|
| Емил Хърсев |
"Заповед за изпълнение въз основа на документ",
който гласи, че освен на основание влязло в сила съдебно решение, заповед за изпълнение се издава и на основание на някой от документите в деветте точки на единствената алинея. Тази заповед ангажира цялата сила на държавата за изпълнение, вкл. принудително, срещу длъжника в полза на взискателя по посоченото в заповедта, безспорно дължимо и платимо вземане. Според борците срещу чл. 417 е голяма неправда да се издаде заповед за изпълнение, без "да се мине през съд", въз основа на "някакъв документ", т.е. отхвърля се по принцип извънсъдебното изпълнително основание - или поне някои основания (съотв. документи). Най-често нападат втората точка, според която такова основание е "документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките." Разбира се, най-големият дразнител са банките. Откъде накъде да е безспорно написаното в счетоводни книги (отдавна не са книги, а изчислителни системи) и извлечения? Със същия аргумент възразяват, че не са безспорни нито претенциите на кредиторите по ипотеки, залози, особени залози, нито задълженията по договори за лизинг и по всякакви договори и спогодби с нотариална заверка на подписите. Има фундаменталисти, според които изобщо не трябва да има извънсъдебни изпълнителни основания, който нещо претендира - да предяви иск и нека съдът реши. Тези
селски хитрини, твърде плитки,
както и цялата борба срещу член 417 имат едничка цел: да хвърлят връз съда лавината дължими неплатени вземания и неизпълнени задължения, защото, почне ли съдебно дело, то се точи през инстанциите поне година-две, а по-находчив да шиканира адвокат може да го влачи още толкова. Като стана дума за адвокат, представете си за момент сумите, за които всяка година се издават заповеди за изпълнение по чл. 417. По мои сметки те са между 4 и 6 млрд. лева. Ако всички се прехвърлят в съда (по т.нар. общ исков ред) адвокатските хонорари ще са поне 100 млн. лева годишно, дори само 50% от въвлечените в делата да наемат адвокат (но всяко дело има две страни, т.е. вместо да минем по чл. 417 без адвокат, отваряме простор за двамина). С други 100 млн. лева на година ще нараснат държавните такси (по "общия ред" са двойни). Тях ги плаща кредиторът, когато завежда иска, като спечели делото, ги търси от длъжника. Но кредиторите ще загубят много повече, ако трябва да водят дело за всяко неплатено вземане. Помислете какво става с обезпеченията по вземането, докато трае делото. Всякаква стока ще погине, всяка машина ръжда ще я изяде, ненужна антика ще стане. Сграда да е - ще се руши, земя ще запустее. Кредиторите, основно банките, ще загубят няколко милиарда, ако успее бунтът срещу чл. 417. Колко точно (дано никога не разберем) зависи от това колко вандалски ще са промените в ГПК. Не смея да си представя щетите от триумф на андрешковци, успели да премахнат всички извънсъдебни изпълнителни основания. Това означава да изхвърлим от употреба менителници, записи на заповед, особени залози, ипотеки... Кредит ще е сигурна загуба, затова който иска чужди пари, ще трябва да прехвърли собствеността върху имотите и вещите, с които гарантира взетото. Е, ще има право, ако дойде навреме с парите, да си ги купи обратно. Примитивно и много по-скъпо от нормалния кредит финансиране ще е крайният резултат, поредна спирачка за растежа. Впрочем
съдебна защита има и сега
срещу т.нар. произвол на кредиторите, с който мотивират бунта срещу чл. 417. Преди всякакво принудително действие срещу него длъжникът получава покана за доброволно изпълнение. Ако не е съгласен с посочения размер на дълга, е достатъчно само да възрази и да оспори заповедта за изпълнение в съда. Вярно е, че длъжникът се товари със съдебните такси и адвокатските хонорари. За да да се пребори с недобросъвестните кредитори, законодателят не трябва да отменя, нито да ограничава извънсъдебните изпълнителни основания. Достатъчно е да наложи санкция на всеки, който злоупотреби с тях - например да възмезди всички вреди за длъжника в троен или петорен размер.
Не може така г-н Хърсев, не може само каквото ви харесва, трябва да приемете западната "декорация" с всички плюсове и минуси.
Обаче... възражението не спира изпълнението и докато трае делото /което съдът се старае да проточи възможно повече/ жилището вече е продадено на публична продан, а дългът почти не е мръднал, защото продължават да се трупат лихви и разноски. Ако г-н Хърсев не вярва, да ми пише на имейла, обещавам да го засипя с истински истории от практиката ми. Чл. 417 ГПК в този си вид, в който законодателят поставя банките наравно с държавата е не само неприемлив, той е престъпен. Този лобистки текст съсипа съдбите на хиляди българи и докара до самоубийство от безнадежност десетки други. А Темида... ех, тази стара продажница, чуе ли банки и едното блюдо тутакси се стоварва на земята от тежестта. И накрая с чиста съвест ще препоръчам на българите - избягвайте банките и дори ако са по пътя ви, заобикаляйте ги. Няма по-жестоко нещо от българските банкери. На тях само българските политици могат да съперничат.