Наскоро Министерството на здравеопазването обяви намерение да въведе акциз върху вредните храни. Идеята е да се облагат храните, които съдържат хидрогенирани мазнини, сол, захар, кофеин над определи количества, обяви министър Петър Москов. Очаква се акцизът да е 10%. Все още крехкият опит на останалия свят в това отношение сочи, че подобен данък няма доказан ефект върху здравето на населението, а чисто българският опит логично води до опасение, че нов налог би бил посрещнат с радост от хазната, но едва ли потребителите ще бъдат компенсирани по какъвто и да било начин за увеличението на данъчното бреме.

----------------------

Конкретните намерения на МЗ тепърва ще се обмислят и още не ясно кое точно ще се облага, какви количества сол и захар в храните и съответно - до какво увеличение на цената на вредните храни би довел новият данък. Не е ясно и дали приходите от евентуален акциз ще отиват в хазната или приоритетно за здравни цели. Едва 4 държави в ЕС облагат допълнително вредните храни - Дания, Унгария, Финландия и Франция, като в последните две има данък само върху сладкишите и безалкохолните напитки. Единствено Дания облага наситените мазнини, а Унгария - солените снаксове. Няколко други европейски държави обмислят въвеждането на налог, но например в Румъния управляващите се отказаха с мотив, че населението е прекалено бедно. Белгия също отложи плановете за новия данък, тъй като няма достатъчно доказателства за ползите от него.

Когато обаче се сравнява България с Европа, трябва да се има предвид, че у нас, за разлика от доста други, по-богати страни, ДДС върху храните е 20% и няма диференцирана ставка. За сравнение, във Великобритания ДДС върху храните изобщо няма. В Испания и Италия базовите храни се облагат с 4% ДДС, в Люксембург ставката е 3 %, във Франция 5.5 на сто, в Холандия 6%, в Германия 7%, в Австрия 10%. Бедна страна като България трудно може да си позволи допълнително облагане на жизненоважен продукт като храната, пък била тя и вредна. Това, което изглежда по-логично у нас, е да се намали ДДС за определени здравословни продукти, но обикновено това е въпрос, за който финансовите министри дори не желаят да чуят. Особено ако се задава далеч по-благоприятната алтернатива - уж в името на здравето на населението, в бюджета да влязат допълнително пари.

Освен това акцизите върху вредните храни са въведени в последните години в ЕС и все още няма достатъчно пълни и адекватни изследвания за ефекта от тях. Мотивът за оскъпяването им чрез данък е ясен - населението на Европа затлъстява все повече, а най-застрашени от често агресивните маркетингови стратегии на производителите на вредни храни са децата. Такава е и една от препоръките на Световната здравна организация - чрез фискални промени правителствата да опитат да ограничат консумацията на сол, захар и мазнини, които водят до по-висок риск от сърдечносъдови болести, диабет и ракови заболявания. Доста изследвания обаче сочат, че за да се намали потреблението на вредни храни, цените им трябва да скочат драстично, което няма как да стане с обмисляния в България 10% акциз. Изследователите препоръчват и субсидии или ваучери за полезните храни, но у нас по този въпрос се мълчи. Мазният данък, от друга страна, има негативен икономически ефект. Затова и повечето правителства още не са взели решение за въвеждането му.



Високи такси



За да се наложи контрол над епидемията от затлъстяване, вредните храни трябва да бъдат обложени с 20% данък и паралелно с това да има субсидии за плодовете и зеленчуците, смята английският изследовател Оливър Митън, цитиран от British Medical Journal. Той и колегите му от Оксфорд смятат, че акцизите могат да помогнат за по-добро здраве, но само ако сериозно ударят джобовете на потребителите.

Според американско изследване налог от 35% върху подсладените безалкохолни, или 45 цента за бутилка, би довел до 26% намаление в продажбите. Затова и учените смятат, че 20 на сто данък върху безалкохолните ще намали нивото на затлъстяване в САЩ с 3.5% - от 33.5 на сто патологично затлъстелите ще намалеят до 30 на сто. Подобен налог може да намали с 2700 годишно случаите на смърт от сърдечносъдови болести в Обединеното кралство, е изчислил Митън.

Не толкова просто обаче стоят нещата с храната, смята той. Ако се обложи допълнително дадена храна, хората са склонни да започнат да консумират друга, която не е обложена, но не е задължително да е здравословна. Например, ако има акциз върху храни с високо съдържание на наситени мазнини, потребителите може да се пренасочат към храни с високо съдържание на сол. Или пък хората просто могат да купуват по-евтините марки от акцизните храни.

