Всички са равни пред закона, защото съдебната власт подхожда еднакво към всички дела. Това може да е принцип в други държави, но е доста спорно дали е така в България. Преди дни във Върховния касационен съд (ВКС) станахме свидетели на публичното определяне на съдебния състав, който ще има последната дума по процеса срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Зам.-председателят на ГЕРБ вече е осъден на две инстанции на 4 години затвор за това, че е отказал прилагането на разрешени от съда специални разузнавателни средства.

Няма друг случай съдебният състав във ВКС да е определян по този начин. Всъщност срещу случайния подбор на съдебните състави в този върховен съд никога не е имало критики. На мушката по тази тема е другият върховен съд - административният, който продължава да си прави оглушки по темата.

Публичността е най-добрата защита, но логично възниква въпросът защо от ВКС избраха публично да разпределят точно делото на Цветанов, след като този съд гледа десетки други процеси, към които обществото проявява особен интерес. Едното обяснение може да е, че няма други лица, признати за виновни на две инстанции, които могат да впрегнат цяла парламентарна група да прави сравнения с Народния съд от трибуната на Народното събрание и да призовава за справедливост. Второто е, че новият председател на ВКС Лозан Панов налага нов стил на управление. Не е тайна, че има подозрения, че изборът му не е станал без благословията на премиера Бойко Борисов. Така че публичността на избора на съдии е вид еманципация. Посланието е, че няма да има подмолни договорки за делото срещу Цветанов, колкото и то да не може да се отърси от политическия си заряд. Какъвто и да е изходът от процеса, председателят ще може да каже - съдиите бяха избрани пред всички.

Преди делото на Цветанов да стигне до ВКС, е имало и други случаи, в които е искана публичност при разпределението на дело. Така стана например с процеса за фалита на КТБ, когато постъпи в Софийския градски съд (СГС). Тогава група съдебни репортери поискаха да присъстват на избора на съдебния състав, който ще решава ключовия казус. Вместо отговор на молбата им от съда направо обявиха, че делото е разпределено. Само че протоколът от разпределението му, който на мига трябва да се появи и на сървъра на Висшия съдебен съвет, липсваше. Оказа се, че се е паднало на командирован в СГС съдия и тя си е направила отвод заради съмненията, че като е в съда само временно, и то по волята на председателя му, хипотетично е по-податлива на натиск. От съда оправдаха забавянето на изпращането на протокола с технически проблем, но този скандал беше капката, която преля търпението за СГС и там, макар и неохотно, започнаха проверки.

Преди дни пък председателят на Върховния административен съд Георги Колев обяви, че ако трябва, и той ще влезе в състава, който се занимава с делото за лиценза на КТБ в името на това делото да приключи по-бързо. Т. е. тук отново не говорим за случайно разпределение на дела. А за целенасочено председателстване на състав, който да се произнесе бързо, щом така иска премиерът. По принцип, за да е законът еднакъв за всички, не би трябвало да има значение кои ще са съдиите по дадено дело - то трябва да се приключва възможно най-бързо и справедливо.

Така или иначе прецедентът "Цветанов" може да се използва от адвокатите и страните по делата пред всеки съд. В крайна сметка съмненията към случайното разпределение на делата са толкова тежки, че е напълно нормално всеки да иска разпределението на неговия казус да стане пред очите му. Така ще е, докато личността на съдията спре да има значение. И обществото е убедено, че който и да подхване дадено дело, то ще бъде разгледано и решено бързо, качествено и обективно. В демокрациите наричат това "правова държава". В момента тук това "някога" изглежда непостижимо далече.