Има няколко дела, които през годините бяха използвани постоянно пред Еврокомисията като доказателства колко много се бори България с организираната престъпност, корупцията и измамите с евросредства. Става дума за процеси, с които вътрешни министри и прокурори се скъсваха да се бият в гърдите колко смели и безкомпромисни са, как са заковали всичко и всички. Постепенно обаче въпросните дела започнаха буквално да "брадясват" из съдебните зали. За да се стигне до момента, в който може спокойно да се обяви, че сигналите, изпращани от България навън - към Европа и САЩ, и навътре - към обществото, са много притеснителни.

Да вземем делата, свързани с прокурорските обвинения за



източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД,



чието начало датира отпреди 8 години, но пък краят им изобщо не се вижда. Процесите заради установената стара техника за производство на месо и кайма, представена за нова, за да се получат европари, тръгнаха още през 2007 г. Част от разследването се базираше на доказателства, събрани от митнически дознатели в Германия и от ОЛАФ - европейската служба за борба срещу измамите с евросредства. Стана ясно, че след като била махната боята от представената за нова техника, лъснало - "Произведено в ГДР". Всеки и сам може да изчисли откога е била тя. И докато в Германия, през която беше минала историята, бяха осъдени светкавично двама немски граждани, то в България прокурорският случай бе разделен на две - един за пране на пари и друг за измама и източване. И като се започна...

По първото от двете дела - свързаното с обвиненията на прокуратурата за измама и източване, нещата съвсем забуксуваха в Специализирания наказателен съд. По него обвиняеми са Марио Николов, неговата съпруга и още петима. Все пак трябва да се отбележи, че първоначално те бяха осъдени на първа инстанция от състав на Софийски градски съд с председател настоящия шеф на ВАС Георги Колев. При това много тежко - с присъди от по над 10 години ефективен затвор. Година по-късно обаче подсъдимите бяха оправдани от Софийския апелативен съд, като в решението се твърдеше, че първоинстанционният съд е



направил копипейст от обвинителните актове,



които пък били пълни с логически и фактически грешки, а разделянето на делото на две е направило доказването на обвинението невъзможно. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов многократно нападаше апелативните съдии заради оправдателните присъди, без изобщо да коментира проблемите на държавното обвинение и на първата инстанция по това дело. След това ВКС върна процеса на първа инстанция отново. След процедурни разсъждения делото се оказа не в СГС, а в Специализирания наказателен съд, където в момента трябва да започне да се гледа, но вече една година не може дори да тръгне.

Само преди няколко седмици дори се твърдеше, че Марио Николов и съпругата му Мариана се оказали едновременно и нередовно призовани, и неоткриваеми за съда и МВР на известните им адреси. Те били търсени на няколко адреса, на които не са били открити. Прокурорът по делото Андрей Андреев дори поиска то да се гледа без присъствието на отсъстващите подсъдими.





"Николов и Николова са търсени многократно на адресите,



за което има докладни записки от полицаите, които са ги търсили. В този случай законът дава възможност делото да започне задочно спрямо тях", обяви той. Според него имало и изискани справки по това дело за това дали са на територията на страната Марио Николов и съпругата му. "От справката за Марио Николов стана ясно, че на 23 май 2014 г. той е напуснал страната през аерогара София. На 4 януари 2014 година Марияна Николова е влязла през Калотина. Заради това, че сме член на ЕС обаче тези данни са крайно несигурни", заяви още прокурорът.

Съдът обаче отказа задочно производство и обяви, че трябва да се направи



нов опит за призоваването на подсъдимите



чрез началниците на полицейските управления, които отговарят за районите, в които те живеят.

Освен това съдът обяви, че ще изиска справка от Гранична полиция, Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" и Националната следствена служба дали отсъстващите лица са напуснали страната ни, или са в арест или затвор. След това стана ясно, че те са в България, но на практика и поради други процедурни хватки и проблеми процесът отново и отново не тръгва.

А сигурно мнозина си спомнят с какви фанфари беше приет изцяло новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК). И какви рекламни кампании имаше за пред Брюксел - как той щял да забърза наказателния процес, щял да реши проблема с постоянното отлагане на дела, с фалшивите болнични листове, с опитите на адвокатите да протакат. Цялата тази история бе проиграна и още веднъж, когато бяха направени и пакет сравнително големи промени в същия кодекс само преди три години. За това време бяха измислени какви ли не механизми, пък било то и много спорни - като например фигурата на наблюдаващ прокурор, на резервен защитник, съкратено съдебно следствие и какво ли още не. И как беше обещавано, че всяко шиканиране, заобикаляне на правилата на наказателния процес ще се наказва здраво и със солени глоби, че няма да се допуска забавяне на процеса заради невъзможни призовки или неоткриваеми подсъдими и свидетели, че ще има дисциплиниране на процеса. Години по-късно обаче всичко изглежда постарому, а и като че проблемите се задълбочават.

