|
| Павлина Панова |
--
- Г-жо Панова, в контекста на скандала с разработката "Червей" и отстраняването на председателя на Софийския градски съд Владимира Янева, дала разрешение за използването на въпросните специални разузнавателни средства (СРС), какво е впечатлението ви - на килограм ли се одобряват исканията за СРС?
- По делата, които стигат до ВКС, не се използват много доказателства, получени със СРС-та. Ако се направи статистика, ще стане ясно, че в крайна сметка прекалено много се искат разрешения за използване на СРС, но незначителна част от тях влизат като доказателства по делата. Отделен е въпросът дали имат някаква стойност за доказването. Важно е дали останалите СРС-та се унищожават, изготвят ли се своевременно доклади за тях до председателите на съдилищата, които са разрешили прилагането им. За това трябва да следи Националното бюро за контрол на СРС-тата. Прекалено много служби в държавата имат правото да искат използване на СРС-та. Силно се надявам скоро бюрото да излезе с някакъв доклад и със статистика. По закон то трябва да изготвя доклади до парламента всяка година. Такъв доклад би дал ясна картина има ли някъде нарушения, пропуски, прекалено много ли са исканията и за какви цели, и от кого. Нямам достъп до такава информация. А би било полезно и за магистратите, и за обществото да си направи изводи за това дали тази скъпоструваща дейност се използва целесъобразно.
- Съдиите имат ли функционален имунитет, когато разрешават СРС-та?
- Смятам, че съдиите имат функционален имунитет винаги, когато изпълняват служебни задължения. Произнасянето по искания за СРС-та е такава дейност.
- Тоест за да бъде някой магистрат разследван и обвинен за престъпления при даване на разрешения за СРС, трябва имунитетът му да бъде поискат и свален от Висшия съдебен съвет? Защото имунитетът на Янева не бе свален.
- Така би следвало да бъде, ако приемем, че има функционален имунитет. Не мога да коментирам отстраняването на г-жа Янева, тъй като информацията ми по случая е само от медиите.
- Наскоро прокуратурата лансира проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които бяха приети единодушно на първо четене в правната комисия в парламента. Една от промените е разрешение за използването на СРС-та по отношение на магистрати да се иска само от главния прокурор и да се дава само от председателя на ВКС. Така не се ли концентрира твърде много власт?
- Законодателят е имал идеята, че независимо от това спрямо кого се искат СРС-тата, разрешенията се дават от председателите на окръжните съдилища или председателя на апелативен съд, ако става въпрос за магистрат от окръжния съд. Това е много сериозна гаранция - това са около 30 души в държавата, които дават разрешения. Не бива да се вдига нивото на органите, които се занимават с това. Не трябва чак до такава степен да се преекспонира в общественото пространство, че, видите ли, престъпленията, извършени от магистрати, са много по-тежки и сериозни, отколкото извършваните от когото и да било отговорен служител в държавата. Обяснението в правната комисия за концентрирането на това правомощие само в двама души беше, че целта е да не изтича информация. Тя може да изтича и за всяко друго лице, не само за магистратите. От друга страна, в момента по закон и спрямо председателя на ВКС, и спрямо главния прокурор няма възможност за търсене на дисциплинарна отговорност. Те не могат да бъдат контролирани по какъвто и да е начин. Не може да има безконтролни дейности в държавата.
- Кои са другите ви опасения, свързани с проекта на прокуратурата за НПК? Като негова основна цел беше посочено ограничаването на възможностите за изчезване на осъдени престъпници, каквито случаи се натрупаха напоследък. Депутатите често се обвиняват, че правят "адвокатски" закони, сега прокурорски закон ли се задава?
- Надявам се, че не. Законът се прави за гражданите - а не за прокуратурата, нито за адвокатурата, нито за съда. В правната комисия не изразих несъгласие със законопроекта. Но изказах опасения дали някои разпоредби биха действали на практика и къде биха се създали проблеми. Когато един закон се променя, интересът на всички ни е това да е стабилен акт, който да обхваща максимален брой случаи и който ще се прилага без затруднения, без противоречия и няма да засегне прекомерно интересите на гражданите. Разбирам интересите, които са продиктували тези промени в НПК, те може би трябваше да се случат много по-рано. Проблем на законодателя е, че не успя навреме след тълкувателното решение на ВКС за мерките за неотклонение да инициира необходимите промени. Но по-добре късно, отколкото никога. Надявам се между първо и второ четене да има дебат и да се чуят повече мнения и опасения.
Моите основни препоръки засягат т.нар. заместващи документи за самоличност, които биха се издавали, когато някой има забрана за напускане на страната. За тези документи би ме притеснявало, ако не бъде преосмислено и регламентирано прецизно, какво биха съдържали. Важно е от този документ по никакъв начин при обикновен поглед да не личи, че е заместващият. Всеки белег, от който би личало, че лицето е обвиняем или подсъдим, би създало сериозни ограничения на негови лични права. Мярката за процесуална принуда не би следвало да ограничава някого прекомерно извън целите на наказателния процес. Ако някой с такъв документ поиска да сключи брак, да ползва услуги на администрацията, да си извади свидетелство за съдимост, да бъде нает на работа, той може да търпи негативи. Това би било прекомерно и несъответно на целите на тази мярка.
- Според вас предложенията ще сработят ли? Ще се спрат ли бягствата на осъдените?
- Нито една от предвидените мерки не е панацея. Трябва да бъде засилен контролът по преминаването на границите, по изпълнението на мерките за неотклонение като цяло. Борбата с престъпността може да доведе до ограничаване на права на гражданите, но не следва да се дава приоритет на едната цел в името на това всички граждани да бъдат поголовно подложени на ограничения.
- Как гледате на предложението изземване на кореспонденцията да е допустимо и без предварително съдебно разрешение, а то да може да се дава и постфактум. Както е сега с претърсване, изземване и т.н.
- Пред депутатите главният прокурор обясни, че основната цел на прокуратурата са пратките, а не документите. Изземването на кореспонденцията е дълбоко навлизане в личната сфера, каквито са и обискът и претърсването. До момента има възможност всички други способи за събиране на доказателства, освен изземането на кореспонденция, да се извършват в условията на неотложност и съдебното разрешение да се иска после. Може би законодателят е имал дълбок смисъл, за да уреди нещата така. Все пак при неотложно изземване на кореспонденцията с нея може да се свърши всичко до съдебното разрешение или отказ. Така изземващият може да узнае цялата информация, която го интересува, и след това съдебното одобрение вече няма смисъл. В мотивите за искането на промяната ми липсва дълбокото обосноваване на причината. Законодателят трябва да поразсъждава кое е наложило тази разпоредба да се различава от всички други способи за събиране на доказателства. Трябва да сме много прецизни, когато пипаме тази норма.