Имам неприятното усещане, че вчерашната дата е била 10 ноември 1989 г., че демокрацията току-що е дошла и сега всички бързо трябва да налеем основите на модерна България. Да стиснем зъби, да посрещнем смело трудностите и да гледаме оптимистично напред.

Усещането е неприятно, защото очаквам всеки момент някой Симеон III да ми каже, че последните 13 години са минали напразно, били са грешка, били са несполучлив експеримент, но за сметка на това нещата ще се оправят бързо и безвъзвратно съвсем скоро благодарение на неговите неимоверни усилия.

Вижте какво става - почва поредната, зимната сесия на парламента. Приоритетите на депутатите са ясни - те ще умуват върху промени в конституцията, ще разглеждат един куп мерки, които се налагат във връзка с кандидат-членството ни в НАТО - ще мислят как да предотвратяват незаконната търговия с оръжие, как да опазим границите си и как да ограничим достъпа до класифицирана информация.

С три думи - през зимата в парламента ще се говори за конституцията, отношенията между институциите ни и НАТО. Ще се говори за



точно тези неща, за които се говореше и през 1989-1990 г.



Демек почваме отначало. Почваме от основния закон, от основните взаимоотношения в държавата. Говорът в парламента ще бъде отново посткомунистически, следвоенен. Пак ще полагаме основи, пак няма да надстрояваме.

Този стил на работа в парламента няма да започне от утре. През целия декември 2002 г. например НС се занимаваше с бюджетните закони - много важна материя, но поднесена по традиционния за загубените години начин. Заплатите ще "скочат" с пет лева, пенсиите с шест, ръстът ще бъде 4-5 процента, инфлацията 3-4 - цифри, които тотално не греят народа. Не говорят за революционно оправяне на нещата. Покрай бюджета депутатите успяха да приемат закон за вероизповеданията, за опазване на околната среда, за Националната агенция по приходите, ратифицираха един куп анекси, договори и протоколи. И толкоз.

Играейки си с такива сериозни и важни проблеми като бюджета и вероизповеданията, парламентът и правителството изпуснаха от поглед един куп дребни, но не по-маловажни проблеми. Не е чудно, че 57 правителствени законопроекта събират паяжина в Народното събрание, а



31 от тях дори не са излезли от деловодството на НС,



за да стигнат до отсрещната врата - в някоя от постоянните комисии. Други 17 законопроекта са минали на първо четене, но един бог знае, кога ще минат и на второ.

Не само творбите на кабинета залежават. О, не. Един куп закони, писани от депутати, също са в кръглата папка. Какво става с Избирателния кодекс - гордостта на Емил Кошлуков?! Лежи три месеца нейде по кьошетата на парламента и не се знае кога и дали може да хване ръка. К'во стана със закона за омбудсмана? Беше внесен в НС през юли 2001 г., на първо четене го приеха през юни миналата година и оттогава - нищо и половина. А какво става със законите за далекосъобщенията, за трансплантацията на тъкани, за нотариусите, водите, за закрила на детето, за мерките срещу финансирането на тероризма, за контрола върху наркотичните вещества? Те кога ще видят бял свят? Догодина? Те не са ли приоритетни?

Изключително трудно ще е на парламента да обърне внимание на тези закони. Когато в Народното събрание тръгне същинската дискусия за промени в конституцията, всякакви дебати за българското дете, за дрогата, за опасността от тероризъм и т. н., ще минат на втори план.

Тази година трябва да приключим преговорите с НАТО и това приключване със сигурност минава и през промени в законодателството. Трябва да се пипне законът за спецслужбите, за отбраната и въоръжените сили... Няма как. И тъй като депутатите ни не са многоръки като Шива, законодателството, свързано със здравеопазването и образованието,



ще мине на заден план



Как ще влезе тепърва в пленарна зала законопроект, който засяга движението по пътищата или пенсионното осигуряване, ако Конституционният съд приеме искането на ВКС срещу съдебния бюджет? Ами нали тогава парламентът ще започне моментално нови дебати за целия държавен бюджет. Ще започне наново една безконечна говорилня, едни напразни усилия на любовта.

А идват избори. Снегът ще се стопи и партийците ще изникнат от калта. Отсега е ясно - колкото повече наближава датата на вота, толкова повече законодателството ще отстъпва място на политическия софизъм.

Положението не е оптимистично. Не е.