно неразбориите и предполагаемите престъпления в тази сфера да се отнасят към съда. Само по себе си това е чудесно и следва да е практиката в нормална правова държава, където присъдите се издават от съда, а не от медиите, където проблемни отношения се регулират от органите на реда, а не с бой. Но понеже съдебната ни система не е по-уредена от здравната, за пострадалите и недоволните справедливостта обикновено си остава лукс. Но все пак има и пробиви, които осмислят опитите на всички, които търсят помощ от съда.

"Делата в здравната система растат значително", казва адвокат Христина Николова от Центъра за защита правата в здравеопазването. Центърът беше основан с парите от обезщетението от здравно министерство, което вече покойната Теодора Захариева спечели в съда. Тя осъди МЗ заради липса на онколекарства и беше един от първите пациенти, потърсили правата си в съда. В момента ЦЗПЗ води доста от делата в здравния сектор - годишно се завеждат по 50-60 иска.

"В периода 2007-2010 г. тръгна процесът на търсене на права в съда, делата за медицински грешки прохождаха, болниците от време на време водеха дела срещу здравната каса. След 2010 г. тръгнаха много дела по достъп до обществена информация, благодарение на което администрациите се понаучиха, че не могат да отказват информация, а сега тези дела спряха почти напълно", казва Николова. От 2012 г. актуални са делата за лечение в чужбина, увеличил се е и броят на исковете за медицински грешки - по 10-15 годишно, както и цената на обезщетенията, които се претендират.

Исковете обаче са предимно граждански, а не наказателни - търсят се само парични обезщетения, но не и наказателна отговорност. "Хората се научиха, че няма смисъл да се водят наказателни дела за тези случаи. За съжаление прокурорите не искат за образуват такива производства - от една страна, те са страшно заети и имат много дела, а от друга - здравната материя е много трудна, те нямат медицинско образование и време да четат извън тяхната професия и това им идва като свръхнатоварване", обяснява адвокат Николова. Показателно в това отношение е разследване за смъртта на дете от Котел,



прекратявано пет пъти от Сливенската окръжна прокуратура



През март 2011 г. 11-годишното момиче вдига температура, няколко дни е лекувано амбулаторно, основно по телефона, а диагнозата се мени - вирусна инфекция, бронхит и неуточнена бронхопневмония. След като състоянието на момичето се влошава, то е прието в болницата в Котел, а след това пратено с линейка към Сливен, но по пътя детето издъхва. Родителите подават жалба в прокуратурата, която вече 5 пъти прекратява разследването. 5 пъти хората обжалват решението и досега съдът 4 пъти е отменял постановленията за прекратяване и е връщал делото с указания за допълнително разследване, а в момента и петият отказ е в съда. В мотивите на едно от решенията на съда се казва, че "производството е прекратено, без да са изяснени всички факти и обстоятелства около смъртта на едно дете, което до този момент е било здраво и без никакви хронични заболявания или оплаквания. Изводите на назначената от прокурора съдебномедицинска експертиза са непълни, неясни и противоречиви". Съдът е посочил и цели 15 допълнителни въпроса, на които трябва да се отговори, преди да се вземе решение дали да бъде повдигнато обвинение, или да се прекрати производството.

С това се сблъскват всички пострадали или роднини на пострадали, които смятат, че са жертва на медицински грешки. Затова и самите адвокати вече убеждават хората да търсят само обезщетения, без да внасят жалби в прокуратурата. "За мен е изключително трудно да им обясня, че ще си скъсат нервите, ще хвърлят много пари и няма да постигнат нищо", обяснява Христина Николова.



Което обезсмисля самото правораздаване



Защото нормалното е, когато един родител смята, че детето му е убито, да иска възмездие, а не пари. И е справедливо да получи не просто правосъдие, а обективни отговори на въпроси, които ще си задава цял живот.

