|
| Франко Неро |
------------
- Обичате ли уестърните все още?
- Обичал съм ги винаги. Още от дете. Когато бях малък, често сънувах каубой, яхнал бял кон и застанал на върха на хълма. Смятам, че е съдба, дето станах известен именно с уестърните. Има една африканска поговорка, която казва: "Може да станеш рано сутринта, но съдбата ти е станала половин час преди теб". Може би моята съдба е препускала на кон.
- Чувствате ли умора или досада половин век да бъдете Джанго, да ви свързват все с тази иконична роля?
- Не. Бихте могли да попитате същото и моя приятел Шон Конъри - дали му е писнало половин век да бъде Джеймс Бонд. Но той е направил други, страхотни филми, аз също. Струва ми се, че съм единственият актьор в света, който е изиграл герои от над 30 различни националности. Работил съм с най-големите режисьори - Бунюел, Фасбиндер, Шаброл, Бондарчук...
Джанго е част от моя живот. Филмът имаше огромен успех, хората го помнят и неизбежно ме свързват с него. Приел съм това.
- Освен Серджо Корбучи и неговия Джанго кои други изиграха съдбовна роля за кариерата ви?
- Бях само на 18, студент в театралната школа, когато се срещнах с Ермано Олми в Милано. И двамата работехме в компанията "Едисон волта". Вършех какво ли не, редовно не си доспивах. В офиса стоях с големи черни очила, за да не се вижда, че от време на време придремвам. Един ден Олми ми каза: "Още ли си тук - веднага тичай към Рим".
За киното ме откри Джон Хюстън. Той е моят Пигмалион. Бях асистент на един фотограф, а той имаше приятел, който работеше за Дино де Лаурентис - прочутия продуцент. Фотографът изпратил мои снимки на Джон Хюстън, който тъкмо започваше снимките на "Битие". Хюстън ме покани в своя огромен апартамент в грандхотела в Рим, където работеше, заобиколен от цял куп красиви асистентки. "Съблечи се", каза ми той. Аз се посъблякох малко, а той: "Още, още". И така, докато не останах по слипове. "Добре, можеш да си ходиш". След няколко дни ми се обадиха да ми кажат, че Хюстън ме е избрал за ролята на Авел. Той беше човекът, който ми каза, че с външния си вид мога да играя навсякъде, но трябва да науча английски. Всеки ден ми носеше текстове, които трябваше да разучавам, защото ме изпитваше. Даде ми дискове със записи на Джон Гилгуд и Лорънс Оливие с монолози от Шекспир и аз ги усвоих чисто фонетично, без да разбирам.
- Като сте работили в толкова много страни, с режисьори от най-различни националности - беше ли езиковата бариера проблем?
- Не, защото повечето филми снимах на английски. Все пак го научих. Когато Джошуа Логан правеше кастинг за "Камелот", Хюстън му се обадил и ме препоръчал. Отидох при Логан в Лондон, а той ми каза: "Джон е напълно прав - като физика, като визия ти си перфектен. Но английският ти не е достатъчно добър - а това е най-голямата и най-скъпата продукция на Холивуд в момента". Тръгнах си, но стигайки до вратата, се обърнах: "Мистър Логан, знам наизуст Шекспир. И започнах: "Целият свят е сцена, а всички ние - актьори...", и така половин час. "Е, след като си научил Шекспир, ще можеш да се справиш и с няколко реплики за филма."
Освен италианския говоря испански, така че съм снимал на испански, снимал съм и на френски. Понякога във филмите си съм изричал реплики на арабски, на чешки, на руски или шведски. Тогава просто ги заучаваш фонетично и ги казваш.
- Играете и в тв филми, но се изказвате твърде негативно за телевизията и въздействието й върху филмовата индустрия. Телевизията ли е краят на киното?
- Да, тя е краят на киното. Появата на частната телевизия в Италия през 1981 г. беше голям удар върху киното. По онова време имахме 12 хиляди салона, 90% от тях затвориха. Имаше истински продуценти, при които режисьорите отиваха с идеите си и ги "изиграваха", за да привлекат вниманието и парите им. Днес продуценти няма - чиновниците от РАИ, Медиасет и министерството решават какво и как ще се снима. Когато тези чиновници четат сценария, те казват: "Тази сцена е прекалено брутална, не може да я излъчим в 20 ч. по телевизията". И така кастрират идеите на режисьора. Дори в Щатите снимат според изискванията на телевизията - динамично, с едри планове.
