ВИЗИТКА: Теменужка Петкова е министър на енергетиката. Тя е бивш директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Родена е през 1967 г. в София. Завършила е "Счетоводство и контрол" в УНСС. Има специализации по финансов контрол в Лисабон, Лондон и Дъблин. Започва работа като финансов ревизор в столичното управление на Държавния финансов контрол. През 2010 г. оглавява АДФИ. През лятото на 2013 г., с идването на кабинета "Орешарски", е освободена.



- Министър Петкова, изненада ли ни късната зима, при положение че ЕРП-тата предупреждаваха, че се чакат проблеми с тока заради орязаните пари за инвестиции?

- В началото на март не би трябвало да сме изненадани. Количеството сняг, което падна в южната част на страната, наистина е рекордно за последните може би 30 години. Толкова много мокър сняг валя там, че хората, които са на място, казаха, че не помнят от десетилетия. Въпреки трудната ситуация държавата беше на мястото си и ние успяхме да реагираме и успяхме да овладеем ситуацията. Всички като цяло работихме като един екип - колегите от министерствата на екологията, на земеделието, на вътрешните работи, ЕРП-тата, ЕСО.

- А общините как се справиха?

- Работихме добре с тях. От гледна точка на ресор енергетика те няма как да имат някакъв конкретен принос, но помагаха кой с каквото може.

- За колко пари е застрахована енергомрежата и какво обезщетение можем да получим?

- Да, мрежата на ЕСО е застрахована. Нека първо се справим с бедствието и след това ще правим оценка на щетите. Едва тогава ще знаем на какво обезщетение можем да разчитаме.

- Премиерът Борисов обяви, че НЕК може да бъде спасена с кредит и дори говори за държавна гаранция. Това означава ли, че част от заема от 8 млрд. евро, гласуван от парламента, ще отиде за покриване на дефицитите в системата?

- Това няма да бъде нов заем от 8 млрд. евро. Тук става въпрос за споразумение, по силата на което през идните 3 години ще се погасяват стари задължения. Този бъдещ кредит обаче няма нищо общо с енергетиката. Финансовото положение в сектора наистина е много тежко. За никого не е тайна, че дефицитът в НЕК е много голям - 3.1 милиарда лева. Това са предварителните данни, тъй като срокът за подаване на годишния финансов отчет е 31 март. Този дефицит се генерира основно от разходи за изкупуването на ток по преференциални цени от топлофикациите, заводските централи, ВЕИ и американските тецове - "AES Гълъбово" и "Контур Глобал Марица Изток-3". Тези цени са по-високи от цените, на които НЕК продава електрическата енергия на регулирания пазар.

- Шефът на НЕК Петър Илиев заяви тези дни, че "няма друга такава фирма" като НЕК, която да продава под себестойност...

- Да, това е една от причините за трупането на този дефицит. Другата причина са невъзстановени инвестиционни разходи. Става дума за 2.7 млрд. лв., налети в резултат на политически решения, без да е ясен икономическият ефект. Това са вецовете "Белене" и "Цанков камък". Задълженията на НЕК към 31 декември миналата година са 3.4 милиарда лева, като от тях компанията дължи на производителите 1.2 милиарда лева. Само на двата американски теца НЕК дължи 680 милиона лева.

- Откъде НЕК ще намери пари за американските тецове, ако те наистина са разменна монета за предоговарянето на контрактите?

- Това тяхно искане е съвсем резонно. Говорим за просрочени задължения, а не за текущи. Те са трупани в последните 2-3 години. Нормално е, когато се сяда на масата на преговорите и ние искаме от нашите партньори да намалят цената, по която НЕК изкупува тока от тях, те да искат да им се изплатят старите задължения. Те имат кредити, които трябва да бъдат платени, а не могат да ги погасяват с тези нередовни плащания от НЕК.

- Така се генерира междуфирмена задлъжнялост.

- Да, така е. След като НЕК не може да погасява дълговете си към двата теца, те от своя страна не могат да плащат на "Мини Марица-изток" и се получава един омагьосан кръг. Тецовете дължат на мините около 170 милиона лева, които мините не могат да получат.

