Как да стигнете до водопад "Скока" край Тетевен? Или до Нисовските скални манастири. Или до Еменската екопътека. Или до всеки един от 50 туристически обекта, определени като "малко познати" в поредна кампания за реклама на вътрешния туризъм, която българската централна власт прави с европейски пари. Определението "българска централна власт" не е случайно - някогашното суперминистерство на икономиката, енергетиката и туризма се раздели на три министерства. Третото от тях - на туризма, наследи проекта за "малко познатите" дестинации. Министърът на туризма Николина Ангелкова - дали от лоялност към предшествениците си, дали от недостатъчно познание - неведнъж в последните седмици обясняваше колко полезно за българите е пропагандирането на Драгоманското блато, например. Както и на известния на цели поколения етнографски комплекс "Стария Добрич", който се намира в центъра на града. И на "Слънчевата градина" във Вършец, която, уви, преди седмици бе съсипана от ураганен вятър. Парадоксът е, че сайтът, от който българи и чужденци трябва да научат за прелестите на тези 50 места - myastoto.bg, не дава отговор на какъвто и да било въпрос. Той не работи - почти два месеца след като бе обявено началото му. Нищо, че цялата поръчка струва около 2 млн. лева.

Това е пак пример колко скъп всъщност ни е туризма. Харченето на пари за реклама на туристически дестинации у нас много прилича на скъсан чувал, който - колкото и да го пълниш - все си остава празен. От 2011 г. насам само министерството на икономиката е платило за реклама на България над 21 млн. лв. без ДДС, показва справка в Агенцията за обществени поръчки. За сравнение -



почти толкова получиха 30 общини за предотвратяване на наводненията



тази година. Приблизително същият е и бюджетът на общини като Свищов или Горна Оряховица.

Години наред държавата налива в едни и същи фирми пари за сувенири (химикалки, шапки, топки, чадъри), щандове, стратегии, проучвания, клипове, брошури, лого, сайтове и др., с които да привлече повече чужденци, които да похарчат парите си у нас. И към момента обаче ефектът от тези усилия е спорен и трудно измерим. Но макар скандалите да се роят година след година, безконтролното плащане за нужни и ненужни дейности върви. А фирмите, които се занимават с туризъм, продължават да се удивляват от начина, по който се правят българските щандове на изложения в чужбина и от платените за това средства.

Приеман за основен двигател на евентуален икономически растеж, вместо да се ограничи с дирекция, сега туризмът вече има свое министерство. В последните месеци то даде сериозна заявка да се специализира в харченето на пари за реклама и в писането на стратегии. И, разбира се, в убедителното отчитане на проекти. Наскоро министерството реши да популяризира 50 "непознати" туристически обекта. Е, те най-вероятно ще си останат непознати, поне ако се съди по неработещия сайт на проекта. Кой, как и по какъв критерий избра точно тези обекти, не се разбра. Единствено стана ясно, че парите е спечелила фирмата "Д-р Бранд", която може да се похвали с неясен опит в изработването на реклами.

Вероятно затова и ресорният министър Николина Ангелкова побърза да се оправдае, че фирмата е била избрана далеч преди нейното назначение, а подпис за избора на изпълнителя на поръчката е сложил вече бившият зам.-министър на икономиката Бранимир Ботев. Той отговаряше за туризма и оцеля в три поредни правителства, преди да бъде освободен преди по-малко от месец.

Наскоро бе отчетен и поредният проект - за реклама чрез културно-исторически туризъм, за която бяха похарчени 5.4 млн. лв. без ДДС. Срещу тези пари научихме, че туристите от традиционните пазари - Русия, Румъния, Украйна и Полша, имат положително отношение към страната ни като място за отдих. Доброто отношение обаче е от дистанция - потокът от туристи от Русия и Украйна се срина както заради политическата, така и заради икономическата ситуация в тези страни.

През годините ресорът туризъм в държавните структури мутираше непрекъснато. Една година беше само дирекция в икономическото министерство, на следващата беше "повишен" до държавна агенция. После тази агенция бе закрита и се стопи отново до обикновена дирекция. Експериментите продължиха. Чиновниците бяха преместени в Пловдив, за да са уж по-близо до бранша.

Малцина си спомнят злополучния туристически сайт bulgariatravel.org, създаден по поръчка на икономическото министерство, който излезе златен. Още при кабинета "Сакскобургготски" шефката на тогавашната Агенция по туризъм Анелия Крушкова даде 2 млн. лв. за създаването му. Според този сайт мостът на Колю Фичето над р. Янтра в гр. Бяла, Русенско, е разположен в гр. Бяла, Варненско. Наред с това се оказа, че експертите са преценили и като особено полезна за туристи информацията, че през 2006 г. български автобус пада от беленския мост и взима 18 жертви.



