У нас демокрацията се възцари през последния четвърт век с прилежащите й институции и процедури, но в същото време все повече хора поставят под съмнение нейното качество. Наистина ли народът управлява, както повелява етимологията на думата "демокрация"? И дали зад демократичната фасада решенията не се взимат от други, нелегитимни кръгове, които обозначаваме като "олигарси", "задкулисие", "мафия"? С времето свещената дума "демокрация", под чийто кънтеж бе демонтиран тоталитаризмът, за да отстъпи място на пазарната икономика и многопартийната система, започна да губи своето лустро, до степен че напоследък все по-често се употребява в негативен контекст. Преди дни на форум, организиран от сдружение "Солидарна България" и фондация "Фридрих Еберт", социолози и политолози сложиха тежката диагноза: демокрацията ни е болна, недоверието в институциите расте, заедно с пропастта между политическия елит и управляваните, расте и апатията на гражданите към основния инструмент на демокрацията - изборите.

При всяко изостряне на болестта политическите партии бързат да предложат промени в изборните правила. Така е и сега. Като панацея се препоръчва въвеждането на задължително гласуване, съчетано с електронен вот, както и мажоритарен избор на част от депутатите. Тук опираме до най-важния въпрос: може ли да се оздрави демокрацията само чрез промени в изборната технология? По този въпрос има две школи. Десните поначало вярват, че демокрацията се свежда до набор от процедури, ерго промяна в технологията може да породи ново качество. Левите, пак поначало, смятат, че демокрацията е ежедневие, че не може да има демократично управление без инструментите на пряката демокрация, без вътрешнопартийна демокрация, без непрекъснат натиск на гражданското общество. С други думи - че процедурата не може да запълни идейния вакуум, липсата на вдъхновяващи политически проекти.



Задължителното гласуване



Политолози и социолози са единодушни, че задължителният вот е злоупотреба с гражданско право, макар да се прилага в четири европейски страни. Никъде обаче няма ефективна система за контрол доколко гражданите изпълняват своя дълг, вменен им като "задължение". Санкциите по-често не се прилагат. У нас задължителното гласуване се предлага основно по дискриминационни причини - срещу купения ромски вот, срещу етническия вот, "автобусите от Турция" и пр. Но то не дава отговор на въпроса защо младите и образованите не гласуват, смята социологът Чавдар Найденов. Според него причините за пасивността на младите се коренят в острото социално неравенство, в контрола на олигархията върху целия изборен процес - от подреждането на листите, през купения вот, до натиска върху вече избраните депутати. "В този смисъл задължителното гласуване е като пластир върху туберкулозен", смята Найденов.

Според политолога проф. Антоний Тодоров задължителното гласуване не е лек срещу омерзението на избирателите. "При задължително гласуване гражданите ще се омерзят задължително", смята той. А това може да доведе до неочаквани резултати. Професорът е категоричен, че гласуването е право и не бива да се превръща в задължение.

Противник на гласуването по задължение е и социологът Живко Георгиев от "Галъп". С превръщането на едно право в задължение според него се губи мотивацията на партиите да убедят избирателя да гласува. "Така ще се загуби един ценен индикатор за проблемите. Все едно да натъпчем човек с обезболяващи и да го водим за здрав", коментира Георгиев.

"Големият проблем са големите пари, които корумпират политиката. Ние само имитираме свободен избор. Парите от своя стран, водят до антиподбор и не допускат пробив на идеите", е заключението на социолога. Като наблюдател на много избори Живко Георгиев сподели, че у нас е имало периоди, когато изборите са били третият по инвестиции сектор - след туризма и селското стопанство. А местните избори са най-голямата финансова вакханалия. Затова трябва да се мисли как да се ограничи ролята на финикийските знаци в избирателния процес.

Най-добре го е казал Жан-Жак Русо в своя "Обществен договор": демокрацията е онова управление, при което "никой гражданин да не бъде толкова богат, че да може да купи друг гражданин, и никой да не е толкова беден, че да бъде принуден да се продава".

Т.нар. "бял вот", или "бюлетина против всички", би трябвало да е задължителен атрибут на задължителното гласуване, единодушни са експертите. Тези протестни гласове обаче би трябвало да се обвържат с броя на мандатите, в противен случай оставали без ефект върху резултата от изборите.



Актуализиране на избирателните списъци



В момента никой не може да каже какъв е реалният брой на българските граждани с избирателни права, единодушни са наблюдателите. Според някои изчисления близо милион са трайно негласуващите в списъците, които обаче не са лишени от избирателни права. Обикновено като мярка срещу "мъртвите души" се спряга активната регистрация - процедура, при която всеки гражданин трябва да декларира изрично, че желае да участва в избори. Според Антоний Тодоров обаче подобен подход може да елиминира автоматично голяма част от избирателите и да ги лиши от конституционно право. Затова според него по-доброто решение е издаването на избирателни карти. В момента липсва координация между службите, които имат отношение към гражданската регистрация - МВР, ГРАО и НСИ, констатираха експертите. Като мярка за борба срещу списъчния хаос Живко Георгиев предлага ГРАО да си актуализира списъчния състав по настоящ адрес. Осчетоводяването на българите в чужбина пък минава през активна регистрация. "Трябва да има някаква единна регистрация", е препоръката на Антоний Тодоров.



Електронно гласуване



Всички експерти са единодушни, че гласуването по интернет ще стимулира контролирания вот. В същото време задължителното гласуване върви в комплект с е-вота, иначе няма как да се осигури възможност на българите в чужбина да изпълнят задължението си. "При електронното гласуване няма гаранции за тайната на вота", категоричен е Живко Георгиев. Според Антоний Тодоров дистанционното гласуване по интернет е добър вариант за референдуми, когато купеният вот не влияе толкова. "А защо, вместо електронно, да не се гласува по пощата?", предлага политологът. Подход, който отдавна се прилага в някои европейски страни и САЩ.



Преференциален вот



"Тази иновация послужи като социален отдушник, тя е крачка в правилната посока, но не съм сигурен, че породи ново качество", откровен е Живко Георгиев. Според него възможността за пренареждане на листите трябва да се запази, но без гарантираните водачи, както е на парламентарни и местни избори. Социологът отбеляза, че при сегашната политическа ситуация, в която няма изявено мнозинство на една партия, парламентарната преференция е привилегия на избирателите в големите градове, тъй като в по-малките обикновено влиза само водачът. Според Антоний Тодоров най-демократичният вариант за преференциална система е финландската - пропорционални листи с преференция без праг. Листите се предлагат от партиите, но кандидатите в тях са подредени по азбучен ред и реално се подреждат от избирателя съобразно броя на събраните предпочитания. Политологът се обяви и за друга революционна промяна в изборните правила - да се отмени районирането при парламентарния вот и да се гласува за национални листи. Така ще се избегнат дисбалансите при разпределението на мандатите.

Къс списък от проблеми, по които задължително да се провежда референдум, предлага политологът Антоний Тодоров като лек срещу гражданската апатия. Според него прагът за валидност на допитванията трябва да се намали поне наполовина. Сдружение "Солидарна България" е съавтор на промени в закона за прякото участие на гражданите във властта, които предвиждат националният референдум да е задължителен при 300 хил. събрани подписа, а не 500 хил., както е сега. В промените е заложен и по-нисък праг за валидност - в допитването да са участвали поне 2/3 от гласувалите на последните парламентарни избори, а не 100%, както е в момента.