- В такъв случай НЕК ще търси ли пак кредит от енергийния холдинг?

- Енергетиката няма да може да погаси своите стари просрочени задължения, без да ползва финансов ресурс. Не става въпрос за тези 8 милиарда евро. Ние обмисляме варианта да се потърси такъв свеж финансов ресурс, да се помисли за някакво финансиране. Това обаче трябва да се случи единствено и само след като реформите, които направихме с промените в Закона за енергетиката, дадат резултат. Трябва да приключим и преговорите с американските тецове, за да може да свием дупката в НЕК и да имаме гаранция, че дружеството повече няма да генерира такъв дефицит. Едва тогава трябва да се мисли за кредит, който да се използва за погасяване на старите задължения. Да, мислим за такъв кредит, за такова външно финансиране, което да ни позволи да се разплатим вътре в системата.

- Разговаряхте ли с финансовия министър Владислав Горанов по този въпрос?

- Да, говорили сме. Но преди всичко, тези условия, за които споменах, трябва да бъдат изпълнени.

- Какво е бъдещето на "Енергийната инвестиционна компания", която бе създадена преди година от ексминистъра Драгомир Стойнев с идеята тя да спаси закъсалия тогава "Ремотекс" и "Химко"? Ясно ли е с какво се занимава изобщо?

- Това дружество е под шапката на БЕХ. Предстои да направим анализ на дейността й и тогава ще преценим дали изобщо има смисъл.

- Докъде стигна идеята за продажба на част от дружествата на БЕХ, който в момента е в забранителния списък? Като министър, Трайчо Трайков говореше за това, че е възможно да се продадат 20-25% от ЕСО например?

- На този етап подобен въпрос не се обсъжда.

- От началото на 2016 г. пазарът на ток трябва да е свободен, т.е. всеки потребител да може да избира доставчика си на електроенергия по подобие на тарифните планове на мобилните оператори. Как точно ще става това?

- Либерализацията на пазара е един от основните приоритети на правителството в сектор "Енергетика". Ние смятаме, че със свободния пазар ще се решат голяма част от проблемите в сектора. За да стане факт либерализацията обаче, са нужни няколко условия. Първото и най-важното е Българската независима енергийна борса да има лиценз. През декември КЕВР й връчи лиценз, така че първото изискване е налице. В момента колегите избират платформа как свободният пазар да се случи на практика. Работим по различни варианти. Няколко са моделите, опираме се и на чуждия опит. В Румъния например либерализацията на пазара на ток е факт от 3 години.

- Включително и по различни тарифи - в зависимост от потреблението?

- Да, това също е един от вариантите. Анализираме всеки един от тях, идеята е възможно най-скоро да изберем оптималния. Надявам се до лятото да имаме някаква по-конкретна концепция.

- Това ще наложи ли по-бързата смяна на електромерите с умни? В момента изискването е до 2020 г. 80% от тях да предават данни от разстояние.

- Това би било много добро решение и ние ще работим в тази посока. Ще се опитаме да внедрим умните електромери, защото това ще бъде само в полза на потребителите и на ЕРП-тата. Всички ще спечелят.

- Но дружествата казват, че ако направят това за своя сметка, ще си изискат инвестицията през цената на тока...

- С ЕРП-тата проведохме среща преди месец и половина и решихме да се виждаме всеки месец, за да коментираме актуалните проблеми. По всяка вероятност темата за смарт технологиите предстои да обсъдим скоро.

- Как ще се компенсират индустриалните консуматори на ток заради скъпата зелена енергия?

- ЕС допуска такова подпомагане и има насоки за това как точно може да стане. Ние ще се съобразим изцяло с тях . Сега предстои да бъде създадена работна група между наши експерти и колегите от финансовото и икономическото министерство, за да се уточни методиката за подпомагане. Това трябва да се случи.

- Опозицията обаче твърди, че тези мерки ще облагодетелстват компании, които се броят на пръсти.

- Не бих казала, че е така. Това е политиката на ЕС, която допуска такава подкрепа.