Димитър Йончев е роден на 4 ноември 1944 г. в Павликени. Завършва висше военно училище и военната академия. Преподава обща теория на сигурността и теория на разузнаването в Нов български университет. Бил е депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС.



- Г-н Йончев, ескалацията на напрежението в Украйна крие ли риск от въвличането на Европа в нова война?

- Теоретично един конфликт може да бъде изпуснат. Вашият въпрос се е породил в главите на големите европейски лидери много преди да го зададете. И мисля, че точно нежеланието да се изпусне контролът върху европейското пространство ги кара да отиват дори срещу волята на традиционния си съюзник САЩ само и само да се търси някакво решение. Въоръженият конфликт в Украйна е проявление на по-големия геополитически сблъсък между Щатите и Русия. САЩ използват всичко възможно да изтласкат Русия в ъгъла и този натиск продължава непрекъснато от Втората световна война насам. В случая Европа няма интерес да стои отстрани и да гледа как конфликтът се разраства, защото той се случва на нейна територия. Това засяга пряко сигурността на европейските граждани, препятства процесите на разширяването, представлява огромен проблем в енергийните доставки и в общи линии разкъсва живата тъкан на онова, което геополитически се нарича Евразия. Защото ако погледнете в близкото, а дори и в средно отдалеченото бъдеще - следващите 20 години, ако си представите една Европа в добри отношения с Русия и със сигурен ресурсен и енергиен тил, тя става много конкурентоспособна. Дори е възможно да стане номер едно в света. Мощ набира и Китай. Тоест Съединените щати няма да господстват безпределно в бъдеще, затова няма нищо учудващо в това геополитическо напрежение между двете големи сили - САЩ и Русия. Още преди 20 години в книгата си "Голямата шахматна дъска" Збигнев Бжежински изложи съвсем откровено каква трябва да бъде политиката на САЩ спрямо Русия - да не се допуска сближаване на Европа с Русия. Това са конкурентни, а не военни отношения, породени от световния либерален пазар. Големи играчи, които виждат живота като едно огромно състезание. Оставям настрана дълбокия въпрос дали това е смисълът на човешката цивилизация.

- Каква е връзката между световния либерален пазар и военния конфликт в Украйна?

- Световният либерален пазар се разшири неимоверно след Студената война главно поради това, че той засвири на една много тънка струна в човешкото същество - желанието да си уголеми имущественото тяло, да притежава повече, да консумира повече. Това, от гледна точка на християнското вероучение, е да живееш в съблазън. А никой не може да се пребори с дявола, ако живее в съблазън. И светът някак си откликна на тази покана - "трупайте, колкото можете, консумирайте, колкото искате". Тази лакомия твърде много затруднява съвременните отношения заради контрола върху ресурсите, енергията, пазарите, финансите. В тази разюздана надпревара обикновено на масите не им е съдено за забогатяват - те са източникът на забогатяване, защото колкото повече са клиентите за една стока, толкова повече печалба се трупа. Колкото повече компютри - толкова повече Бил Гейтс. Това полакомяване на света през последните 25 години, откакто падна Стената, предизвиква все повече конфликти и те все повече се доближават до нас - разгърна се тероризмът като последица от културния натиск върху общества, които не го приемат, и, естествено, се съпротивляват. Почнаха да важат правилата на силния. И международните отношения, вместо да стават по-цивилизовани, се връщат към джунглата, към разделянето на силни и слаби. Затова аз гледам на конфликта в Украйна като на автомобилен датчик, който показва тревожно висока температура, но проблемът е в двигателя, проблемът е в обслужването, а не в датчика. И приветствам тези опити на Европа сега в лицето на Меркел и Оланд да намерят конкретно решение, да успокоят нещата, да затворят поне кървавата страница. Защото ако се пролее още кръв, по-нататъшните решения стават невъзможни. Тия хора в Украйна, които прокараха бразда от смърт помежду си, няма как да се заобичат в скоро време. Когато едни общности преминат границата на търпимост, цивилизованото решение изисква да се обособят нови граници, както стана в бивша Югославия.

