По време на петдесетминутното си пътуване с влак до Амстердам Бруно Лендерс слуша блус и фънк през мобилния интернет на смартфона си. У дома г-н Лендерс, който е холандски технологичен консултант, гледа екшън филми на Стивън Сегал по "Нетфликс". Между срещите си изпраща по няколко имейла. Цифровият живот на г-н Лендерс не се е променил чак толкова в последните две години, откакто Холандия започна да изисква от интернет доставчиците да предоставят интернет на еднаква скорост на всички - подобни правила бяха приети от САЩ миналата седмица. А в ЕС се готвят единни правила в обратна посока. Според новите правила в САЩ доставчиците не могат нарочно да блокират или да забавят трафика към легално съдържание, или обратно - да създават по-скъпи бързи линии за достъп до "приоритетно" съдържание в интернет.

Сметката на Бруно се е повишила леко. Той сърфира, гледа съдържание онлайн и сваля файлове със същата скорост. Накратко, новият закон не беше интернет Армагедонът, който много холандски телекомуникационни компании, лобисти и някои депутати предсказваха, че ще бъде. "Все още гледам каквото поискам, когато поискам", казва г-н Лендърс, докато проверява мейлите си и последните новини. "Никоя компания не може да казва какво мога да правя онлайн."

Докато САЩ тепърва ще регулират широколентовия



интернет като обществена услуга,



Холандия е един от малкото примери за това какво могат да очакват американските потребители и компании. Тя бе втората страна, която прие такива правила, след Чили.

Сравнението не е перфектно. С населението си от около 17 млн. души Холандия има размера на щата Мериленд. За операторите там е далеч по-лесно и евтино да доставят високоскоростен интернет достъп, отколкото за тези, които обслужват всичките 50 щата. Холандските правила позволяват и някои бонус сделки между доставчиците и услуги като "Нетфликс" - компанията за онлайн видеострийминг. Федералната комисия по комуникациите в САЩ ограничи строго възможността за подобни споразумения. Въпреки това холандският опит може да бъде поучителен.

Както и в американския план холандските доставчици не могат да дискриминират по видове съдържание, като например да ограничат скоростта на изискващите голям ресурс услуги като стрийминг на филми. Нито могат да искат по-високи такси за по-бърза скорост и по-устойчива връзка с интернет. Това би могло да даде на богатите технологични компании предимство срещу развиващите се компании.

Противниците на идеята навсякъде използваха един и същи аргументи. Местните телекоми искаха да наложат такси на интернет и медийните компании като "Гугъл" и "Уотс ъп" за висококачествен достъп до услугите им. Фирмите предупредиха, че



месечните сметки може да се повишат,



ако не им се разреши да наложат още такси. Телекомите твърдяха още, че няма да могат да инвестират в технология и инфраструктура и мрежите може да се озоват в застой.

"Ако регулираш прекалено много интернет неутралността, има риск инвестициите да намалеят, защото правилата са прекалено обременяващи", казва Мишел Комб, изпълнителният директор на "Алкател-Люсент", френско-американска телекомуникационна фирма. Най-големите доставчици на интернет в Холандия - КПН, "Водафон" и "Зиго", отказаха да коментират.

Защитниците на идеята обаче отговориха с аргумента, че подобни сделки ще ограничат достъпа до съдържание онлайн, като дадат на доставчиците прекалено голям контрол. Все повече хора в целия свят разчитат на бързия интернет достъп и интернет неутралността се превърна в сплотяващ призив за активистите, които смятат неограничавания достъп до интернет за близък до основните човешки права.

Две години по-късно интернет бизнесът в Холандия все още е в добро състояние. Потребителите не са започнали да недоволстват масово заради сметките. Потребителските организации казват, че пакетите за телефонни обаждания и кабелен интернет са на стабилни цени, най-ниските от които са 25 долара месечно. Средната цена на мобилен договор в Холандия е около една трета от тази на подобен план в САЩ.

Телекомите също така продължиха да инвестират в инфраструктура, като



засилиха скоростта на мрежата



в страната. Тя беше доста бърза дори преди влизането в сила на новите правила - средната скорост е около 14 мегабита в секунда, което е с 10% повече от края на 2013 г., показват данните на "Акамай текнолъджис". За сравнение, в САЩ е 11.5 мегабита в секунда.

"Цените не са се повишили", каза Мартин ван Дам, зам.-лидер на парламентарната група на Холандската работническа партия, която е помогнала в писането на правилата. "Опитът ни показва, че е глупост да се казва, че компаниите няма да инвестират."

Отчасти това се дължи на конкуренцията. Докато съперничеството между доставчиците е ограничено в САЩ, надпреварата между безжичния и широколентовия интернет в Холандия е бясна. За да дадат на потребителите по-голям избор, регулаторите са ограничили възможността за консолидиране на мобилните оператори, а КПН и "Зиго" се борят упорито да наберат клиенти за супербързите си мрежи.

Анализаторите твърдят, че тази надпревара е принудила компаниите да разчитат изцяло на цената и скоростта, вместо на услугите, за които се плаща допълнително. "Няма нужда от интернет неутралност,



ако има здравословна конкуренция",



казва От ван Дален - защитник на личната неприкосновеност, който е лобирал за прокарването на правилата. "Но в САЩ има по-малко конкуренция, отколкото в Европа. Щатите се нуждаят повече от интернет неутралност, отколкото Холандия."

Холандия не наблюдава така наречените "споразумения за взаимна връзка", в която компаниите, доставящи съдържание, плащат такса, която им гарантира бърз и сигурен достъп до мрежата. Тези сделки се оказаха противоречиви в САЩ, след като "Нетфликс" сключи такива договори. Според новите правила Федералната комисия по комуникациите ще регулира строго подобни споразумения.

Тъкмо обратното - холандските власти наложиха по-сериозен контрол на така наречените "сделки с нулева цена". Те позволяват на операторите да дават безплатен достъп до определени онлайн услуги като част от цял месечен договор. Правилата обаче обявиха извън закона тези сделки, защото те приоритизират някои услуги пред други. Експертите обаче смятат, че САЩ ще дадат повече свобода в тази област, ако това не вреди на пазара като цяло.