И другото дело - за прането на пари, не е приключило. Нито с осъдителна, нито с оправдателни присъди. По него подсъдимите са долу-горе същите, но заедно с Людмил Стойков. Преди година Върховният касационен съд (ВКС) възобнови процеса, по който вече бяха влезли в сила оправдателните присъди за всички подсъдими, а в решението на върховните съдии се казваше, че не е изяснено дали фирмите въобще биха получили субсидия за стари машини и ако "да", в какъв размер. Затова и сега САС реши да прати запитване до Държавен фонд "Земеделие" с тези въпроси, преди да приключи делото. Съдът иска от фонда да отговори дали например по САПАРД би било възможно да се отпусне субсидия за употребявани машини и колко би била тя. И по двете дела развръзките предстоят някъде в далечно бъдеще.

Както се оказва, и по



друго, наричано знаково, дело - това за т. нар. "Октопод"



Този процес също стартира преди години и е доникъде. А отпреди няколко дни нещата съвсем се забъркаха, сред като се оказа, че делото ще започне от самото начало. Т. нар. дело "Октопод" е срещу Алексей Петров, Антон Петров, Кирил Топалов, Марчело Джотолов, Янко Попов и Цеко Йорданов. Те са обвинени за образуването и ръководенето на организирана престъпна група, която чрез използване на сила извличала облаги.

"Във връзка с НОХД 5249 (именно делото "Октопод") беше изпратено искане за становище от ВКС дали да бъде преустановен ходът на делото във връзка с решение на ВСС, с което временно е отстранена от длъжност съдията докладчик Румяна Ченалова, или то да бъде преразпределено на принципа на случаен подбор чрез електронната система между съдиите в СГС наказателна колегия", съобщиха наскоро от съда. И е било решено изцяло нов състав да започне да гледа процеса. При това говорим още само за първа инстанция. А като се има предвид как и колко пъти беше отлагано това дело за тези няколко години - имаше счупени ребра на паднал в банята подсъдим, друг пък си удари коляното и бе опериран, - то всеки и



сам може да си изчисли кога евентуално този процес ще мине на три инстанции



Или да вземем друг пример, който нашумя само преди няколко седмици, защото ключов свидетел по делото с обвинения за организирана престъпност бе застрелян. Става дума за 53-годишния Хрисим Хрисимов. Именно той беше основният прокурорски свидетел по дело срещу група за поръчкови убийства,

отвличания, грабежи. Той е свидетелствал срещу Йосиф Йосифов-Йоско Костинбродския и други петима от групата му. Групата бе арестувана за стрелбата срещу Филип Найденов-Фатик на столичния булевард "България", но не получи обвинение за конкретния случай, а само за въоръжена група с цел убийства. Делото срещу групата е от далечната 2003 г. Самият Йосифов пък е в неизвестност от март м. г.

Магистратите сега обясниха, че Хрисимов е дошъл в съдебната зала и е твърдял, че има охрана, и то осигурена му от държавата. След убийството му тази версия бе отречена. Прокуратурата обяви, че му е предлагала дори да го включи в програмата за защита на свидетели, но той бил отказал. На практика нито съд, нито прокуратурата знаеха Хрисимов да е имал някаква охрана от държавата. Друг е въпросът, след като е бил толкова ключов свидетел, защо тя не му е била наложена.

Няма как да не отбележим, че



са минали цели 11 години, откакто е почнало разследването



срещу въпросната група. И досега от цялата история тя има една оправдателна присъда и едно висящо, при това още на първа инстанция, дело. А сега и мъртъв ключов свидетел. Както и изчезнал главен обвиняем и впоследствие основен подсъдим, който между впрочем беше в ръцете на правосъдието дълго време. Дори го докараха от Гърция. И няма никой виновен нито за изчезването на подсъдимия, нито за смъртта на свидетеля. В общи линии тази история с убийството на свидетели изобщо не е вчера. Дори човек да се чуди как изобщо още има такива.

Примери като тези има още много. Но и тези са достатъчни, за да лъсне нещо простичко - у нас всичко започва с големи фойерверки, а накрая всичко затъва в правосъдното блато. Защото къде тук е справедливостта? В това, че няма присъди за корупция по високите етажи или срещу тарторите на организираната престъпност? Или всъщност целта изглежда е да се замазват само очите на Брюксел и Вашингтон, а най-вече на българското общество. Ничий очи не са замазани, но керванът си върви...