На трети февруари Международният съд, главното съдебно тяло на ООН, отхвърли иск от Хърватия и контраиск от Сърбия за извършване на геноцид по време на Балканските войни от 90-те години. Това решение е финално и обвързващо.

Трудно е да се разбере юрисдикцията на международните съдилища и трибунали особено когато вземат противоречиви решения, основани повече на политически фактори, отколкото на правна обусловка. Международният съд е такава институция - неразбрана, и вероятно скоро ще бъде критикувана заради това, че не е обявила за втори път, че Сърбия е извършила геноцид.

Въоръжените конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те г. обхващаха територия, която сега е поделена между няколко суверенни държави. Войните продължиха повече от половин десетилетие и доведоха до смъртта на няколкостотин хиляди цивилни жертви. Въпреки това след всички правни процедури, които се проведоха на национално и международно ниво, само една установи извършването на геноцид - този в Сребреница.



Отвъд политиката



Съдилищата и трибуналите се очаква да се намират извън влиянието на политиката. Принципът за разделението на властите цели да осигури точно това, особено абсолютното отделяне на изпълнителната от съдебната власт - едната създава законите, а другата ги интерпретира. Ако очакваме това на вътрешно ниво, със сигурност очакваме принципът да се прилага и в международните съдилища.

Международният съд обаче решава казуси, които безспорно са политически, и е вземал решения по някои от най-важните правни принципи през годините. Въпреки това при него няма пълно разделение на властите, както бихте очаквали в национален съд. Един от най-важните факти, който трябва да се вземе предвид, е, че постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН могат да упражняват вето върху решенията му.

Не трябва да се заблуждаваме, че институция като Международния съд не може да бъде засегната от политиката. Ясно е, че тя, както и Международният наказателен съд, трябва да се справят не само с правни въпроси, справедливост и отговорност, но и с по-широките политически последици от решенията си.

Както видяхме наскоро от решението на прокурора на Международния наказателен съд за Палестина, както става ясно и от решението на Международния съд за Сърбия и Хърватия - не става въпрос само за правните проблеми, а за по-широкия контекст на мира, справедливостта и споразуменията.





Разделение на властите

Нивото, на което двете институции работят, дава на решенията им политически и международен ефект. На националните съдилища вероятно им е по-лесно да поддържат разделението на властите, за разлика от изключително международните институции, при които залозите са много по-високи - в Палестина става въпрос за държавност, а в Сърбия - за членство в ЕС и НАТО.

Много анализатори оспорват мотивацията на Хърватия да подаде иск в съда, обвинявайки Сърбия в геноцид. След като Загреб внесе документа през 1999 г., твърдейки, че сърбите, водени от президента Слободан Милошевич, са нападали етническите хървати, Белград отговори с контраиск.

През 2010 г. Сърбия заяви, че етническите сърби са били прогонени, когато през 1995 г. Хърватия е започнала операция, с която да завземе обратно територия, завладяна от сърбите, и че по време на този конфликт е извършен геноцид.

Примерите за зверства са добре документирани и няма нужда да преповтаряме събитията. Има случаи, които вероятно правдиво са описани като геноцид. Но геноцидът е най-трудното за доказване престъпление и макар че често го наричат "престъплението на престъпленията", имайки предвид природата му, употребата на думата често се политизира, а съдилищата, които се занимават с такива проблеми, са принудени да вземат това предвид.

Въпросите за мотивите на двете страни продължават да стоят, тъй като не е ясно какво всъщност е искала да постигне всяка от тях. Едва ли, ако някой от исковете бе удовлетворен, това щеше да допринесе за стабилността в региона, нито щеше да помогне на която и да е от държавите в бъдещото им развитие. Може да се спори, че тези искове се дължат на желанието на гражданите страданието им да бъде признато, че страна с много жертви иска гласът й да бъде чут.





Наклонената плоскост на жестокостта

Една от трудностите на този подход е, че той категоризира международните престъпления по нивото на жестокост. Обикновено се смята, че при по-голям брой на жертвите и по-силно причинено страдание трябва да се говори за геноцид и нищо по-малко. От правна гледка точка това е погрешно. По принцип геноцид може да бъде установен и с една-единствена смърт, докато това не може да се каже за престъпленията срещу човечеството. Геноцидът, както потвърждава преценката на Международния съд, трябва да включва ясно намерение да бъде премахната ясно идентифицируема група. Съдът реши, че представените доказателства не са достатъчни за това.

Той призна, че доказателствата за материалния акт на геноцид, внесени от Сърбия и Хърватия, са много значителни и не бива да бъдат омаловажавани. Но магистратите решиха (с мнозинство относно Загреб и единодушно спрямо Белград), че менталният елемент, нужен, за да се признае геноцид, намерението за извършването му, не е бил доказан.

Съдът призна за извършването на множество престъпления и призова двете държави да си сътрудничат, за да установят съдбата на изчезналите - това все още е предизвикателство за регионалната стабилност. Ако едната страна бе призната за виновна в извършване на геноцид, а другата - не, това щеше да доведе до огромна реакция. Подобно решение щеше да доведе до следващи протести и нестабилност. Така че може да се твърди, че политическите последствия са били взети предвид при финалното решение.

Международният съд трябва да помни, че първо е институция на правосъдието, а политиката не трябва да влияе нито на съда, нито на процеса на вземане на решения, макар че понякога дискретността е по-добрата част от мъжеството, а намесването на политиката се прави заради общото добро. Едва ли правото в най-строгия смисъл на думата е пострадало точно в този случай. Но това не значи, че то може да бъде пренебрегвано по други поводи, когато политиката идва на цената на фактите, и по-важно - на цената на жертвите.



*Тоби Кадман е специалист по международно наказателно право. Той е член на лондонската кантора "Найн бедфорд роу" и на Международното наказателно бюро в Хага.