:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,360,523
Активни 75
Страници 18,109
За един ден 1,302,066

Едно дело да остане в Страсбург - българско ще е

Европейският съд помага на държавата да намали броя на делата на нейни граждани, но тя все излиза високо в класацията на нарушителите правата на човека
Карикатура: Христо Комарницки
----
Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) полага огромни усилия да се освободи от заливащите го жалби и дела на европейски граждани срещу техните държави, но България все успява да се промъкне на челно място в срамната класация на рушителите на правовия ред. Председателят на съда Дин Шпилман се похвали, че е успял заедно с останалите съдии от 47-те държави в Съвета на Европа да намали с 30% броя на висящите жалби пред съда (от близо 100 000 в края на 2013 г. - на 69 900 в края на 2014 г.). Предната година той отчете намаление с 22% (от 128 100 на 99 900). Нищо чудно при набраната скорост догодина да отреже още 40%. С такова темпо до няколко години съдът в Страсбург може да опразни папките си, но няма да се разпусне, защото все ще има някое българско дело да му се натрапва. Десет поредни години България се класираше



в челната десетка на най-съдените държави в Европа,



като се състезаваше със страни с по-многобройно население. През последните две години отхвърлянето на жалбите като недопустими още в насипно състояние сведе присъдите срещу нея до 1/3 от предишното равнище. През 2012 г. бе осъдена по 58 дела, през 2013 г. - по 25 дела, а през 2014 г. - по 18 дела. Дойде моментът държавата да се измъкне от черната десетка и успя, но без да се отдалечи много - остана на 12-13 място заедно с Португалия. Властите могат да се похвалят на гражданството, че вече не са толкова лоши, колкото му се струват.

И тази година на първо място е Русия (със 122 осъдителни решения), втора е Турция (94), трета - Румъния (74), следват Гърция (50), Унгария (49) и пр. Абсолютните числа не дават точна картина, защото сравняват ябълки с дренки - едни държави са много по-големи и многолюдни от други. Затова съдът в Страсбург прави още две класации: по брой на делата спрямо населението и по осъдителни присъди от създаването на съда през 1959 г. Там България надвива Голиатите като един Давид с прашката. За цялата си история на вземане-даване със Страсбург от 1992 г. е инкасирала 496 осъдителни решения. В абсолютни числа те я поставят на 9-о място дори в сравнение с големи държави, които са под юрисдикцията на съда още от 1959 г. Но ако се сметне относителната тежест на тези присъди спрямо населението на държавата (7.246 млн. според ЕСПЧ), се вижда, че на всеки 1 млн. жители се падат почти 69 осъдителни присъди, което я прави лидер във вечната класация на десетката държави с най-много присъди. Гърция, която тази година е добавила в актива си 2.5 пъти повече присъди от България, пак остава зад нея със своите близо 68 осъдителни решения на 1 млн. жители. При това гърците трупат актив 18 години преди България да влезе в състезанието, защото са под юрисдикцията на съда от 1974 г.



Кои човешки права държавата гази най-безгрижно?



Според вечната класация на първо място с 256 доказани пред Европа нарушения е правото на свобода и сигурност. Именно с неговото погазване държавата се разписа за първи път в Страсбург чрез делото "Луканов" през 1997 г. Тогава тя бе осъдена, защото бившият главен прокурор Иван Татарчев смяташе, че може да държи зад решетките без присъда когото си поиска и колкото си иска. Той наруши Европейската конвенция за правата на човека през 1992 г. точно в граничния период на нейната ратификация от България и месеците след влизането й в сила му бяха зачетени като нарушение.

