Днес. Кандидатът на ДПС Неби Бозов спечели изборите в най-младата българска община Сърница. Той взе преднина от около 600 гласа пред претендента на ГЕРБ Мустафа Аликанов. Аликанов го поздрави. Лютви Местан, иначе обран откъм емоции, прочувствено благодари на Бозов по телефона. Последва депесарска заря и автопоход из калните улици на Сърница.

Парламентът преди няколко дни. От рейс с надпис "Случаен превоз" се изсипва тълпа със забрадки и нехарактерен за столицата стайлинг. Хората се оглеждат срамежливо, побутват се, но любезните домакини воглаве с председателя на парламента Цецка Цачева ги въвеждат в светаята светих на българското законодателство. Хората не разбират тази показност, не знаят как да реагират - да благодарят ли, да искат ли нещо, да се снимат ли. Избират им последното. Камери, ръкостискане, подобаващо за снимки партийно умиление в погледите, светкавици, микрофони. Сърничани, стъписани, чакат час по-скоро да излязат на въздух, да се качат в рейса и да се върнат към обичайното си ежедневие. Дори не сколасват да видят къде са парламентарните стаи на депутатите.



Никой не им предлага да ги разведе из големия град



Почти по същото време. Образцова линейка с необходимата апаратура идва в общината, за да се запознае народът с това чудо невиждано. Човешката маса пристъпя нервно и смутено и се чуди дали масово не вдига диоптъра. Скоро разбира, че нещата съвсем не са безкористни, нито се дължат на проблеми с очите - балотажът чука на портите им. Линейката е проводена директно от ония на жълтите павета, затова събитието добива национален мащаб и се излъчва в ефира на телевизии и радиа на всеки половин час, та и в Сърница да ги чуят.

Настъпва объркване в преноса. Народът се стича пред урните, сред гласуващите липсват гурбетчиите и пеленачетата, влиза в "тъмната" стаичка и избира бюлетината. И изненада - всички усилия на властта са били напразни. Печели кандидатът на онзи, който разправяше по време на кампанията, че грозно и грубо натискат електората му. Което си беше чистата истина - натискаха го с обещания и подмятания, че ако не внимава, ония в София няма да са толкова благосклонни. Лютви Местан е врял и кипял в тия работи. Заплашвал е с етническия мир, извивал е ръце, обещавал е. Както сегашните му конкуренти и приятели (в зависимост от обстоятелствата) от ГЕРБ. Такава е играта. Когато си на власт, подаваш захарче - линейка, хвърляш малко чакъл на някой шестокласен път и обещаваш рога на изобилието, ако си запазиш позицията. Ако си в опозиция - действаш в обратен ред, първо обещаваш, а изпълняваш нещо дребно преди следващите избори.

В едно е прав Местан - неговият електорат вярва само на своите, защото чуждите повече го плашат. Тази традиция е наследена от Ахмед Доган, затова кампанията на ДПС беше толкова обрана. Пък и разликата между Бозов и Аликанов на първия тур - 471 гласа, беше сериозна за това място, където избирателната активност клони към 80%. Освен това



бе елиминирана заплахата третият да подкрепи втория



Достатъчно бе да се напомни на сърничани кой им направи добрината общината да се обособи. Оказа се, че Местан е действал в правилната посока. Което не може да се каже за ГЕРБ. Нещата не тръгнаха на добре още в началото, когато ГЕРБ и реформаторите бяха от двете страни на барикадата. Задълбочиха се в нощта след първия тур, когато загубилият представител на РБ Кемал Тинев ядосано отсече, че няма да подкрепи Аликанов. Лидерът на ДСБ Радан Кънев спешно се срещна със заместника на Бойко Борисов Цветан Цветанов, стиснаха си ръцете, но когато попитаха директно Кънев каква ще е позицията на РБ на балотажа в Сърница, сви смутено рамене и отговори, че много би искал разбирателството на централно ниво да се пренесе и на местно, но е скептичен. За разлика от Цветанов, който прие случващото се в София като "едно ново начало за политиката в България".

Абсолютно погрешно е обаче да се вменява вина на Радан Кънев за загубата. Ако в нещо е виновен, това е, че тръгна да се обяснява за балотажа в Сърница. В общината ДСБ я няма никаква, нито партията на Меглена Кунева ДБГ, нито СДС. Кемал Тинев бе издигнат на последния парламентарен вот от формацията на Касим Дал Народна партия "Свобода и достойнство" в една друга конфигурация. Неговият наследник на лидерския пост Корман Исмаилов не е сред любимите душеприказчици на Борисов.



Премиерът вече олицетворява РБ с ДСБ,



в редки изключения с ДБГ, а останалите са придатък, чиято роля е да дава гласа си, когато му го поискат. Обиден от това явно незачитане на коалиционния партньор, Корман Исмаилов не си мръдна пръста за балотажа. Тази негова дистанцираност придоби по-сериозни измерения при Кемал Тинев, който не крие раздразнението си към ГЕРБ. За разлика от 2011 г. Тогава само 20 гласа не достигнаха на Тинев да иде на балотаж, той обаче постъпи джентълменски и даде подкрепата си за претендента на ГЕРБ Мустафа Аликанов и партията спечели една традиционно депесарска община. Няма нищо странно в случващото си - за изминалите години електоратът разбра, че партията на Бойко Борисов не е панацеята, на която се е надявал, и резонно се върна към предишната си партия.

Следва продължение. Неби Бозов има няколко месеца да се доказва, макар че това едва ли му е необходимо, а и доста ще му е трудно при мнозинството в общинския съвет. Наесен отново ще се яви на кметските избори. Сегашната битка в Сърница, представена едва ли не като умален модел на това, което ни чака на истинската надпревара наесен, обаче има и поучителна страна. Бедна ни е фантазията какво ще се разрази на кметския вот, какви пари ще се излеят, на какъв натиск ще станем свидетели. Засега сме наясно само с алгоритъма - власт, пари, избори. А Сърница може да е само модел за смесените райони, където хората, макар да не вярват на властта, гласуват под строй.