|
| Предстои сюжет: Първанов седи, мисли, тюхка и се раздира между личната и обществената отговорност. Накрая остава лидер, защото хората го искат |
На другия край на планетата, далеч от Средна Азия и България, но в момент, когато течаха нашенските драми по държавния дълг, Американската академия за филмови изкуства раздаде 87-те награди "Оскар". Шегобийци съжалиха, че събитията съвпаднаха и журито нямаше време да оцени достойнствата на Първанов и съпартийците му. Не, няма нужда от награди! Това не е филм. Филмът все пак е действие. А тук имаме бездействие. Имаме виртуална симулация - Първанов не е подавал оставка, само заяви, че ще има такава; после колегите му от АБВ се "присъединиха към искането" за оставка на финансовия министър Горанов, ама
реално към нищо не се присъединиха,
защото такова искане не съществува документално или чрез някакъв юридически акт (по принцип оставка на един министър няма как да се иска освен с гола декларация). Имаме единствено това, което се нарича "телекрация". Описа я Умберто Еко по повод Берлускони, важеше с пълна сила и за "ранния" Бойко Борисов - става сутрин един политик, обикаля телевизионните студиа и свежда на обществеността решения, пренебрегвайки институционалните органи (парламент, правителство, партиен орган). Без тези органи обаче решението не поражда действие. Политикът го прави или за да постави съответния орган пред свършен факт (при Берлускони и Борисов), или за да "разиграе" събитие, което уж го има, ама де факто го няма, защото липсва в правния и институционален мир (Борисов, сега и Първанов).
Обикновено се казва, че за да направим изводи от една случка, следва да изчакаме много вода. Този път няма нужда. Ето как се развиха събитията: "Няма да подкрепим дълга", казва категорично лидерът на АБВ Първанов на пресконференция във вторник. В сряда депутатите на АБВ го подкрепят. В четвъртък сутринта Първанов се извинява на избирателите, нарича вота на съпартийците си грешка и обещава да подаде оставка. Същия ден заваляват декларации за подкрепа на лидера от цялата страна, депутатите му се вричат във вярност, искат да остане, просто комуникацията някак помежду им била лоша (не се били разбрали). В петък се събира управата на АБВ. "Ръководството на АБВ няма да приеме оставката на Георги Първанов. Очевидно е за обществото, че това действие ще бъде отхвърлено - няма да бъде приета оставката му", заявява зам.-председателят на партията Румен Петков в телевизионно интервю. От своя страна Първанов казва, че вярва на парламентарната група, а оставката му била като протест срещу парламента изобщо. Имаме още едно интервю - в него бившият държавен глава споменава за оставка на Владислав Горанов. В събота в n-тото интервю Петков отсича: "Ръководството на АБВ и парламентарната група застават зад поисканата от Първанов оставка на финансовия министър Владислав Горанов". Тъй се оказва, че в суматохата личната оставка на Първанов
от конкретна се е превърнала в принципна
срещу цялата парламентарна неправда, а огънят вече пари не него, а финансовия министър. Националният съвет на АБВ ще се събере да обсъжда Първанов този петък. Видяхте ли как цяла една "оставка" бе разиграна 10 дни без нито един документ, без нито един правен акт!
Венецът на всичките тези словоизлияния пак е без документ. Той гласи: "В резултат на сериозния натиск на АБВ имаме обещание от трибуната на Народното събрание 2 от 16-те млрд. лева дълг да бъдат редуцирани". Тази "редукция" е и мотивът, с който АБВ официално подкрепи ратификацията. В крайна сметка всички трябва да бъдат спокойни - Горанов няма да влезе в затвора, ако не намали дълга с 2 млрд., защото обещанията не са подсъдни; и депутатите на АБВ няма да влязат, защото не са подписвали нищо; Първанов ще си остане лидер на партията и няма да понесе санкция, защото той тия приказки за оставки ги разправя единствено на журналистите.
"Добре де, не разбират ли, че се излагат, как може да разиграват такъв евтин театър - ами нали хората виждат?", попита ме мой приятел. Аз пък му се чудя. Какво като хората виждат? Кои хора? Лъжата няма санкция в българската политика. Радан Кънев може да каже, че няма да управлява с ГЕРБ и да управлява, Сергей Станишев - че няма да е евродепутат, а да е такъв, Росен Плевнелиев, че няма да е кандидат за президент, а да е президент. И всичко си тече постарому, не търпят последствия за лъжите, напротив - печелят. Сетете се
колко лъжи и простотии произведе "Атака" ,
а е четвърти мандат в Народно събрание. Тъй и с АБВ сега - нищо лошо няма да произлезе за тях от целия този маскарад. Влязоха в парламента със 136 000 гласа - скромно количество хора, спечелени без субсидия и участие в управлението. Сега с министър, депутати, областни управители, шефове на регионални служби, пък и с един хубав заем, тия избиратели ще им дадат общински съветници и кметове, а по-късно вероятно ще се увеличат и ще им донесат още повече депутати.
АБВ не може да бъде голямата лява партия на България. Не може, а и не иска да е полюс. Целта й е да бъде малка формация, която консумира власт балансирайки. Хем гласува заема, хем е против него, хем финансовият министър й обещава нещо, ама му иска оставката; лидерът Първанов е "против", но министърът Калфин е "за" - това е опит за такъв баланс. Изглежда ви нелепо? Да, ама утре всичко това ще бъде забравено.