На второ място със 179 осъдителни решения е нарушаването на правото на справедлив съд в разумно време. Бавните съдебни дела престанаха да се смятат за хроничен проблем от Страсбург, след като през 2011 г. издаде две пилотни решения ("Димитров и Хамънов" за бавно правосъдие по наказателни дела и "Фингер" - за мудност по гражданско дело). Въз основа на тях държавата бе поставена под "засилено наблюдение" от Комитета на министрите в Съвета на Европа, а България бе задължена да въведе механизъм за обезщетяване на пострадали от съдебна мудност. С промени в Закона за съдебната власт от 2012 г. бе предвидено обезщетение до 10 000 лв., отвъд което засегнатите биха могли да се обръщат към съда в Страсбург. В резултат на това започна стремително спадане на присъдите в ЕСПЧ по този показател - през 2011 г. те бяха 21, през 2012 г. - 17, през 2013 г. - 3, а през 2014 г. - нито една.

На трето място е правото на ефективни правни средства за защита със 154 осъдителни решения. По него обаче Страсбург не може да предпише едно общо лекарство, защото се отнася до всевъзможни казуси, които предполагат промени в различни законодателни текстове. На четвърто място е защитата на собствеността (75 присъди), по която няколко години имаше много жалби като следствие на реституционни и антиреституционни претенции. На пето място сред нарушенията е



нехуманното отношение и малтретирането



на българските граждани (55 осъдителни решения). Също толкова са и нарушенията на правото на личен и семеен живот. Много често те се преплитат, защото произтичат от едно и също високомерие на властите (особено на полицейските и затворническите) към беззащитни хора (колкото и да са виновни). Особено важно е, че въпреки общото намаляване на осъдителните решения по всички членове на конвенцията, единствено по нехуманно отношение и малтретиране България отбелязва растеж. През 2014 г. е била осъдена 7 пъти заради това нарушение, докато през 2013 г. е имала само 2 присъди, през 2012 г. - 5, през 2011 г. - 3, през 2010 г. - 5, през 2009 г. - 3.

Нарастването на осъдителните решения по чл. 3, който забранява изтезанията и нечовешкото отношение, е много тревожно, защото по-тежко нарушение е само погазването на правото на живот (чл. 2). Опасната тенденция постави Страсбург нащрек и през октомври той издаде заради делото "Нешков" трето пилотно решение срещу България. Заедно с него "замрази" разглеждането на още 20 жалби, като задължи държавата да обърне по-сериозно внимание на проблема с лошите условия в арестите и затворите под заплаха, че ще й наложи по-строги наказания, след като "размрази" жалбите. Това означава, че присъжданите досега 3000-4000 евро обезщетения на затворници и арестанти могат да се превърнат в значително по-големи числа. Не е ясно как ще постъпи държавата, защото подобряването на условията в затворите би й струвало много повече. Но ако избере финансовите наказания, нищо чудно Страсбург да бъде залят от оплаквания на затворници и тогава общата сума да догони евентуалните разходи за "саниране" на затворите. Управляващото мнозинство има



двама видни познавачи на строгия нрав на европейските съдии



Премиерът Бойко Борисов и неговият бивш вътрешен министър Цветан Цветанов, който сега е председател на парламентарната група на ГЕРБ, изпросиха по два пъти осъдителни решения срещу България: Борисов заради стрелбата с гранатомет срещу Чакъра и заради изселването на роми от "Баталова воденица", а Цветанов заради издаването на златоусти "присъди" срещу "Медузите" и срещу "Касоразбивачите". Двамата досега ни струват 107 784 евро за морални обезщетения и съдебни разноски, като в сметката, навъртяна от Борисов, Страсбург ни е записал 58 684 евро, а от Цветанов - 49 100 евро. Това е прилично съотношение, като се има предвид, че единият е председател на управляващата партия, а другият е негов заместник.

Сега властта отново е в техни ръце и можем само да се надяваме, че след години България няма да бъде държана отново отговорна заради високомерието им към правата на човека. Страсбург им помага с амбицията си да сведе делата до минимум, но и те трябва да му помогнат, като променят отношението си към прословутия "лош човешки материал".

