От онзи ден натрапчиво ми се мяркат два образа, влезли в нашите новини с еднаква внезапност и настойчивост. В световните, разбира се, не е така - там само единият влезе. Но в нашите съзнания, претръпнали от какво ли не, тези два лика се появиха някак почти накуп, и си струва да ги поразгледаме. Става дума за арестуваните за нашумелите през последната седмица убийства - на известния руски политик и опозиционер Борис Немцов и на нашата студентка, брутално съсечена в Търново - Вероника Здравкова.

Между тях уж няма общо,



освен че са убийства



Аз обаче, като гледам ликовете на арестантите, мисля, че има.

Първо, оставям настрана въпроса доколко и дали това са истинските виновници за въпросните злодейства. Може и да са, направили били самопризнания, така че да го приемем. Най-малкото могат да са. Следствено и юридически тези неща се нищят и ще се разнищват, ще внимаваме. И докато нашето тук брутално и безсмислено действо все пак може да се окаже уточнено сравнително бързо, то другото - освен всичко е аргумент в грандиозен политически конфликт, ще обраства тепърва с инсинуативни трактовки. За него - второто, това на Немцов, съм сигурен, че дори въпросният чеченец Дадаев да носи пищова на убийството в джеба си и да си е направил селфи с Дурицкая и Немцов преди стрелбата, огромни части от света ще останат на своето си мнение. Едната част ще смята, че украинските майдановци и американските тайни служби са задвижили убийството, за да ударят властта в Москва. Другата част ще твърди убедено, че зад атентата стои Путин и никой друг. И е виновен при всички положения, може и лично да е притичал от Кремъл до бившия си колега по Елциново правителство, да го е гръмнал и да се е върнал да погледа телевизия или да разпореди някоя анексийка...

Физиката на тези деяния е само кашлица на метафизиката, грозен, гротесков отблясък от абсурдите ни.

Тези двамата от снимките - чеченецът Заур Дадаев, и нашият рецидивист - циганинът Илиян Здравков, са - вижте ги, убедителна по своему физика. Нашият Илиян - 40 години асоциалност, 15 години затвор, присъда след присъда, малко краварник, нищета духом и телом, злоба и гняв към неразбираемия, лъскав, неласкав свят... Всъщност до злощастния мост в Търново



са се срещнали два свята -



светът на съвременния, сравнително образован, поддържащ себе си млад и красив човек, бутащ трудно, но оптимистично своя жизнен път, и светът на неприетия, невиделия друго освен решетки единак, на неумния, несхваналия, невписания скотоподобен индивид. Тези два свята са физически близо, пътищата им дори се пресичат понякога, но всъщност са далеко и толкова различни, че ме обзема някакво неверие във възможното им съвместно съществуване. Дори упреците днес - как правозащитните ни органи допускат осъждан вече за убийство рецидивист да щъка свободно, ми се струват справедливи, но и като една такава редовна, ала повтръснала риторика от типа "след дъжд качулка". Добре, ще сложим лампи край моста, ще тикнем жалкия престъпник зад решетките на обществена издръжка за дълго. Хубаво. Но разминаванията, разломът в социален, образователен и морален план не свършват, остават дълбоки, дори още по-зинали стават. В друго гето, в друг краварник, или дори в друг палат точно в този момент расте друг нещастник. И също се чувства поданик на свят, който се пресича с нашия само понякога. И също носи своя тесла - да се цани на строеж - или с други планове.

Не зная онзи другият герой - Дадаев, какво е сторил наистина, доколко е убиец и доколко продукт на служби и службици. Бил служил самият той, бил религиозно отдаден, бил добре с оръжията. Оказал се на острието на деня и на ръба на световното противостояние - по собствено желание или с чуждо побутване. Вижте само какви светове стоят край него, какви сили могат да го подтикват, ако са решили. От едната страна, могъща империя, която иска да играе



своя главна роля в света,



и се чуди защо й казват: "ама кастингът свърши, режисьорът отиде да отмаря с голф, айде, че ще гладим костюмите..." Империя, въоръжена до зъби и склонна към единоначалие, която някак се харесва тъкмо така. От другата страна стои властови център с огромен военен и финансов ресурс, който няма нищо против никого, стига да се спазват неговите правила и да му се признава супервайзорството и корективната свирка при разпределението и движението на ресурса. От трета страна са едни все по-многобройни, които силно викат, тихо зреят и често препасват бомби, защото им харесва да имат пълна власт над жените и да не объркват живота си с много книги, след като има Една достатъчна, и ходжа, който да я обяснява...

А на моста излязъл Дадаев и гръмнал важен човек от света, който смята за вражи. Всъщност и тук мост, и в Търново мост.

Обаче връзките все се късат и късат; като тръгнеш от едната страна, няма как да стигнеш до другата - празно.