Мине се, не мине и хоп, някой вади царя върху шахматната дъска на българската политика и започва да го мести насам-натам. Така стана през 2001 г., когато появата на бившия монарх предизвика електорално цунами. Така се случи и тия дни, когато някакъв подмолно сбран комитет от негови поддръжници излезе с възвание Симеон Втори да бъде реактивиран за благото на българския народ. Последната вест не произведе умопомрачителния ефект отпреди 14 години, но предизвика немалък интерес и почуда. Мероприятието очевидно е добре обмислено, не разчита на импровизации. Зад него с подписите си стоят 113 обществени фигури - политици, учени, журналисти, спортисти. Съпътстващият пиар е разчетен във времето. Първо - обръщение към българския народ, в което си припомнят неоценимите заслуги на Сакскобургготски за страната. Второ - подписка в негова подкрепа (сякаш някой го застрашава). Трето - инициатива за създаване на институция Българска корона, специално по мярката на величеството, която да му позволи да лобира в полза на България пред международни институции, да извършва посреднически и дипломатически мисии и пр. И един загадъчен намек за изненади на президентските избори догодина, който намирисва на шантаж.

Мнозина се запитаха



какво налага институционализирането на царя точно в този момент?



И що за заплаха го грози, та се налагат всенародни подписки в негова защита? Наглед нищо драматично не е споходило бившия премиер, който се оттегли от активния политически живот преди 6 години и оттогава поминува като редови гражданин, блогър и мемоарист. Отговорът, който дават царистите, е повече от неубедителен - трябвало да се използват връзките и капацитетът на Сакскобургготски за бъдещото развитие на страната. Шменти-капели, дето викаше бодигардът му навремето.

Отговорът до голяма степен се съдържа в обръщението на комитетските хора. Немалка част от него е посветена на сагата "царски имоти", която май се очертава безконечна. Под формата на въпроси вътре се развива тезата, че е възможна втора национализация на тези имоти, "вдъхновена от политически и олигархични интереси", че някои от обектите вече са маркирани за приватизиране в полза на онези, "които са ги обитавали и ловували в тях 45 години", че действащи политици мечтаят да видят Симеон Втори обезправен и унизен, "за да обсебят идеята за национално съгласие и успокоят собствените си комплекси", и че ако единствената цел на царя е била да си върне имотите, спокойно е можел да изчака края на съдебната сага в Мадрид, вместо да се захваща с политика и да става министър-председател. Съдържа се внушението, че участието на Сакскобургготски в българската политика е



саможертва, а не меркантилна авантюра



Имотните дела на бившия монарх се точат от 1998 г., когато Конституционният съд отмени национализацията на семейните имоти на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. На Симеон и сестра му Мария-Луиза Хробок бяха реституирани дворците във Врана, Царска Бистрица, Ситняково, две планински хижи в Рила и 16 хил. дка гора. През 2009 г. обаче парламентът наложи мораториум върху правото им да се разпореждат със собствеността, заради което двамата заведоха дело срещу държавата в Страсбург и по всяка вероятност ще го спечелят. Междувременно държавата тръгна да си връща обратно част от реституираните имоти, така че драма има.

Реактивирането на царската тема прилича на предложение за сделка - "имоти срещу дипломация". Офертата е адресирана към сегашното управление на Борисов в духа на дворцовата вежливост. Срещу решаването на заплетения юридическия казус Сакскобургготски се ангажира да върши народополезна работа. И тъй като е под нивото на коронованата особа да снизхожда с молби до бившия си телохранител, с посредническата мисия е натоварено отбрано влиятелно общество. С което употребата на "гражданското общество" за изпълнението на политически поръчки се обогати с още един пример. Като усмирителна риза за "неуправляемия" Борисов към офертата е прикачен тънкият намек: "Царят няма да става президент, но ако се кандидатира и го изберат, защо да не стане". А това може сериозно



да обърка играта на ГЕРБ за президентските избори догодина



На обяснителна пресконференция бяха посочени и конкретните услуги, с които би се ангажирал Сакскобургготски, в случай че на Борисов или друг от обкръжението му се става президент: лобиране за членство на България в Шенген, застъпничество за българската кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, посредничество в конфликти, разбирай ЕС-Русия, и др.

На Борисов му бе обявен шах с царя. И му бе проводен хабер да не се поддава на натиска от страна на "хората с шлифери и тефтерчета", които го държат за "анцуга". Както и на ония, които навремето стигматизираха и иронизираха Симеон Сакскобургготски, задето ги издуха от властта, а днес са негови коалиционни партньори.

А покрай основната сюжетна линия се правят съпътстващи дребни сметки. Сърфирайки върху царската вълна, НДСВ ще се опита да напомпа мускули преди местните избори и да подобри търговския си вид с оглед на бъдещи коалиции. Русофилски кръгове възлагат надежди на царя да посмекчи политиката на русофобските ястреби в кабинета, верен на принципа "Винаги с Европа, никога срещу Русия". Българинът е цар да използва короната за свои прагматични цели.