Популизмът в България избуява, а дискусията за дълга от 8 милиарда евро показва как политиците заобикалят важните въпроси и се вторачват в следствията, вместо да обсъждат причините. Заявления като: "Искаме да видим за какво ще се харчат тези дългове" показват дълбоко неразбиране. Дълговете се емитират, за да финансират дефицит. А дефицитът няма структура и произход - той е резултат от общото превишение на разходите над приходите - ако си надценил приходите или ако правиш непремерени разходи. Българският дефицит е следствие на



упорита политика на вдигане на разходите,



несъобразена с приходите и с развитието на икономиката. Данните на Министерството на финансите ясно показват, че приходната част на бюджета следва икономическата активност, няма съществени отклонения. Но в разходната част нещата са притеснителни. През 2014 г. номиналните разходи, сравнени с 2007 г., се увеличават средно с 47% - въпреки че в този период почти нямаше инфлация и най-лошото - нямаше икономически растеж.

Разходите за заплати и социални осигуровки са се увеличили също с 47%, издръжката - само с 6%, а субсидиите, вкл. за здравни дейности и медицинска помощ, са скочили двойно - от около 780 млн. лева през 2007 г. на 1.554 млрд. лева за 2014 г. Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, пенсии, помощи за безработица, различни социални програми за този период са нараснали със 78%.

Разбира се, трябва да отчетем, че в периода 2007-2008 г. икономиката вървеше по един начин, след 2009 г. - по друг. Качеството на управлението, икономическата ситуация са различни. Затова нека вземем по-близката 2012 г., която бе сравнително нормална и от икономическа гледна точка, и от гледна точка на бюджета. Сравнението отново показва значителни увеличения към 2014 г. Близо 16% е ръстът на разходите за заплати, 26% - на субсидиите, около 16% - на разходите за пенсии, социално подпомагане, безработица и т.н.

Очевидно е, че през този период не само са правени дефицити, но и че бюджетът сам е подронвал стабилността си, защото



парите не са насочвани към продуктивни сфери



Продуктивни разходи са тези, които произвеждат и увеличават БВП. Такива са инвестициите, вкл. в образование и наука.

Големите непродуктивни разходи са социалните и особено разходите за субсидии. Едно изследване на МВФ преди години показваше, че от гледна точка на средносрочно въздействие върху икономическия ръст тези разходи имат обратен ефект. Друг е въпросът, че когато вдигнеш пенсии и заплати, трудно е да ги върнеш назад. Има няколко държави, които го направиха в Европа под натиска на кризата, но като цяло това е щекотлив въпрос, а и не мисля, че има политическа партия в България, която би дала "заден ход".

Дотук цитирах номинални ръстове. Ако отчетем данните през БВП, излиза, че от 2007 до 2014 г. общо бюджетните разходи са се увеличили съществено - с 12%. Само че докато разходите за заплати и осигуровки са нараснали с близо 11%, а разходите за издръжка дори са се свили с почти 20%,



субсидиите са скочили с 51%



Именно субсидиите са големия "резервоар", откъдето могат да започнат съществените промени и да бъдат свити публичните разходи. Между другото, от общо 1554 млн. лева субсидии едва 474 млн. са евросубсидии.

Ако гледаме социалните разходи, излиза, че всички управлявали през периода партии са били абсолютно леви, защото разходите за пенсии и социално подпомагане са нараснали в реално изражение с 36% между 2007 и 2014 г. Дори за по-краткия период - 2012-2014 г., има сериозен ръст - цели 14%.

Ето и друг много показателен факт - капиталовите разходи на държавата през 2007 г. и през 2014 г., измерени като процент от БВП, на практика са на едно и също ниво. Всъщност капиталовите разходи на бюджета даже са спаднали с 3%, но след 2012 г. има ръст на усвояването на еврофондове, който компенсира този спад.

Явно е, че "пробойните" в бюджета са вследствие на социалната политика, увеличаване на плащанията в сферата на бюджета за работни заплати и огромните субсидии, макар част от тях да са свързани с политики на подпомагане, идващи от ЕС. Това е на фона на факта, че като процент от БВП спрямо 2007 г. данъчните приходи са спаднали с 9%, неданъчните - с цели 26%, като помощите от ЕС компенсират донякъде с ръст от близо 84%.