Проучвания, систематизирани в анализ на СЗО, сочат, че субсидия за здравословни храни или данък за вредни насочват консумацията в очакваната посока, като по-младите потребители и групите с по-ниски доходи променят консумацията в най-голяма степен при увеличение на данъците за определени храни. В Шотландия е изчислено, че за да се постигнат 20% от препоръчителни нива на консумация на мазнини, цената на месото трябва да скочи с 1%, на млечните продукти - с 4%, на яйцата с 11 на сто, а на растителните и животинските масла - с цели 24 на сто.

В Норвегия двойно увеличение на акцизи и ДДС за напитките би довело до 27% ръст в цената и ще намали потреблението с 44% сред хората, които пият много безалкохолни и със 17% при тези, които не са така пристрастени. В Швеция са изчислили, че 50% субсидия или ваучери за здравословни храни е нужна, за да се стигне до 38% ръст на приема на фибри сред населението. За целта обаче трябва да се наложат цели 114% акциз на сладките и готовите храни, с който да се субсидират добрите храни.

Когато обаче се изчислява ефектът на по-високите данъци върху теглото на потребителите, нещата не изглеждат толкова добре. 50% акциз за млечните мазнини води до едва 3 на сто намален прием на мазнини от млечни продукти, или 2-3 грама на човек дневно, което няма никакъв ефект върху теглото. 20 на сто акциз върху солените снаксове в САЩ ще намали потреблението на човек с едва 115-170 г годишно, или 830 калории.

Но пък френски изследователи смятат, че 10% акциз върху сирената, маслото, захарта, продуктите с мазнини и полуфабрикатите ще повлияе на диетата. Смята се, че калорийният прием ще намалее с 3.5%, приемът на наситени мазнини с 4.5 на сто, което се равнява на намаление на теглото с 1.3 кг за човек годишно.

Повечето изследвания обаче са математически и икономически модели, а не проучвания върху реално потребление при реални промени в данъците и няма адекватни данни, които да информират правителствата какви решения да вземат, се отбелязва в анализа на СЗО. Организацията все пак смята, че данъците и субсидиите могат да повлияят на потреблението и препоръчва и тях като част от стратегията за справяне със затлъстяването.



Пазарът



Нехармонизираните такси върху захарта, солта и мазнините могат да повлияят върху конкурентоспособността в хранителния сектор, особено върху малките фирми, затова влиянието на евентуални данъци върху храните трябва да бъде оценявано и в бъдеще, са изводите от друго изследване - поръчано от Европейската комисия.

То потвърждава някои опасения - допълнителното облагане на храните води до увеличение на административната тежест, особено ако акцизът е върху отделните съставки, а не върху крайни продукти, или ако правилата за определяне кое да се облага са сложни. Точният ефект по отношение на печалбите, наемането на работници и инвестициите трябва да се проучва още, но има индикации, че те може да пострадат. Новите данъци може да ударят повече малките и средните фирми, сочи проучването. Освен това производителите на необложени, но далеч не полезни продукти ще са облагодетелствани в сравнение с тези, чиито храни са обложени.

И този анализ обаче подчертава, че е невъзможно да се направят точни и ясни изводи, тъй като наличните данни са малко, а и времето, минало от въвеждането на таксите в някои страни от ЕС е прекалено кратко.

Аргумент срещу данъците е, че те отварят още по-широка дупка между бедните и богатите. При увеличение, за да плащат мазен данък, богатите в Англия ще похарчат по-малко от 0.1% от доходите си, а бедните - 0.7%. Затова се смята, че по-бедните ще ограничат потреблението на вредни храни повече от богатите. Ако тази тенденция се комбинира със субсидии за полезни храни, хората ще се пренасочат към тях вместо към необложени вредни храни и ще подобрят диетата си. Друг е обаче въпросът доколко в България бедните изобщо са в състояние да понесат финансово да купуват по-скъпи, но по-здравословни храни.



Индустрията



Именно липсата на доказателства за ползите и вредите от данък върху вредните храни е един от основните мотиви срещу облагането на UNESDA, организацията на индустрията за безалкохолни в Европа. Данъкът е несправедлив към по-бедните семейства, като няма гаранция, че това се прави за тяхното здраве, а не за да могат правителствата да ограничат бюджетните си дефицити, коментират от там. Досега няма и доказателства за подобрение на общественото здраве в страните, където има данъци върху храните, но пък са загубени работни места и икономиката се е влошила, аргументират се хората от бранша.

