|
----------------
- Г-н Александров, кои са успехите и пропуските на управлението през миналата година?
- Не обичам да правя сравнение между това, което е обещано, и това, което е направено. От гледна точка на реално свършеното има доста неща, които заслужават уважение. Има последователност в политиката, която се следва. Може би не с тези темпове, с които се очакваше да се развиват нещата, но икономиката е инерционна система и чудесии трудно могат да станат. В областта на фискалната политика има един изключително позитивен елемент - че бе разработена стратегия за фискалната политика до 2005 г. включително. Лошото е, че все още икономиката не е нормално работеща. Тя прави първите стъпки към реално съживяване и реален растеж. В същото време има доста разходи на бюджета, които са константни, предопределени от заварени фактори. Например демографската и възрастовата структура на населението изисква определени средства за пенсии, за социална издръжка. Натрупаният вътрешен и външен дълг е фактор, за който няма как да не се отделят пари.
В същото време не можем да направим някакви съществени, революционни изменения в разходната страна на бюджета, където по-усилено да се вложат пазарните механизми и да се разтовари той от директното финансиране. Все още в областта на образованието, здравеопазването, културата няма реална пазарна икономика и пазарно присъствие. Населението изживява болезнено някои от мерките в тези области. Не можем да заделим много пари за тези бюджетни сфери, защото ги няма парите, те не са заработени. Те трябва да дойдат от реалното производство, от реалната икономика. Но от друга страна, тези оскъдни ресурси, които набира държавата, трябва да се намери по-ефективен начин за използването им чрез реформи и в бюджетния сектор.
- Защо според вас икономиката не работи нормално?
- Ежегодно се очертава ръст от 3-4%, което по принцип не е никак малко. Други държави мечтаят за това. Но като се има предвид какъв спад на производството имахме, къде се върнахме, този растеж не е достатъчен. А защо го няма по-големият растеж, се обяснява с комплекс от фактори.
-----------
Трябва да се примирим с мисълта, че на една много голяма част от индустрията, която сме имали, трябва да сложим черта. Няма как да съживиш дори 1/20 от това, което е било в машиностроенето, електрониката, химията и др. Растежът в България идва не толкова от бивши структури и предприятия, колкото от новосъздадените предприятия и дейности. Ние започнахме да изграждаме тази държава наново реално погледнато. Това е големият проблем.
---------
- Това означава ли, че преструктурирането на икономиката чрез приватизацията се е провалило?
- Ясно е, че не можахме да направим нещо по-съществено в областта на приватизацията. Друг е въпросът дали вече може да се направи нещо съществено, защото всяко нещо си има своето време. Плащаме висока цена за това, че не можахме политически да узреем навремето за една по-бърза и по-качествена приватизация. Това ни е орисията - че трябва да започнем да изграждаме наново икономиката. И то в един сложен момент в световната икономика, когато много трудно можеш да пробиеш на външния пазар и да се наложиш. Новосъздадените структури и производства веднага се сблъскват с проблема пазари. В България не е проблем производството, а пазарите. Вътрешният пазар е ограничен поради обедняващото население и ниската покупателна способност, а на външния малките и новосъздадени фирми трудно могат да се наложат.
Има и други фактори, които пречат. Например постоянно оскъпяващият се заради фиксацията към еврото лев, което допълнително спъва износа и го прави неизгоден, и обратното - прави изгоден вносът. Като добавим и неадекватната работа на митници и данъчни, това допълнително прави вносът изгоден и досъсипва националното производство с нелоялната конкуренция.
Най-големият проблем за мен е слабата дисциплина в страната във всякакъв аспект. В икономиката това намира израз в сивата икономика. Тя е с огромни размери, може би не е по-малка от реалната икономика в светло, т.е. тя е поне 50%, а в някои сфери и много повече от 50%. Тя е в основата на нелоялната конкуренция.
-------------
Което означава, че всеки, който се опитва да спазва правилата на играта фактически изхвърча зад борда, защото няма как да пробие на пазара, ако си плаща данъците и осигуровките. Докарахме я дотам да станеш престъпник, т.е. с единия крак да си в сенчестата икономика, за да оцелееш. Не можеш да си плащаш ДДС-то за хляба и за млякото, а 90% да не го плащат и твоята стока да се купува.
--------------
В същото време сенчестата икономика поражда престъпността, тя захранва мафията, защото този, които прекалено много е в сенчестата икономика и краде, трябва да намери начин да лобира и да си осигури чадъри. Тук започва тази организирана мафия. Всяка престъпност има икономически корени - ако не се спрат кранчетата за захранване, няма как да се спре. Кой бабаит със смачкани уши и без образование може да наеме армия от двайсет борчета около него и да развие бизнес, с какво ще им плаща? Той трябва да печели от някъде незаконно - от хазарт, с канали на митницата или др. За съжаление, част от службите, които трябва да контролират това, са едни от най-корумпираните. НСБОП например. Това звено трябва да разбие каналите, да намери схемите и организаторите им.
- И тази година целите са по-висок растеж и ръст на доходите. Не са ли необходими обаче нови мерки?
- Не. Посоката е намерена. Просто не трябва да се пречи на инициативността на хората, защото и прекалената смяна на правилата на играта също е стрес. Давам положителна оценка на това, че за 5 години напред е дадена линия какво ще се прави във фискалната политика и всеки, който развива бизнес, знае в каква посока ще има промени.
Имаме няколко основни фактори, които трябва да бъдат използвани. Поканата в НАТО, предстоящото влизане в ЕС - това са добри индикации. Това говори пред света, че България върви по един път и рано или късно ще стане част от тази европейска общност. И колкото по-рано се стъпи в страната сега, толкова по-добри условия ще се ползват.
- Данъчните промени ще стимулират ли инвестициите и потреблението?
- Не трябва да се фаворизират и преувеличават възможностите на данъците и на фискалната реформа за решаване на големите проблеми. Дори да свалим с 50% всички данъци, ако се запази нелоялната конкуренция, пак ще е същото положение. Дали ще плащаш 20% ДДС или 10% ДДС този, който не го плаща, пак ще те убие, пак ще те удави. Дали един човек ще е 5 см или 3 метра под водата, той пак ще се дави. Данъците са високи поради факта, че едни ги плащат, а други - не. Затова мен ме интересуват не конкретните размери на данъците, а стъпките и мерките, които се вземат, за да се променят правилата на играта.
- Опасно ли е по-активно да се използват парите във фискалния резерв?
- Една голяма част от хората смятат, че щом има някъде натрупани пари и живеем бедно, трябва да ги изхарчим. Не може да се дават еднозначни отговори, в икономиката по принцип няма еднозначни отговори. В това число и за фискалния резерв. Не е най-доброто да си стои и да има пасивно управление. Няма нищо престъпно този резерв да отиде към реално изразходване за някои видове дейности. Като тези операции, които се направиха за авиокомпания "Балкан" и за инвестиционния фонд.
- Идеята за създаване на инвестиционен фонд не се хареса и на МВФ.
- Защото не бе обяснена. Не е ясно какво точно целят с този фонд.
-------------------
Идеята може да е добра, но има ли ги условията да се получат положителните ефекти от нея. Нямам силни аргументи против тази идея, но съм убеден, че при сегашната обстановка в страната тази идея ще се провали и тези пари ще изтекат като вода в пясък. Защото кои са тия проекти, коя е средата, в която да се инвестират тези пари? И сега има хора с пари, които ме питат какво да правят с тях, къде да ги инвестират. И аз си задавам въпроса, ако имам 500 000 или 1 млн. долара, какво да ги правя? Нямам отговор.
---------------------
Когато се говореше за амнистия на изнесените капитали и големите надежди, че ще дойдат няколко милиона в България, се чудех и съм питал управляващите - добре, ако имам навън 200 000 долара и ме убедите да ги върна, какво ще ги правя тук? Ще ги вкарам в банката на 3% годишна доходност. Но аз и навън съм си ги депозирал на тази доходност, дори по-висока. Имате ли проекти или атрактивни пакети акции, където бих ги вложил, или гарантирате ли ми, че ако започна някакво производство, че то ще е успешно? Попитайте Николай Василев и Милен Велчев защо не инвестират своите пари в България.
- Какви предизвикателства виждате пред икономиката ни тази година?
- От гледна точка на международната ситуация за нас не е без значение каква ще е цената на петрола и курсът на долара. Евтиният долар като че ли за България е добро, погледнато в макроаспект. Защото основната част от нашия внос е в долари и евтиният долар ни създава по-благоприятни възможности за минимизиране на отрицателното външнотърговско салдо. Една част от износа е в еврозоната и е в евро. В този смисъл силното евро и евтиният долар на нас ни действат позитивно. Много малко са износителите, които изнасят в долари. Но едно скачане на цената на петрола по веригата на горивата ще даде отражение върху цялата икономика. Има фактори от световен мащаб, от които ще зависим.
Във вътрешен план може да повлияят фактори извън чисто икономическите. Например един опит за дестабилизиране на правителството и властта чрез шпиономания, войната между изпълнителната власт и съдебната система. Колкото е вредна сенчестата икономика, още по-вредна е ерозиралата съдебна система.
- Как оценявате сделките по външния дълг при сегашния курс на долара? ОДС вижда загуби от 2 млрд. долара за следващите 12 г.
- Не крия, че съм подкрепил тези сделки. Може би съм подвел и някои депутати да ги подкрепят. Според момента, в който бяха направени, според очакванията и прогнозите, сделките бяха оправдани от всяка гледна точка. И са оправдани все още, защото това са сделки, които могат да бъдат оценени след няколко години. Вярно е, че от гледна точка на бюджета за тази година, ако не бяха направени тези операции, щяхме да имаме няколко десетки милиона повече възможности на държавата, т.е. по-малко разходи. Но ако се окаже, че през 2010 и 2011 г. е многократно по-добър ефектът за бюджета? Не може за една сделка, която е с дългосрочен ефект, да се дават оценки от гледна точка на днешния ден.