"Спечелих бас с президента на Лувъра, че имам изложба, която може да му купи половината музей". Така по думите на министъра на културата Вежди Рашидов започва кампанията около предстоящата експозиция "Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България" в Париж. Според друга версия началото се полага на една вечеря с предишния президент на световния музей Анри Лоарет, на която Рашидов му заявил, че е време Лувърът да представи нещо разтърсващо пред света. Последвала тридневна обиколка на 37 музея в България, която замаяла Лоарет. И се решило България и Франция да си разменят съкровища идния месец. Българската изложба в Лувъра ще бъде открита на 15 април, ще продължи 3 месеца и се говори, че лично премиерът ще й реже лентата в присъствието на френския президент Франсоа Оланд.



Политическият PR се явява основен акцент



и обяснява доста от особеностите на този културен обмен.

Въпреки че остава само месец до началото на българската изложба в Лувъра и датата, на която ще отпътува експозицията, вече е уточнена - 23 март, все още не е ясно какъв точно е бизнес моделът, който следва културното министерство в решението си да прати зад граница безценни артефакти за 8 млрд. лв.

"Това не е този вид бизнес. Ще спечелим световна слава", каза пред "Сега" министър Рашидов. Това добре, но все пак... България няма да получи отчисления от продажбата на билети за изложбата, тъй като входът е общ за целия музей. Цената на билета ще варира между 9-14 евро. В същото време се очаква милиони посетители да видят оригиналните български експонати, сред които са бронзовата глава на Севт III, Панагюрското съкровище и още над 400 шедьовъра. Лувърът от години води световните класации за най-голяма посещаемост сред музеите. Само през 2012 г. според "Фигаро" през залите му са минали 9.7 млн. души, а през 2013 г. - 9.2 млн.

"Може би ще спечелим пари, като дойдат техните експонати тук, в България", допълни министърът. Едва ли. В замяна на тракийското злато България ще получи



като компенсация три прилични, но не и сензационни френски изложби



В София ще бъде показано съкровището от вила "Боскореале" край Помпей. Втората експозиция в Пловдив ще разказва за Древен Египет, но първоначално обещаната египетска мумия няма да дойде заради опасения, че може да се повреди по пътя. Третата изложба ще е във Варна, Бургас, Казанлък и Враца - с гравюри на Андре Дьорен към "Сатирикон". Предвид ниската посещаемост на регионалните музеи и пълната липса на реклама и елементарно информиране на публиката от страна на Министерството на културата засега надеждите за успех не са големи.

В края на миналата година бе създадена асоциацията "Приятели на Лувъра в България", която си постави за цел да привлича дарения за подпомагане на българската изложба в Париж. Организацията изчисли, че за реализацията й ще са необходими поне 900 000 евро. "Естествено, има разходи. Трябва да се реставрират експонатите", обясни културният министър. Действително, едно от перата, които се пълниха до последно с пари на данъкоплатците, са средствата, които бяха нужни за реставрация на експонатите, събрани от регионалните музеи. От години тези музеи са почти на самоиздръжка и фондовете им са в окаяно състояние. Защо тогава беше нужно да се обещават на Париж антики, които



при подписването на договора не бяха годни за експониране,



а техните стопани очевидно не разполагаха с бюджет за реконструкцията им?

Макар да няма практиката да финансира гостуващи изложби, Лувърът все пак отпусна 360 000 евро, необходими за пространственото оформление на експозицията в 4 зали на крилото "Ришельо", за каталога и популяризирането на събитието във Франция. 20 български и френски компании също са се включили като спонсори с над 130 000 евро. Посолството на Франция у нас участва със 110 000 евро. Останалите около 300 000 евро обаче се събираха в движение от данъкоплатците. Т.е. грубата сметка показва, че



дотук разходите са близо 3 млн. лв.



Към тях прибавяме и 33 000 лв. за транспортиране на антиките със самолет до Париж и сумата вече доближава средногодишната, която министерството на икономиката дава за реклама на България в чужбина през последните 5 години - малко над 4 млн. лв. Тази реклама се предназначава за привличане на туристи. Тепърва ще се види дали българското злато в Париж ще напълни хотелите, но скептиците са повече от оптимистите.

Продължава да тревожи и обстоятелството, че антики за 8 млрд. лв. ще пътуват без застраховка. Докато те са в крилото "Ришельо", за тях важи застраховката на Лувъра, но оттам нататък рисковете са непокрити. В началото на февруари правителството осигури 1 млн. лв. държавна гаранция за изложбата в Париж и толкова. С този акт българската държава гарантира, че ако откраднат или повредят експонати за милиарди, ще си плати сама на себе си един милион. Финансовата логика е трудна за смилане.

