В Париж туристическата тълпа се юрва на първо място към Лувъра и Айфеловата кула, в София - към "Александър Невски" и примерно към НИМ и Боянската църква, в едноименната столица на Тунис - към останките на древния Картаген и музея "Бардо"...

В Тунис не бях турист, а участник в конференция, така че се бях приготвил да си седя на задника и да не щъкам по забележителности и други злачни места. Не ми позволи това проницателният ни посланик там - д-р Михаил Николовски. Искаше да ми покаже неща, които могат да са ми важни, та благодарение на него и сътрудника му попаднах още на втория ден в музея "Бардо". Това преди няколко месеца. Благодарен съм му.

Няма да ви разказвам за музея. Ще кажа само, че включва мозайки, статуи, стотици керамични артефакти отпреди десетки векове. Риби, птици, гребци, амури, цветя и убийства, богове и богини, а някои пана стъписват с методичния майсторлък и величественото търпение на създателите си. Като ги гледаш по-продължително, разбираш как от страха и трагедиите в лютия свят наоколо човек се е изхитрил да сътвори каменна памет и красота. И е надвил по този начин суровостта на битието,



"очовечил" е неуютната често вселена



Е, това, че тъкмо там решиха да пострелят воините смъртници на "Ислямска държава" не е случайно. Да избереш музей, за да убиеш случайни хора и сам да загинеш, е акт на отказ от тази цивилизация. Акт на отричане на ценностите й, но и на стереотипните инстинкти - примерно на страха от смъртта. Заслушвам се в интерпретациите на тероризма, особено на радикалния ислямистки такъв, от страна на специалисти. Някои наблягат на това, че самоубийците смъртници са зомбирани, други - че имали особено отношение към смъртта, което за нас било "неразбираемо". Вярвали, че след смъртта им предстои живот в рая и затова тя изобщо не била за тях нещо страшно. Освен това на всеки джихадист Аллах щял да предостави "77 девственици", които да му услаждат битието постмортем.

Няма да оспорвам и иронизирам свещените книги, ще фиксирам вниманието ви върху избора на място за такъв акт. Големият музей, разбира се, е пространство, в което има хора, те са невъоръжени, освен това повечето са "неверници". Тоест сравнително лесно е да сееш терор тъкмо там. Но музеят е и място, което свързва миналото с настоящето и бъдещето, което съхранява автентични доказателства, че преди много векове на тази земя са живели подобни на теб същества. Които са имали своите радости и хубости, своите заблуди и приказки, своите кошмари и своите сръчни в ръцете майстори. Ерго, яростта към музейните експонати, непоносимостта към артефакта у тези хора не е само защото Мохамед бил наръчал в Корана да се разрушават идолите и да няма изображения. Омразата към музея е начин да се скъса нишката на историческата приемственост, нишката на "откъде идвам" с "къде съм" и със "защо съм точно такъв". На тези закачулени люде са им нужни човеци с девствени мозъци, върху които да пишат... не знам какво ще пишат. Силата им не е в писането. Както те твърдят, каквото е трябвало да се напише, вече е написано. В Корана.

"Боко харам" значи "Западното образование е грях". Всъщност самото образование, облегнато на емпирията, е грях според тези фанатици,



защото опровергава написаните догми



Помните ли, когато талибаните насочиха оръдия срещу древните статуи на Буда в Хиндукуш, Афганистан? Те не само ги разрушиха въпреки протестите на цял свят, но някакъв техен молла тогава рече, че благодарение на този акт Аллах пратил дъжд на пустинната страна.

Явления от същия характер са бастисванията на музеи и манастири по територията на днешен Ирак и Сирия. Един кувейтски "мъдрец" дори призова да се разрушат пирамидите и сфинкса, позовавайки се на пророка. Друг се изказа, че Земята не е кръгла и не се върти, и че всъщност още никой не бил доказал това, защото, ако се въртяла, тоз, който лети със самолет от Риад до Пекин, не би трябвало да стигне никога.

Светът преживява напрегната борба за власт между нации и ценности. Яростта срещу "Шарли Ебдо" и древните картагенски мозайки е удивителен за XXI век опит за завой към примитива, но и акт на протест срещу излезлите от контрол силови структури на цивилизацията ни. Ако нашата днешна цивилизация - докуцукала дотук от Египет, Атина, Рим и Картаген, прокламира уникалната ценност на отделния човешки живот, а в същото време с удивително безсърдечни военни вмешателства разбива десетки страни и жертва стотици хиляди цивилни, това двуличие я подкопава. То няма как да не породи врагове на живот и смърт. И мешавица на понятията, връщаща ни в назадничави векове. Комуто животът тук е ад, томува смъртта не е заплаха, казано с други думи. Или нека по-добре си спомним Петрарка: "Там, където дните са къси и мъгливи - естествен враг на мира - ще се роди народ, който умира без болка."



Тази погребална алтернатива не е нашата -



тъкмо благодарение на древните завети. Хубаво е, че ги кътаме в музеи. Някъде мярнах цитат от керамичните находки в Магреба, според мен един от най-жизнелюбивите писмени артефакти, които съм чел: "Да ходиш на лов, на баня, да играеш комар, да се смееш, това означава да живееш".