- Мислите ли, че мирният план на Европа - автономия на размирните райони в Източна Украйна и демилитаризирана погранична зона, ще реши трайно конфликта?

- Това, заедно с условието Украйна да не влиза в НАТО, до голяма степен решава конфликта. Хората при подобни конфликти мечтаят да възстановят равновесието, което са изгубили, своето ежедневие - работата, жилището, децата. Големите геополитически игри не ги интересуват толкова. А сега там не е възможно да се живее нормално, от репортажите се вижда жестокото лице на конфликта. Хората от чисто човешка гледна точка биха били доволни и от най-лошия мир. Така че трябва да се започне с нещо, което да сложи край на войната и да позволи на враждуващите общности да съжителстват мирно. Ако се повиши автономията на двете самопровъзгласили се републики, която да обхваща административния живот и да даде право на местните да определят собствените си власти, това би способствало за умиротворяване на конфликта.

- Само преди няколко години този вътрешен конфликт между източни и западни украинци не съществуваше. Кой го раздуха? И в този смисъл - кой има полза от войната?

- Напрежението между източните и западните украинци по същество бе използвано като гориво за разпалването на конфликта, а не го предхождаше. Това напрежение започна с оранжевата революция, която не доведе доникъде. След това властта пое проруският президент Виктор Янукович, който започна преговори с "Газпром" за съвместно използване на газоразпределителната мрежа в Украйна. Седмица след като бе постигнат напредък по преговорите и точно преди да бъде сключено споразумението, се случи майданът. Майданът за мен си остава едно срамно петно за Европа, която не само бездействаше, а даже го поощряваше. Европейските лидери жертваха равновесието на един народ заради някакви абстрактни понятия. И до ден днешен виси като дамоклев меч въпросът за снайперистите, които избиха стотина души на майдана. Защо Европа си затваря очите за тях? Това са жестоки неща. Ако сравним начина, по който Европа реагира при други обстоятелства, виждам тотална асиметрия. При атентата срещу карикатуристите във Франция реакцията беше все едно са паднали кулите на Световния търговски център. А същевременно намирам за безчовечен акт да нагнетяваш обстановката в Украйна до степен да разделиш един народ и да не търсиш кой е отдолу.

- САЩ не изглеждат склонни на компромис дори в момента, когато страните преговарят. Нещо повече - нагнетяват напрежение с обещания за доставка на оръжие за Украйна. Ще им стигнат ли силите на европейските лидери да устоят на американския натиск?

- Този въпрос е съдбоносен. Европа преживя подобна ситуация през 1973 г. и лидерите й не оцеляха. Много се надявам светът оттогава да се е променил. Ако в момента Европа отстъпи и превърне тоя конфликт в кърваво зрелище, само и само за да се наложи някаква обсада на Русия, да се накаже "врагът", както говорят в САЩ, ще платим всички ние, населението на Европа, с нашето бъдеще и спокойствие. Ние нямаме никакъв интерес от това. Защо САЩ го правят? Мисля, че в тази последна фаза от мандата на Обама военнопромишленият комплекс отново настъпи много агресивно, лобито е много силно и може би този натиск е свързан с доставянето на оръжие. Отделно от това този конфликт дава второ дихание на НАТО. Алиансът се разположи в източноевропейските страни и там се предвижда непрекъснато увеличаване на ефективите му, на мрежите - т.е. допълнително въоръжаване, допълнителни печалби. Конфликтът в Украйна стимулира тези процеси. И в тази ситуация ние трябва много внимателно да си изиграем картите - като подкрепим дипломатически Германия, без да превръщаме Щатите във враг.

- Способно ли е сегашното правителство да провежда суверенна политика?

- Ако ми задавате сериозно този въпрос, ние май нямаме тема за разговор. Нямам нищо против тези момчета и момичета в правителството, но още от служебния кабинет забелязвам как не говорят със собствен глас. По много въпроси.