По този повод директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров успокои, че ценностите ще пътуват в огнеупорни сандъци, които издържат до 1900 градуса по Целзий в случай на самолетна катастрофа.



"При такава температура те биха били леко поопечени, но здрави",



очерта перспективата Димитров. Патронът му Рашидов пък призова да се молим Богу "всичко да бъде наред".

Финансовият министър Владислав Горанов си изми ръцете със Закона за културното наследство. Той не съдържал в себе си легален механизъм, който да гарантира, че движението на тези ценности и евентуалното им увреждане ще бъде овъзмездено по начин, който да възстанови ресурсите в държавата. В закона е казано, че когато в чужбина се изнасят движими културни ценности, финансовата гаранция се осигурява чрез застрахователна полица или се поема от държавата с решение на Министерския съвет. Така правителството се спря на по-евтиния начин. Покрай този случай се разбра, че най-големите ни съкровища - Панагюрското, Рогозенското, Вълчетрънското и всички останали, нямат застраховка. Типично по български.





--

Одриското царство е фокусът на българската експозиция

----

Фокус на изложбата "Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България" ще бъде Одриското царство. Експозицията, включваща 1628 експоната от 17 български музея, ще представи пълния гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на III век пр. Хр. Освен експонатите от злато и сребро ще бъдат показани и всички елементи на тракийските погребални обичаи - съдове, оръжия, украса на конската амуниция, накити и предмети с магическо предназначение. Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за гробниците на одриската аристокрация.

Централната част на изложбата ще изобрази царското погребение в могилата Голямата Косматка край Шипка, считана за гроб на тракийския владетел Севт III - откритие на археолога д-р Георги Китов. Бронзовата глава на царя - шедьовър на античната скулптура, е най-важният акцент. До нея ще бъдат представени шлемът с името на древния владетел, неговите наколенници, златният венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кана, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия.

Единственото бижу, което парижани няма да видят, е златната маска на Терес. Под предлог, че не се вписва в идейната концепция на изложбата, тя остава в България. Затова пък в Лувъра ще бъде показана най-старата статуя на курос - момче атлет, открита по нашите земи. Тя е без глава, датирана е от VII век преди Христа и е намерена в Атия. Сред бисерите ще е релеф на богинята Кибела от V век пр. н. е., открит край Созопол.

Експозицията ще акцентира и върху градската култура на одрисите. Посетителите ще видят два основни градски центъра в земите ни - града при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис - столицата на Севт III, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.

Политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите - гетите на североизток и трибалите на сверозапад, ще бъдат представени чрез фотоси на Царската гробница с кариатидите, столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново. А като доказателство за изящното изкуство на тези древни народи в Лувъра ще заблестят известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, находките от Могиланската могила, както и новооткритото златно съкровище от Свещари. В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, ще бъде разположено златното Панагюрско съкровище. През това време в България ще може да се гледа негово копие.

Към българската изложба ще бъдат добавени още 20 експоната от фондовете на Лувъра и 11 други чужди музеи и културни институции, сред които са Британският музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, музея Прадо в Мадрид и др.



------

Париж връща жеста

--------

Като компенсация за това, че България няма да получи отчисления от продажбата на билети за тракийското злато Лувърът праща у нас три изложби. Експозиция, посветена на римската трапеза от времето на първия император Октавиан Август, ще бъде открита в София около 24 май. Съдовете, които ще бъдат изложени, са част от съкровището "Боскореале", разкрито в останките на богаташка римска вила край Помпей, затрупана при изригването на вулкана Везувий през 79 г.

100 експоната от египетската колекция на Лувъра пък ще гостуват от юли до септември в Пловдивския археологически музей. Очакваната египетска мумия обаче няма да пристигне, тъй като била с много големи размери и било опасно да се транспортира, за да не се повреди. Вместо мумията Париж ще изпрати статуята на египетски жрец, която стои на входа на зала "Ришельо" в Лувъра. 25 от експонатите от френския музей ще са от областта на изкуството и културата на древната цивилизация. Сред тях има древни папируси, предмети, свързани с религията, и няколко каменни глави.

Третата изложба - "Сатирикон", с гравюри на Андре Дьорен (1880-1954) ще обиколи Варна, Бургас, Казанлък и Враца - градове, чиито музеи са предоставили антики за българското гостуване в Лувъра. Андре Дьорен е определян заедно с Анри Матис за основоположник на фовизма в западноевропейското изкуство. Той илюстрира първите книги на Гийом Аполинер, Макс Якобс и Андре Бретон. 36-те офорта за изданието от 1951 г. на шедьовъра на Петроний "Сатирикон" Дьорен създава по поръчка на прочутия френски търговец на картини и издател Амброаз Волар.