След разстрела на Немцов - престъпление, което юначните ен-джи-о-та пришиха на когото им плащат да пришиват, аз напомних за клетвопрестъпленето на Мазепа, над което се замислили лорд Байрон, Виктор Юго, Чайковски и Пушкин.

Досетливите читатели схванаха, че пиша за Немцов. Коскоджамити историци не загряха и съобщиха какво прочели в техните книжки. Музикалните разбирачи също се обадиха: не било така, иначе било, с The Dark Side of the Moon, през 1973 година "Пинк Флойд" не били пели We don't need no education/ We don't need no thought control/ No dark sarcasm in the classroom/ Hey teacher leave them kids alone/ All in all it's just another brick in the wall.

Получи се като в разказа на Чудомир "Шегата на бай Андрея". Като телевизионните шегички на Джей Лено: "Времето се оправя, уау! В Тексас ще екзекутират на открито!"

Сега ще ви разкажа някои работи, които съм виждал, и други, които не съм виждал.

Не бях в Търново и не видях протеста, че не е осветен и охраняван пътят до жп гарата, където 40-годишен рецидивист циганин, свободен от education и от thought control, убил хладнокръвно с тесла минаващата 23-годишна студентка Вероника Здравкова, хвърлил тялото й в Янтра и се качил на влака за Горна Оряховица да тегли пари от дебитната й карта. Не знам колцина търновци са поискали да се възобнови смъртното наказание.

Циганозащитниците ще кажат, че съм циганомразец. За утешение ще послушам руски цигански романси или цигански напеви Zigeunerweisen от Пабло Сарасате или "Циганско лято", Indian Summer на Жо Дасен или Gypsy Rhapsody да ми напомнят за младата красива циганка, която някога ограмотявах на четмо и писмо, а тя мен ограмоти в други работи. Тогава имаше трудови войски, в които циганските момчета придобиваха грамотност и професия от зидаро-мазач и арматурчик нагоре. Генерал Пешлеевски ги заведе чак в Африка да строят моста на Лимпопо. Но "демократите" казаха, че българският модел на трудови войски, въведен от Стамболийски, е ненужен, нужна ни е армия от послушничета на НАТО и теляци на US интервентите в Афганистан, за да се удесетори световното производство и трафик на опиум. Не зная дали българските офицери, политици и политолози, които се кълнат в преданост към НАТО, ще получат разстрел за подлизурството си, но зная, че го заслужават.

Смъртно наказание е имало във всички общества. Сега го има в 58 държави. В 95 държави то е премахнато, а останалите не са го прилагали от началото на 21-ви век или го разрешават само при война. Хартата на правата на човека на Европейския съюз забранява смъртното наказание в страните в ЕС. В България то беше премахнато на 10 декември 1998 година.

Все пак 60% от световното население живее в държави, в които се изпълнява смъртно наказание и това включва четирите страни с най-голямо население: Китай, Индия, САЩ, Индонезия. През 2008 година тези държави гласуваха против препоръчителната резолюция на Общото събрание на ООН за мораториум на изпълняването на смъртни присъди.

В България последната изпълнена смъртна присъда, за която аз си спомням, не беше на циганин. Тя беше произнесена от Димитър Попов, който беше съдия, преди да стане български премиер през 1990 г. и при галопиращите тогава цени каза "За Бога, братя, не купувайте!". Когато беше съдия, той осъди на смърт един младеж, защото се изпикал на гроба на Людмила Живкова. Димитър Попов просто трябвало да спази закона, обясни ми неговият съветник и мой приятел. С юристи не мога да споря; липсват ми знания и подготовка. Знам само dura lex, sed lex, суров е законът, но трябва да се спазва. Знам от римското право, че по-добре десет престъпници на свобода, отколкото един невинен осъден. С това се изчерпват жалките ми знания по латински и по римско право. Все пак мисля, че хлапакът, който пикал на гроба на Людмила Живкова, не трябваше да бъде осъден на смърт, а за дребно хулиганство.

Тогава аз превеждах всичко от Труман Капоти, но не пожелах да преведа дебелата му книга "Хладнокръвно", а Капоти, който драпаше за "Пулицър", не го получи.

"Хладнокръвно" е документалистика за четворно убийство в Канзас, където пуснали от затвора двама съкилийници, свободни от education и от thought control като българските цигани след "демокрацията".

Тогава Томски и аз правехме нашия "Телевизионен наблюдател". Отидохме в парламента и проф. Александър Джеров много добре ни обясни защо смъртното наказание в България трябва да бъде отменено. После с разрешение на директора на затворите отидохме при смъртниците и като Труман Капоти беседвахме с тях. Те се зарадваха на посещението ни, петимни бяха да ни разкажат съдбата си, додеяло им беше да слушат прокурори и адвокати. Те до един казаха, че смъртното наказание не бива да се отменя. Казваха "Трябва да ги убиват, те не трябва да живеят". Казваха "те", не "ние", защото всеки вярваше, че неговият случай е съдебна грешка, "оня" си го заслужавал.

Директорът ни позволи да се поразходим на открито в охраняваното пространство и да разговаряме поотделно. Моят смъртен ми разказа какви злини му причинил човекът, когото той убил хладнокръвно, защото си го заслужавал. Там имало рекичка, ей като тази пред нас. Тръгнали за дърва. Двамата преброждали рекичката, прескачали от камък на камък и той с брадвата халосал в тила онзи пред него. После излязъл на брега, отсякъл една фиданка, заострил я и му я набил в гъза. Било хубаво, засмя се той, щото оня бил още жив и знаел защо го убиват. Сега и него ще убият, но поне отмъстил на онзи.

Грозно, нали? Но хладнокръвното убийството на 23-годишната студентка Вероника е по-грозно, понеже липсва личен мотив; 40-годишният циганин рецидивист въобще не познавал Вероника. Убил я с тесла, за да й изтегли парите от дебитната карта. Циганинът рецидивист, ако го бяха екзекутирали след първото му убийство за грабеж, нямаше да убие Вероника.

Морис Дрюон написа поредицата Les Rois Maudits, "Прокълнатите крале". После написа книжката памфлет Pour Reformer la Democratie и аз я преведох, божем щяхме да правим демокрация в България. Заминахме за Франция целият екип на "Всяка неделя", за да направим предаване на живо от Париж. Барабар с Васко Василев и Павел Писарев, хора с връзки в Париж, многогодишни кореспонденти там. Но 48 часа преди излъчването Кеворк увисна без събеседник. Телефонирах на Академи франсез, Дрюон беше неин пожизнен председател. Казах, че съм го превеждал на български. Казаха ми, че те ще ми се обадят и наистина се обадиха: метр Дрюон ме чакал. Отидох и се обръщах с "Шер метр" към Дрюон, съратник на генерал Дьо Гол и негов съмишленик в изтеглянето на Франция от военната организация на НАТО. После Морис Дрюон ми обясни, че наследствената монархия не е демократична, понеже е "лотария на хромозомите"; може глупак да се окаже престолонаследникът. Обясни ми, че демокрацията трябва да запази смъртното наказание; обществото не трябва да издържа пожизнено убийците в доживотен затвор.

Не се разбрахме докрай, понеже аз все му предлагах циганки - Gitanes, а той на мен кубински пурети, от които ми прилошава, понеже вдъхвам дима все едно, че пуша цигара. Снимките как пушим на терасата над плаца на Наполеоновите войници сега са в архива на в. "Сега". Със снимки, ордени, дрънкулки се разделям хладнокръвно.



DI copyright