Трудно е у нас да кажеш добра дума за някого. Веднага те забождат отровни погледи: този натяга ли се, подмазва ли се, или е същият като онзи. И следва поток злоба. Правилно е или лошо, или нищо. Очакваното е да лаеш. Да отречеш, да отхвърлиш, да окаляш. Да свършиш в смисъл: така е в "тази държава", а никъде в света го няма (да бе!). Катастрофата КТБ (Корпоративна търговска банка) пак събра погледите и пак стана модно да ругаем надзорните органи, като почнем от Българската народна банка (БНБ), минем през Комисията за финансов надзор (КФН), теглим една майна на одиторите, заверили "неверния" баланс на КТБ, зинем връз прокуратурата ("защо никой няма в затвора?") и задължително стигнем съда, който е виновен, защото не назначил временен синдик на банка, чиято несъстоятелност не е установена и производство такова няма открито. Не мога, а и не виждам смисъл да броя нелепите "обвинения", които засипаха тъкмо онези, дето пазят реда във финансите. Повечето са лъжи, други са жълти клюки, но поднесени като улики за тежко престъпление. Ето: шефката на одиторска фирма, пратена да провери КТБ, си изтеглила парите от банката. И шефката на банковия надзор си взела нейните. А това било злоупотреба с "вътрешна информация". Да бе.

Пълни глупости и клевети и нищо друго. Тъпо и чалнато разбра след седмици тотална атака, че банката е обречена. Министерства теглиха пари, но пръст не мръднаха да подкрепят една от най-големите банки, куцо и сакато се нареди на гишетата, баба Гуца от Злокучене си изтегли парите, та двете дами, които по занаят и из основи знаят и следят състоянието на банките, няма да теглят. Никаква "вътрешна информация" не им е била нужна да разберат онова, което всички знаят. Каквато и длъжност да заемаш, не е укоримо да запазиш честно спечелените си пари. Съвсем естествено и правомерно е всичко, което г-н Вежди Рашидов прави, за да спаси парите си. Трябва да му благодарим за честността да заяви пред всички, че ще си търси правата и парите докрай. И за смелостта, защото много добре знае, че милиони дребни, завистливи душици го мразят заради парите му и защото всяко нищо изначално мрази всеки, който постигне нещо. Г-н Рашидов направи за икономическото образование на нацията повече от десетки лектори.



Отровата на недоверието



неусетно разяжда и унищожава нацията. Един от критериите за свобода е самоуважението на една общност, измерено чрез доверието в избраните от самата нея - пряко или чрез представители. Народ, избрал за национален химн "Шуми Марица" и припявал гордо "с генерала наш в бой да летим", е бил свободен народ. Нация, която няма доверие на своите банки, а вярва на анонимни чиновници в Брюксел повече, отколкото на опитните и авторитетни свои собствени специалисти (в БНБ, в КФН, в съда и прокуратурата), страда от робски синдром. Заболяването не е (само) български проблем, не за нашата, а за своята собствена нация е написал Лафонтен баснята за жабите, които не могли да изберат измежду тях си водач, а се молили за цар чуждоземец и получили щъркел за владетел. Всъщност за честта на нацията ще подчертая, че след всички злостни клевети доверието в банките - българска собственост, е над средното за системата. Това се доказва не само в социологическите анкети, а и от влоговете в местни банки, които постоянно растат. Въпреки отровната паяжина, която плетат около нас вече хиляди измамници от стотици т.нар. неправителствени организации чрез платени или просто лековерни медии. Ето ви пример за второто: вчера авторитетното предаване на националното радио "Неделя 150" даде ефира си на два пъти за злобна атака срещу централната банка: първо някоя си Мишел, шефка на поредната "мисия" на МВФ, после на някой си Пенчо Генчев (друго беше името, но не запомних този никому неведом индивид, представен като "финансов експерт"). Негодникът лъга над 20 минути в национален ефир. Ама нагло лъга. Заяви например, че цесиите на вземания срещу КТБ били незаконни, а прихващанията на вземания срещу задължения към КТБ били "отменени". И още дузина пъти невежата подведе слушателя. Ето така "неправителствените" организации присвояват правото те да съдят вместо съда, да властват вместо законната власт, да пробутват мнението на некадърници невежи по проблеми, за които нацията ще търпи вреди за милиарди. А водещата остана безмълвна. И никой не възразява. Как иначе, щом



слушателя подведе и Мишел,



представителката на международна организация, в която България членува и е внесла милиони в капитал. Ето на тази жена трябва да искаме оставката. Тя не излъга, но подлъга, подведе слушателя. Първо повтори "препоръката", огласена преди седмица от Брюксел - да внесем външни (third party) проверители на българските банки. Че такива "проверки" са незаконни не само у нас, а и по правото на всяка европейска държава - ни гък. Че няма как дори най-вещите "външни проверители" да познават българската икономика, фирми, правни институти (пр. "особеният залог" - този инструмент е български патент и отсъства от правната система на всички други европейски страни) - ни гък. Че банковият надзор няма никаква вина за убийството на КТБ, че БНБ не може да взема решения вместо правителството и парламента, дето се скриха като мишоци и отказаха дори минимална ликвидна подкрепа при атаката (bank run) срещу КТБ. Мишел пропусна да признае, че вина за предизвикания фалит на КТБ носи МВФ, който през 1997 г. наложи в новия закон за БНБ такива текстове, които отнеха на централната банка всякаква възможност да подкрепя дори престъпно атакувани банки. Тя пропусна да отбележи, че в цяла Европа само България не е дала лев от бюджета, за да спаси банки от фалит (подкрепена бе само една банка, но с кредит по правилата за помощ на ЕС.) Мишел укори банковия надзор (не бил достатъчно "твърд"; оставаше само бомби да хвърлят по банките), вместо да признае истината и да свали шапка пред българската централна банка - в извънредни обстоятелства, без финансова подкрепа, на своята дума и голо доверие БНБ успя да ограничи вълната от паника и надвисналата банкова криза само до една банка. Дори дъщерната на КТБ банка "Виктория" възстанови работата си и вече стои здраво на краката си въпреки фалита на банката майка КТБ. За това постижение заслужават най-високи държавни награди управителят на БНБ, временно управляващата банковия надзор и квесторите на банка "Виктория". Правото се разпада, ако вместо награда получиш ритник, тогава никой не вярва в закон и ред. Засега единственият обвинен за катастрофата "КТБ" е бившият подуправител и шеф на банковия надзор г-н Цветан Гунев. Това е позор, защото този човек няма вина за това, в което го обвиняват. След 5 до 7 години всички съдебни инстанции ще потвърдят това. И какво от това? Ще унищожим прекрасен човек, истински професионалист, с когото всяка друга нация щеше да се гордее. Ето така се задушаваме един по един в паяжината. Но тази паяжина е толкова жалка и лесно се почиства. С прости и безплатни средства: "Mehr Licht!" ("Повече светлина"). Последното напътствие на Гьоте 1).

---

1) И тук лукавите кривят: в лицето на смъртта безсмъртният продумал друго: "mehr nicht" ("повече нищо"). Ще се върже само който е учил немски в полицейската школа. Нормален германец би рекъл "nicht(s) mehr"; "mehr nicht" (с 1000 пъти по-малка честота) върви за допълнение, самостойната фраза изисква отрицанието пред отричаното, nicht wahr?