За да се оправят грешките, бе наета друга фирма,



която да доразвие сайта срещу нови 2 млн. лв., а после още една - за да го рекламира за около 3.5 млн. лв.

Харченето на пари продължи в следващите години, а икономическото министерство в кабинета "Борисов" 1 се специализира във възлагането на поръчки за туризъм. През 2011 г. търговете започнаха с поръчка за реклама на България по време на Световната купа по ски в Банско, която струва 97 000 лева. Дни по-късно министерството обявява търг за избор на фирма, която да избере фирма за анализ на туристическите информационни центрове. Грешка няма - оказва се, че министерството не може само да изработи документите и затова решава да наеме някой, който да направи това. Но срещу 30 000 лв. без ДДС. Избраната фирма трябва да се нагърби и с разработването на стратегия за бранд на дестинация България и др.

Друг "нискобюджетен" търг пък предвижда отпечатването на брошури и дипляни срещу 1.7 млн. лв. без ДДС. Следва изграждане на щанд за представяне на България в Лондон, Берлин, Москва и Киев срещу други 1.1 млн. лв. без ДДС. Почти 3 млн. лв. пък е цената на рекламата на България в интернет, която предвижда най-вече популяризиране на "златния" сайт bulgariatravel.org. Нужни били и серия рекламни фирми за страната ни на няколко езика с прогнозна стойност 660 000 лв. без ДДС. Поръчка след поръчка, в началото на 2012 г.



идва нуждата от търг за стратегия за бранд "България",



която е с прогнозна стойност 2.2 млн. лв. без ДДС. Целта е да се направят поредният анализ и проучвания за ефекта на досегашното представяне на туристическите дестинации.

Поредният щанд на страната ни излезе около 40 000 без ДДС, последваха тематични журналистически турове за чужденци с прогнозна стойност от 180 000 лева. Друг щанд - отново в Лондон, пък бе с прогнозна стойност от 280 000 лв. без ДДС.

А в края на 2012 г. дойде ред и на поредния анализ за състоянието на туристическите центрове - за почти 500 000 лв. Атестация за това как работят те може да се направи повече от лесно и почти безплатно - било по телефона или на място. Така ако не друго, ще се види дали там изобщо има някой, или поредният експерт не е на работното си място, за да си свърши някаква друга лична работа. Като например да отиде до пазара за зеленчуци. 2012 г. завърши почти триумфално - с поредните щандове в Берлин, Москва и Киев, чиято прогнозна стойност бе 950 000 лв. без ДДС.

Една от най-крупните поръчки през следващата 2013 г. бе за рекламни кампании на целеви пазари като Германия, Русия, Румъния, Украйна, Полша и Швеция, за които се планираше да бъдат дадени 5.9 млн. лв. без ДДС. А за кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм министерството на икономиката бе приготвило 2.7 млн. лв. без ДДС. В тази сума се включваше и анализ на това по какви причини българите пътуват в страната и в чужбина. Данни, които спокойно могат да се вземат от националната статистика, която периодично ги предоставя безплатно и подробно. Следват обичайните "нискобюджетни" брошури, турове и какво ли още не.

В момента рекламата на България се финансира както с пари от ЕС, така и със средства на бюджета. Затова и в последната концепция за развитие на бранша бе лансирана идеята туристическите фирми да плащат данък "реклама" като процент от оборота си. Предложението обаче бързо отшумя, а шефът на Института за анализи в туризма Румен Драганов директно го определи като удар по фирмите. "Така пак ще има едни хора, които плащат, и други, които ще харчат парите по корупционни схеми. Говоря за начина, по който се дават парите за реклама в последните години", обясни той и даде за пример похарчените пари за лого на България.



Рекламите и логото бяха създадени от хора, които не разбират от туризъм



и се интересуват само от собствените си джобове, заяви Драганов.

Сега министърът на туризма Ангелкова обяви, че България започва поредната реклама по 4 телевизии. Кампанията е под мотото "Открий и сподели" и струва 6 млн. лв. Клиповете ще се излъчват до края на 2015 г. на 9 езика по телевизиите "Евронюз", "Евроспорт", "Дискавъри" и "Нешънъл Джиографик". България като дестинация за средностатистическия турист чужденец е място на евтиния алкохол и храна. Профилът на туристите, които идват, няма как да се промени скоро. То и презастроеното Черноморие не предполага по-богати туристи. Гостите на България ще продължават да са ниска средна класа, пенсионери, хора на социални помощи и младежи. Но нито веднъж досега не е преценено, когато държавата плаща за реклама, за каква точно реклама плаща и какво точно цели да постигне.