Затова индустрията смята, че правителствата трябва да обучават хората как да се хранят полезно и балансирано, а не да ги облагат с данъци. Затлъстяването, припомнят те, се дължи на редица фактори, сред които лош хранителен режим, ниска физическа активност и заседнал живот, генетични причини и ниска култура по отношение на храната. Затова би било много по-ефективно, ако управляващите наблегнат на възпитание за всички обществени групи. Освен това яденето на сладки и мазни храни не прави никого дебел, въпросът е в изразходваните калории, които трябва да са повече от приетите. Проблемът е, че 60% от европейците не спортуват или спортуват много рядко, припомнят от UNESDA.

Няма научно доказателство за връзката между затлъстяването и приема на безалкохолни, твърди индустрията. Те дават за пример разликите между Холандия и Гърция. В по-северната страна броят на затлъстелите е нисък - 16%, а дневната консумация на безалкохолни е висока - 632 мл на ден на човек. В Гърция нивата на затлъстяване са високи - 41%, а консумацията на безалкохолни е ниска - 116 мл на ден. Но в Холандия децата карат колело на път за училище средно по 40 минути седмично, а в Гърция - едва по 7 минути седмично.

Налагането на данък обаче води до лоши икономически последици - 5 от 18 души, заети в търговията и доставките на безалкохолни, са съкратени, сочи опитът в Дания. Данъкът удря не само производителите, но и цялата верига - от земеделските производители, които доставят захар и плодове, до търговците и собствениците на малките магазини. Затова и тази индустрия осигурява 1 млн. работни места в 28-те членки на ЕС - директно наетите са 156 000, но от сектора се издържат още 866 00 души.

Затова индустрията цитира министъра на здравеопазването на Белгия Лорет Онкелин, която през 2013 г. казва: "Доказано е, че данъкът върху безалкохолните не е ефективен".







ДИЛЪРИ

Производителите на храни и напитки гледат на затлъстелите деца като на инвестиция в бъдещето, предупреждават специалисти, цитирани от "Дейли мейл". Те призовават Световната здравна организация да наложи строг контрол над маркетинга на нездравословните продукти, тъй като рекламите на боклучавата храна и сладките напитки са насочени към малките, за да им осигурят доживотни потребители.

Досега нито една нация не е успяла да обърне тенденцията за затлъстяване и само за едно поколение нивата на затлъстяване при децата са скочили драматично. В Щатите, например, едно на три деца е с високо или наднормено тегло, децата тежат средно с 5 кг повече в сравнение с преди 30 години и приемат по 200 калории повече дневно. Което пък значи, че за едно дете се дават 400 долара за храна повече годишно, от което в хранителната индустрия на САЩ влизат 20 милиарда долара повече.

Редовният прием на силно преработена храна и подсладени напитки в ранна възраст водят до предпочитание към такива продукти и лоялност към съответните марки до живот. Затова и експертите от Световната федерация по затлъстяването призовават СЗО да наложи натиск върху правителствата за нови политики, които да попречат на децата да развият вкус към сладките напитки и боклучавата храна. "Нужен е стриктен маркетингов кодекс, подобен на този, който не позволява на компаниите, които произвеждат бебешки млека да ги рекламират по начин, който би ограничил кърменето. Мерките трябва да обхващат достъпа, цената и стандарти за хранителната стойност на продуктите", смятат от федерацията.







НАЛОЗИТЕ В ЕВРОПА

Дания - акциз върху сладоледа, безалкохолните, соковете, сладките, шоколада и наситените мазнини. Акцизът зависи от съдържанието на захар и мазнини. Такса за обикновеното мляко например няма, за разлика от месото, другите млечни продукти, маслото и растителните мазнини, в които съдържанието на наситени мазнини е над 2.3%. Акцизът е 16 крони за килограм наситени мазнини.

Финландия - акциз върху сладоледа, сладките и безалкохолните. За сладките той съществува от 1926 г., през 2000 г. е премахнат, а 11 г. по-късно е възобновен. Малките производители, с продукция под 10 000 кг или 50 000 литра годишно, са освободени от акциз.

Франция - акциз върху безалкохолните и енергийните напитки. Той се определя ежегодно и за 2014 г. е бил 7.45 евро за хектолитър безалкохолно.

Унгария - през 2011 г. е въведен данък за продуктите, касаещи общественото здраве. Той се налага върху безалкохолни с над 8 г захар на 100 милилитра, концентрати или сиропи за безалкохолни, енергийни напитки, сладки, шоколад, солени снаксове, в които солта е над 1 г на 100 грама, подправки и сосове, плодови бири, сладка.