В стар уестърн един пътуващ проповедник обяснява на каубоите:

- Ако някой те зашлеви по дясната страна, обръщаш лявата.

- После?

- Обръщаш дясната.

- После?

- Пак лявата. И все така.

- Докога?

- Докато се събере тълпа свидетели, че си го застрелял при законна самоотбрана.

Администрацията на Джордж Буш постави САЩ в сходна позиция и тя е лоша. В средата на 2002 се обзаложих с Тома Томов, че САЩ няма да нападнат Ирак. Изгледите да загубя облога нарастват. Задвижена е "нонпарей" военна машина. И заплахите на САЩ не са блъф. През октомври 1998 Милошевич казал на американския пратеник Ричард Холбрук, че САЩ не са толкова луди да бомбардират Сърбия, а Холбрук му отговорил - напротив, може и да сме. Сега самият Холбрук призна, че ще е лудост САЩ да приложат доктрината "две войни едновременно". А само с икономически санкции няма да уплашиш режим, който остави 2 милиона корейци да умрат от глад. Откакто Пхенян денонсира договора за неразпространение на ядрените оръжия, войната против Ирак стана дори по-вероятна - едно вместо две унижения за десния републикански консерватизъм.

Късогледството му подсказва бъдещ ренесанс на неговата противотежест - политическата далновидност, която САЩ са проявявали в критични времена.



Хребетът...



Хари Труман бил самоук, но прочел повече исторически книги от всеки друг президент след Джон Куинси Адамс. Той избра генерал Маршал за държавен секретар. През 1927 бъдещият архитект на следвоенното възстановяване на Европа обучавал пехотните офицери във Форт Бенинг, щат Джорджия. Изхвърлил от употреба учебниците, които посочват "решенията", и въвел помагала, които не посочват "решения", а "реални ситуации", чрез които офицерите да тренират своята "инициативност" и "способност за преценка"*. Защото в повечето случаи няма решение (достатъчно е да погледнем към Ерусалим, за да се съгласим с Маршал). Има само объркване и евентуален избор между различни действия с различни дефекти. Забравете за американския оптимизъм - казвал Маршал. - Когато подготвяш операция, изграждай разчета си върху най-песимистичния сценарий. Знаете ли защо имаме най-старата и най-добра конституция на света? Защото е писана от песимисти, които познавали човешката природа и знаели, че всяка власт трябва да има спирачки и противотежести. Първият президент още не бил избран, когато бащите основатели измислили как да бъде свален, ако трябва.

Предложиха на генерал Маршал да оглави OVERLORD - десанта в Нормандия на 6 юни 1944. Но понеже бе десантна и амфибийна операция, той препоръча Айзенхауер.

След Втората световна война Хенри Уолас (вицепрезидент на Ф. Д. Рузвелт) събра демократите в "Медисън скуеър гардън" в Ню Йорк и каза: "Няма да си пъхаме носа в Източна Европа, а Русия няма да си пъха носа в Латинска Америка." Маршал не се съгласи.



...на разбитите сърца



На 24 февруари 1947 Лондон съобщи, че спира помощта за Гърция. От 1944 там се водеше гражданска война; партизаните получаваха подкрепа през Югославия и България и бяха на път да свалят роялисткото правителство, реставрирано от Англия. От Индийския океан до Средиземно море Англия губеше контрол и прехвърляше парещия картоф в ръцете на Маршал. През Кавказ Сталин напираше и към Турция, затова президентът Труман включи и нея в "Доктрината Труман" - $ 400 млн. помощ за Гърция и Турция (потърсих днешния еквивалент на сумата, но се оплетох в разни коефициенти; моля ви, помогнете ми, ако имате време). "Планът Маршал" ($ 14 млрд. за 5 години) беше за европейските народи, ако те заедно работят за следвоенно възстановяване. Поканата включваше СССР и неговите сателити. Финландия и Чехословакия пожелаха да се възползват. Интерес проявиха Полша и Унгария. България попита Москва, която забрани на всички, на които можеше.

Сега разширяването на ЕС може да поправи някогашната несправедливост. Вярно, американският "план Маршал" бе 15 пъти по-щедър (като процент от БВП на САЩ) от присъединителната помощ на ЕС. САЩ проявиха щедрост и прозорливост, свързана с името на песимиста Джордж Маршал. За него единствената спечелена война бе тази, която си предотвратил - всяка война доказва, че си имал лоша политика (достойно за Сун Дзъ).

Но и Маршал не можа да избегне Корейската война (1950-1953). С решение на Съвета за сигурност САЩ и съюзниците им дебаркираха, изтласкаха обратно севернокорейците и превзеха Пхенян; последва контраофанзива на китайците, които превзеха Сеул, и накрая границата пак остана на 38-ия паралел. Генерал Макартър поиска да воюва с Китай и бе оптимист, че ще победи. Труман го уволни. Забравени са вече названията, които американските войници даваха на местните ориентири: Suicide Corner, Heartbreak Ridge **...

След Маршал, който правеше разлика между информация и познание, дойде представата на военния министър Робърт Макнамара за предсказуема вселена с количествени параметри, постулати от теория на игрите - и САЩ затънаха във виетнамското тресавище.

Какво ли би казал днес Джордж Маршал?



* Huntington, Political Order of Changing Societies, New Haven, Ct.; Yale University Press, 1968 p 1)

** Ъгъл на Самоубийците; Хребет Разбито сърце.