|
| Калин Донков |
Такова стопроцентово дежавю за мене е един лъскав сериал,
в който импозантен лайнер върти круизи из световния океан. Попадам на тези филми непрекъснато и, почти без да ги гледам, вече знам екипажа му по лице, пътниците също ми изглеждат познати - може би ги избират сходни на вид и по излъчване. Сливат ми се различните епизоди - вероятно откъслеците, които неволно съм изгледал, някак се сглобяват в един общ сюжет, а отделните хепиенди може би накрая ще се слеят в един обобщен, тържествен хепиенд, увенчаващ безброя от щастливи развръзки и почти безпроблемните незначителни възтържествувания на Доброто над Злото. Влюбвания, изневери и сдобрявания, невинни красавици и знойни милионерки, кинематографични свалячи и стеснителни джентълмени, екзотични злодеи и безкористни спасители - всичко това се превърта и повтаря във всеки от тези филми. По една и съща схема, с герои, на които механично сменят изпълнителите, имената и костюмите, но всеки път на различно място, в различни пристанища и в различни точки по глобуса. Таити, Ямайка, Австралия, Перу, Хавай, Камбоджа, Бали, Пуерто Рико, Малдивите... (Да не помислите, че все пак всичко това съм го изгледал - не, извадих ги от интернет.) Мисля, че на това се крепи целият този нехайно сглобен сериал, на различните тези "дестинации", на невероятния декор, сред който протича, на пейзажите и градовете, сред които се разиграва, на архитектурата, храмовете и старините, пред които безличните му персонажи произнасят баналните си реплики. Морски ширини и палмови лесове, златни плажове и мраморни дворци, пъстри пазарища и вълнуващи градове, рикши, лимузини, яхти. Това му е магията (ако има магия) и на това се разчита да притегля домакините към екрана. А не на омръзналите от собствения им живот сюжети, които всяка от тях е преживяла и намразила. Магнитът на чуждите, за повечето от нас недостъпни далечни земи, прекрасната картина на големия свят може би е всичко, което драгите зрителки очакват и намират в тези филми. Заглавието на сериала предпазва от прекомерни очаквания - нарича се "Корабът на мечтите".
Мрачната страна на всичко това е, че
нещо такова май се случи и с нас
и, макар по-бедна и по-отхвърлена публика, и ние преживяхме своите хаотични и злополучни "круизи" в някакъв измислен кораб на мечтите, подхвърлян от вълните на един отминаващ и на един новодошъл век. Сценарият не блестеше, но съблазняваха обявяваните "дестинации" - всичките се криеха в бъдещето, но ни се обещаваха в близки дни и на близки брегове. Екипажите се обновяваха главно с преобличания, а след време, когато снимачният грим потичаше или се поизтриваше, отдолу лъсваха познатите политически лица. Едва в открито море разбирахме, че на борда е същата оскъдица и безнадеждност, от които вярвахме, че се оттласкваме. Понякога наистина достигахме бряг, но рядко ни пускаха да слезем. Друг път просто кормилото преминаваше в други ръце и дестинацията се променяше. Беше ни вече все едно, когато се убедихме, че всъщност никъде не отиваме. Изтръгнаха и скриха дистанционното и се оказа невъзможно да сменим канала. После стана безпощадно ясно, че това е проклетото убиване на времето, карма на разреденото и обезсърдечно наше племе. Никакво "времето е в нас", никакво "времето е наше". Убили сме ги, както по навик убиваме времето. Ден по ден, година по година - убили сме четвърт век. В един кораб на мечтите.
Мене ако питате, гребци в галера да бяхме се качили - отдавна да сме стигнали по-хубав бряг...
|
| Салвадор Дали, La Caravella |
,това дето си го постнал се отнася за сегашното време бе "мислител"!Анадък,ако можеш!