 Светослав Терзиев
7
4489
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
09 Март 2015 19:44
Нещата ша са оправят, коги българските съдии почнат да плащат от собствения си джеб. А, да. И коги веке нема да са безконтролни и несменяеми...
09 Март 2015 20:50
като променят отношението си към прословутия "лош човешки материал"


Що? Да не би да не е вярно??

09 Март 2015 20:56
при тази съдебна система няма нищо изненадващо в класацията.
09 Март 2015 21:19
Решението е просто: да започнат да издават морални, а не материални присъди! Все пак става дума за права на човека, което си една морална категория.
09 Март 2015 22:01
права на човека, което си една морална категория


Чисти материални права!


10 Март 2015 09:23
Кой ще пази правата ни от Европейският съд по правата на човека?

Натисни тук

10 Март 2015 16:22
Аз лично съм потърпевш от несправедлив процес и трябва да кажа, че на първите 2- инстанции на никой съдия не му пукаше колко бързо се гледа делото. 7 години на 2-те инстанции и още не е насрочено на последна инстанция ВКС.

Второ, българските съдии са дльжни да формират вътрешното си убеждение по доказателствата - събрани по делото, а се оказва, че го формират по предразсъдъци. Големия проблем е ,че повечето СЪДИИ са.... СЪДИЙКИ ! Жените са пристрастни и тотално не стават за тази работа, но те са БОЛШИНСТВО в съдебната система, за разлика от други отговорни професии.

Трето, на съдебна фаза на ТЕОРИЯ страните би трябвало да са равнопоставени, но на ПРАКТИКА не са. Оказва се, че отежняващите вината обстоятелства, обслужващи целите на прокуратурата СА В ПЪТИ ПО-ЦЕННИ за съдиЙКИТЕ от оправдаващите доказателства. По моето дело - за да ме осъдят на втора инстанция, макар и условно, на т. нар. съдийка й се наложи изобщо ДА НЕ КОМЕНТИРА в мотивите си показанията на 4-ма свидетели, защото ТЕ МЕ ОПРАВДАВАТ НАПЪЛНО и са дадени ПРЕД СЪДИЯ още на фаза досъдебно производство преди 7 години, НО се дава вяра на ЕДИН ЕДИНСТВЕН СВИДЕТЕЛ, който ме набеждава в престъпление, което НИКОЙ ОСВЕН НЕГО НЕ Е ВИДЯЛ!

Същия свидетел е очевидно манипулиран от полицията, като му е казано, че може да изкара пари, ако се води ПОСТРАДАЛ и даде показания, че съм извършил нещо неизвършено. Няма СРС-та, няма веществени доказателства намерени, въпреки, че правиха обиски по домове и офиси, има ЕДИН ЕДИНСТВЕН СВИДЕТЕЛ, на всичкото отгоре ЦИГАНКА! Няма даже жалба срерщу мене по делото..просто съм попаднал в полезрението на някакви б*кл$ци от полицията, които по този начин си вършат работата до ранната си пенсия... и почва да ми се търси цаката..и се намира...делото се замотава 3 години в досъдебно производсво и още 4 год. на 2 съдебни инстанции, оправдават ме на 1-ва инстанция, благодарение на СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛКИ, но СЪДИЙКАТА-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕ ЗАПИЧА и подписва оправдателната присъда с особено мнение, защото на п@тк@та моето независимо поведение не се е харесало. На 2-ра инстацията още по-голямата п@тк@ ме осъжда по показанията на ЕДИН ЕДИНСТВЕН СВИДЕТЕЛ на принципа "Една жена (циганка) казала!"

Та дефакто ПОЛИЦЕЙЩИНАТА в БЪЛГАРСКИЯ СЪД продължава до 2-ра инстанция засега. Не си правете илюзии, че всичките хубави неща от римското право, което са учили в университета, съдийКИТЕ, тези МИЛИЦИОНЕРСКИ ЩЕРКИ, ги прилагат на практика.


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД