В края на деветдесетте години Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК) се съгласи да повиши производството, въпреки че търсенето на петрол започваше да спада. Цените, които се сгромолясаха през 2014 г., бяха последният пирон в ковчега на дебата за "върха на петрола". Много експерти смятаха, че цената на суровината неизменно ще се вдигне, след като най-големите резерви на света се изчерпат. Подобни мрачни прогнози за бедствен недостиг и безкрайно повишаващи се цени са стари, колкото самия пазар, но винаги са се оказвали изумително неверни. Днешното пренасищане е само последното доказателство за това, след като цената на американския суров петрол за априлските доставки бе 59.73 долара за барел в петък.

През 1998 г. пазарът беше в шок - но не шока, който американците, преживели хаотичните скокове на цените през седемдесетте години, очакваха. Беше точно обратното: петролът спадна до



радикално ниски цени,



които се смъкваха все повече. Барел "Уест Тексас интермидиът" се продаваше за 18 долара на Нова година през 1998 г. Единадесет месеца по-късно цената бе малко повече от половината на това. Галон бензин се продаваше за по-малко от долар.

Тогава няколко фактора запратиха цените надолу. Източноазиатската финансова криза бе първият виновник. Предшествана от колапса на тайландския бат през лятото на 1997 г., паниката доведе до спад на борсите с 60% и на търсенето на петрол в тази част от света. Съответно търсенето на петрол навсякъде нарастваше по-бавно от обикновено. Въпреки това петролът продължаваше да се влива в пазара, без да бъде ограничен от ОПЕК. Иракският петрол бе започнал да повишава количествата си на глобалния пазар за пръв път от войната в Залива.

Азиатската криза хвана ОПЕК неподготвена. През ноември 1997 г., точно когато цените започнаха да падат, министрите се съгласиха да повишат квотата си за производство с 2 млн. барела на ден. Те вярваха погрешно, че консумацията ще продължи да се увеличава през 1998 г., както се бе случило предишните две години - по време на пика на азиатското икономическо чудо. Оказа се, че не биха могли да изберат по-неудачен момент.



ОПЕК повиши квотите си,



точно когато търсенето започна да спада. Страните членки се срещаха няколко пъти през 1998 г. в напразно усилие да установят квоти, които да спрат намаляването на цените. Някои членове, сред които Венецуела бе най-гласовита, не искаха да орежат добива си. Това разстрои особено Саудитска Арабия, която смяташе, че Каракас и другите крадат честно заслужения й дял от пазара. Посред кавгите, цените потънаха до 10 долара на барел. В края на 1998 г. някои видове се продаваха дори за 6 долара.

След 40% спад в цената между октомври 1997 г. и март 1998 г., който доведе до намаляването на приходите на ОПЕК с милиарди, Саудитска Арабия успя да организира спешна среща, на която да опита да обуздае продукцията на другите държави. Междувременно кризата бе накарала инвеститорите да се нахвърлят на безопасни активи - като американски ценни книжа и други, оценявани в долари, което вдигна цената на долара с близо 20% в шестте месеца след началото на кризата. Суровият петрол се оценява в американски долари, така че резкият скок в стойността на валутата доведе до това, че петролът в САЩ се оказа значително по-евтин.

Дали това е добре, или зле обаче, зависеше от това кого питате. Американските шофьори сякаш бяха в рая. Производителите на петрол обаче скърбяха. Нещо повече - те орязваха работни места, както и разходите за изследване и производство, докато се опитваха да спрат кръвотечението.

Дори тези мерки не бяха достатъчни. Финансите на големите петролни компании бяха сериозно разклатени. Дори най-мощните играчи бяха принудени да стигнат много далеч, за да се



адаптират към драматично променилия се пазар



Компаниите трябваше да намерят начин да увеличат ефективността, да намалят цените и да финансират технологията и човешкия си капитал, за да останат в играта. Всички тези нужди водеха до една стратегия, която петролните шефове започнаха да приемат един по един - да се слеят или да придобият конкуренцията.

Вълна от сливания заля индустрията между 1998 г. и 2002 г. и превърна някои от някогашните "големи" в "свръхголеми". Пресищането доведе до розови мечти за бъдеще с ултраниски цени, което радваше американската аудитория. Петролната икономика се прероди, като водещи потребители като САЩ заеха привилегированата позиция. Въпреки това сред очевидно безкрайното изобилие малък дял анализатори не бяха толкова безгрижни. Няколко самотни гласа започнаха да предупреждават, че петролната индустрия скоро ще се сблъска с непоклатими геоложки ограничения с небивало влияние върху световните цени. В статия за "Сайънтифик американ" през март 1998 г. - времето, в което цените бяха на най-ниското си ниво от 25 години, геологът Колин Кембъл и инженерът Жан Лаерер обясниха защо цените, на които светът се наслаждаваше, ще изчезнат. Те отбелязаха, че през 70-те анализаторите са твърдели, че петролът свършва, само за да бъдат опровергани 10 г. по-късно.

Основната им идея бе толкова проста, колкото и шокираща - световното производство на петрол ще започне да намалява не по-късно от 2010 г. "Върхът на петрола" - с други думи, максималното ниво на производство, вече е близко. А след като светът е стигнал кулминацията, цените ще започнат да се повишават завинаги, "освен ако търсенето не спадне пропорционално". Според тях само след 12 години Близкият изток ще е изчерпал повече от половината си резерв. Глобалните запаси ще стават все по-малки и по-малки. "Светът не остава без петрол, поне не все още", писаха те. Но "краят на изобилния и евтин петрол, от който зависят всички индустриални нации" вече идва и след като веднъж продукцията започне да намалява, новата ера на безкрайно увеличаващи се цени ще започне.



*Статията е откъс от новата книга на Блейк Клейтън Market Madness: A Century of Oil Panics, Crises, and Crashes, издадена от Oxford University Press, Inc.