Големият испански актьор и мой приятел Фернандо Рей веднъж ми каза: "Убедиха ме да снимам "Дон Кихот" за телевизията и съм много доволен, защото ще го гледат 15-20 милиона души". Което всъщност не е вярно - реално този филм ще го видят максимум 200 000, а това, че на останалите телевизорите са включени в този момент на този канал, не значи, че те действително гледат. Много пенсионери просто си пускат телевизора и заспиват. Кинохитовете се пускат в 8 - 8.30 вечерта, когато хората ядат, говорят по телефона, оригват се... Никой от тях не следи сюжета, нито пък се вълнува от историята. Филмите са друго нещо, те трябва да се гледат в кино, защото там си плащаш билета, сядаш и накрая можеш да решиш дали ти е харесал или не, но ти си го изгледал и си изпитал някаква наслада.
Разбира се, и аз играя в телевизията. Старая се да дам най-доброто от себе си, да снимам в качествени тв продукции - изиграх например Гарибалди, италианския национален герой. В САЩ снимах епизод от "Закон и ред", също с голям успех, но като цяло се старая да работя минимално в телевизията. Всеки път, когато снимам за тв, се чувствам сякаш проституирам, продавам се за пари.
- Присъствал сте на възхода и падението на повече от един жанр - в началото на 60-те изгрявате заедно със "спагети уестърните", после те губят огромната си популярност; през 70-те е пикът на италианския политически филм, отново с ваше участие, и той залязва на своя ред. Как гледате на тези колебания в модата?
- Сега се снимат телевизионни филми, минисериали, сериали - в момента телевизията е на гребена на вълната. Що се отнася до уестърните - заснеха се твърде много, стотици уестърни, и може би зрителят им се насити твърде бързо. Но все пак от време на време, ако бъде заснет хубав уестърн, то хората пак ще го идат да го гледат и пак ще го харесат.
- Появата ви във филма на Тарантино възкреси ли популярността ви? От по-възрастните вие сте обичан заради старите си ленти, но "Джанго без окови" бе първата среща на младото поколение с Джанго и с Франко Неро.
- Разбира се! Филмът беше голям успех навсякъде. Аз заснех едно кратко камео, на екран съм не повече от три минути, а след това направих над 200 интервюта по целия свят. Отвсякъде ме търсеха за интервю след "Джанго без окови"! Така че по отношение на популярността Тарантино направи много за мен. Той ми каза, че е мой фен още от 14-годишен и вероятно е единственият режисьор и човек в света, който е изгледал всичките ми двеста филма.
Преди години аз бях много известен актьор, сетне се снимах в многобройни международни продукции, включително за Холивуд, някои от тях бяха успешни, други не толкова. Това е кариерата на актьора - има моменти, в които си горе, и други, в които си долу. Важното е да продължаваш и да обичаш работата си.
- Кога е време да се пенсионира артистът?
- Когато му писне. Когато спра да изпитвам ентусиазъм, ще кажа "край". Но все още съм толкова ентусиазиран, колкото в началото на кариерата си - и затова продуцирам, режисирам, пиша и играя. Просто обичам киното.
- Със съпругата си Ванеса Редгрейв се срещате на снимачната площадка на "Камелот", работили сте заедно в няколко филма. Има ли професионално съперничество между вас?
- Тя е най-добрата актриса в света. Не само аз смятам така, това се говори в Америка. Мерил Стрийп ми го каза, Сюзан Сарандън ми го каза, Джейн Фонда също; както и много велики режисьори. Когато получа нов сценарий, обикновено го давам и на нея да го прочете, за да чуя какво мисли. Между нас винаги е имало сътрудничество. Снимал съм с нея най-малко десет филма и бих искал да снимаме заедно отново.
---
В интервюто са използвани и въпроси от пресконференцията на "София филм фест".