И да има право на нормален и справедлив процес, с адекватни доказателства и експертизи, въз основа на които съдът да вземе решение и да определи има ли и кои са виновните. Но и това е почти невъзможно. "В досъдебното производство пострадалите не могат да участват и се запознават едва впоследствие с целия събран доказателствен материал - експертизи, обяснения на лекари, свидетели и т.н. Но един следовател не разбира нищо от тази материя, като види, че става дума за кардиологичен проблем, да речем, вика кардиолог, който му казва - всичко е наред, няма грешка, и работата приключва. Следователят не си прави труда да се консултира с друг кардиолог, да изясни за себе си какво всъщност се е случило и му е най-лесно да приключи преписката. И когато викнат пострадалия, му връчват в една стая три тома материал да чете на място и ако има възражения, да ги каже пак там, на място", описва процеса адвокат Николова.

Друга причина е, че в България системата е обърната. В повечето европейски държави не пациентът трябва да докаже, че е лекуван неправилно, а обратното - лекарят трябва да докаже, че е лекувал правилно. "Основен принцип в правото е, че отрицателни факти не се доказват, затова е безсмислено пациентът да доказва, че е лекуван неправилно. Би трябвало когато нещо е свършено добре, това да се докаже. А сега цялата тежест на процеса лежи върху пациента, който няма медицинско образование, не разполага с документацията в оригиналния й вид, той се бори с термините в съдебна зала срещу вещите лица, които - факт - защитават своите колеги, което няма и как да е другояче", казва Николова. И така страните са абсолютно неравностойни - достатъчно е болницата да докаже, че макар да има увреда, не са действали виновно, с което процесът приключва.

Тези изкривявания не просто лишават от справедливост хора, които смятат, че са пострадали, но убиват смисъла от съществуването на правосъдието. В дългосрочен план те



ще доведат до все по-чести саморазправи,



от които нито лекарите, нито пациентите, нито дори магистратите ще спечелят.

Естествено, изключения и осъдени медици има, но те са по случаи, които само затвърждават правилото, че правосъдие трудно се получава. Наскоро, след 4 годишен процес, Софийски градски съд осъди на 2.5 години условно лекаря, винен за смъртта на дете в един от най-шумните случаи с медицински грешки у нас. Д-р Михаил Маджунов от ИСУЛ е подценил състоянието на 4-годишната Гергана, която почина след усложнения след операция на сливиците и освен условната присъда получи и забрана да практикува професията си за 2.5 години, която сама по себе си е напълно достатъчна да съсипе кариерата и живота на всеки лекар. Случаят предизвика огромен медиен шум, беше проверен от агенция "Медицински одит" към здравното министерство, от лекарския съюз, имаше дори изслушване в парламента и след целия този интерес нямаше как да бъде неглижиран от следствие и прокуратура, още повече че проверките по него бяха свършени от друг компетентен орган - медицинския одит.

Наскоро условна присъда и лишаване от права получи и лекарка от Ямбол, винена за смъртта на дете на 1.8 години, но и този случай беше в центъра на новините. Ясно е, че пациентите отдавна се научиха да търсят и телевизиите паралелно с органите на реда, но медиите също нямат нито капацитета, нито правото да раздават присъди. Затова е в интерес и на самите лекари да има работеща съдебна система, която да може да каже кой е виновен и кой не.

По тази причина делата с медицински грешки са най-тежките, смята адвокат Христина Николова. За нея лично най-тежкото дело, което е водила, е срещу Правителствена болница. Преди няколко години няколко пациенти и родители започнаха наказателно дело заради смъртни случаи и неуспешни трансплантации в болницата. Делото стигна до Върховна прокуратура, където се реши, че няма престъпление, а малко след това директорът на болницата Любомир Спасов, който е правил трансплантациите, стана национален консултант в тази специалност. Сега част от исковете продължават като граждански.

Според Николова един от начините да се водят по-справедливи процеси е съдът да плаща за експертизи от чужди лекари, които не са зависими от колегите си тук. "Тук вещото лице казва - да, прави сте, но аз не мога да напиша това становище, защото трябва да стана професор, а това зависи от този, чиято клиника съдите", обяснява адвокатът. Друг вариант е за вещи лица да се ангажират само пенсионирани лекари, които вече не упражняват професията си - така например се решени нещата в Израел. Което тук е невъзможно, защото в България почти няма пенсионирани лекари. Поредната аномалия.