МФ още не е публикувало разходите за 2014 г. по функции. Последните достъпни данни са за 2013 г. От тях се вижда, че спрямо 2007 г. разходите за "общи държавни служби" намаляват с близо 30%. Това означава, че увеличаването на заплатите, за което стана дума по-горе, не е в държавната администрация. Или че в държавната администрация са намалили драстично разходите за издръжка, за да има повече средства за заплати.

Изненадващо, поне за мен, е състоянието във функцията "Отбрана и сигурност" - тук влизат отбрана, МВР, съдебна власт, затвори - където разходите като процент от БВП са близо 19.4% по малко. Намалението е основно за сметка на Министерството на отбраната. А основният "печеливш" от гледна точка на функциите отново е



"Социално осигуряване, подпомагане и грижи" - с 24.6% ръст на разходите



Това са фактите - пенсии, разходи за социално подпомагане, помощи за безработни вървят неудържимо нагоре. За периода до 2012 г. имаше оправдание за това, защото кризата удари икономиката и трябваше засегнатите хора да бъдат подпомогнати. Само че след скока през 2009-2010 г. имаше задържане на нивото на разходите през 2011-2012 г. и отново значителен скок през 2013-2014 г.

Проблемът е, че кризата отшумя, а икономиката ни не ускорява темпо и не генерира достатъчно заетост. А политици от всички цветове си играят на "Кой най-много ще даде". Това ражда бюджетни дефицити. От 2008-а насам няма година, в която да няма дефицит. През 2009 г. - 0.9%, 2010 - свръхдефицит от 4% (нарушихме европейските правила), 2011 г. - 2%, 2012 г. - 0.5%, 2013 г. - 1.8%, 2014 г.- 3.7% , а за 2015 г. са планирани 3%.

В момента финансовият министър прави добри стъпки, но



скоростта на свиване на дефицитите е много ниска,



неамбициозна. Всъщност от гледна точка на първичното салдо - приходи минус разходи, без плащанията за лихви, България е по-зле от Гърция. За 2013 г. ние имахме 1% първичен дефицит, а а Гърция имаше значителен първичен излишък. През 2014 г. ние ще имаме минус 3%, през 2015 г. се планира минус 2% от БВП. Още по-зле изглеждат нещата, ако сравняваме така наречените структурни приходи и разходи (т.е. изчистени от влиянието на икономическия цикъл) . За 2014-2015 г. приходите в бюджета на Гърция са 44.9 - 44.5% от БВП, а разходите са около 42.8 - 42.9%. Докато българските данни сочат ниво на структурните приходи около 38% от БВП и разходи около 41% от БВП.

Горните числа показват, че ние имаме голям проблем - структурен дефицит от поне 2-3% от БВП. Подходът на сегашното правителство е базиран на това, че когато икономиката работи и растежът и инфлацията осигуряват повече приходи в бюджета, а успоредно с това МФ задържа, замразява нивото на разходите, дефицитът намалява. Тази стратегия работи, но е бавна. При тези темпове правителството, което ще дойде през 2018 г., ще "завари" близо 2% дефицит (2% при БВП 80 млрд. лева са 1.6 млрд. лева) и ако то следва същата скорост, бюджетът ще е "на червено" поне до 2021-2022 г. Това означава теглене на още нови заеми и трупане на лихви. През 2015 г. 1.1% от БВП ще отиде за плащане на лихви.

Правителството прогнозира, че през 2017 г. държавният дълг спрямо БВП ще надхвърли 31%. А нивото, при което има съществен проблем за бюджета и минаваме в друга рискова категория, е приблизително 35% от БВП. Лошото е, че много бързо вървим натам. Икономиката на България не е нито силна, нито стабилна. Пак да напомня, че проблемът на Гърция (и не само) е свръхзадлъжнялостта. Кризата в Европа е криза на публичните финанси.

Много хора смятат, че популизмът има бъдеще у нас и ще печели избори. Може, но това означава България да бъде натикана в задънена улица.



* Любомир Дацов е финансов анализатор. Той е бивш зам.-министър на финансите.