У нас със сигурност има фирми, чийто бизнес не страда, дори когато клиентите им са в тежко финансово състояние - небанковите финансови институции или фирмите за бързи кредити. Потребителите продължават да се насочват към тях заради лесния достъп и ниските изисквания. В резултат обемът им нараства, сочат данните на БНБ.

Извън статистиката обаче твърде малко се промени при оскъпяването и прозрачността при раздаването на бързите кредити. Свалянето на лихвите по тези заеми бе в основата на шумно пропагандирана през лятото на миналата година законова промяна. Но 9 месеца след влизане в сила на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, който уж трябваше да сложи таван на разходите, бързите кредити остават точно толкова скъпи, както и преди. И вината е у депутатите от тогавашното Народно събрание, които бяха "неумолими" и прокараха новите правила напук на предупрежденията на експерти и на компаниите. Те от своя страна откриха как да заобиколят правилата и в момента нещата са почти постарому.

През лятото на миналата година по предложение на депутата Георги Кадиев Народното събрание наложи таван от 50% на годишния процент на разходите (ГПР) по бързите заеми. Браншът реагира бурно, намекваше се дори за фалити, но постепенно говоренето затихна. За да се застраховат, тези кредитори наложиха изискване за поръчител или за обезпечение, с коeто



да намалят риска заемът да не се върне



Справка на "Сега" при случайно избрана фирма за бързи кредити показва, че ако клиент изтегли 600 лв. например за 9 месеца, ще върне точно 1157 лв. Или почти двойно. Оскъпяването е 100%. Реално общо 9-те погасителни вноски по 78 лв. на месец правят общата сума от 707.76 лв. Фирмата обаче добавя такса гарант от 50 лв. към всяка месечна вноска, която не влиза в годишния процент на разходите. За да избяга от тавана на ГПР, друга случайно избрана фирма изисква двама поръчители или поръчителство от дружество, предлагащо гаранционни услуги. При 1000 лв. кредит за 12 месеца вноската се оскъпява със 100 лв., ако не можете да осигурите две лица - поръчители, с доказана заплата от над 1500 лв. По-вероятно е клиентът, стигнал до това да тегли спешен заем, да не успее да намери двама гаранти. Така при кредит от 1000 лв. за 1 година той трябва да връща 2000 лв.

Още при приемането на закона компаниите от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране предупредиха, че предложеният таван на ГПР в размер на 50% е безсмислен при краткосрочните малки заеми. "Все едно да пресметнем колко ще струват нощувките в хотел в продължение на една година или да се возим на такси 12 месеца, без да слизаме от него. И в двата случая ГПР ще показва баснословно висока сума, която обаче никой така или иначе няма да плати, защото никой не нощува в хотел и не се вози на такси цяла година", каза пред "Сега" председателят на асоциацията Неделчо Спасов. Той обясни, че при така фиксирания таван законът изисква от компаниите да отпускат примерно 30-дневен заем за 100 лв. срещу максимум 4 лв. и 16 ст. оскъпяване. "Това бе направено, при положение че по това време на пазара имаше огромна конкуренция - 150 компании, всяка от които се опитваше да предложи най-изгодните условия на потребителите и едномесечен заем за 100 лв. в този период се отпускаше средно срещу 20-30 лв. оскъпяване", обясни още Спасов.

Освен че бързите заеми не поевтиняха, за клиента вече е невъзможна мисия да се ориентира в морето от оферти, такси и застраховки и да избере подходящия кредит. Ако допреди 9 месеца всички разходи, съпътстващи един бърз кредит, бяха обединени в една-единствена вноска по кредита, то след промените в закона компаниите започнаха да предлагат допълнителни услуги и гаранции отделно и срещу допълнително заплащане. В резултат нито кредитите поевтиняха заради тавана, нито пък съществуващите проблеми за потребителите бяха решени. От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране признават, че



за потребителя е изключително трудно да се ориентира



и той е принуден да събира огромен обем информация.

Според Богомил Николов от асоциация "Активни потребители" в момента всички клиенти са заставени да избират кредит на тъмно. Изискването на закона е всеки кредитоискател да има право да получи предварително пълна информация за кредита. Оказва се обаче, че фирмите за бързи заеми предоставят пълна информация за това колко е сумата, която клиентът трябва да внася, едва след подписването на договора. В експеримент, проведен преди няколко месеца в 5 компании за бързи кредити, тайните клиенти на асоциацията са получили точна информация в стандартен формуляр само в една от фирмите. От една фирма обяснили, че първо трябва да се подаде искане за кредит, за да се получи стандартният формуляр, а пък друга заявила, че тази информация се дава след подписан договор. Николов изтъква, че нерядко клиентите не изчитат целия договор и се предоверяват на служителите на компанията. Понякога те не разбират и всички клаузи.

Въпреки високите лихви и новите такси обаче бързите кредити повишават обемите си всяка година, показват данните на БНБ от края на декември 2014 г. През миналата година за домакинствата те са се увеличили със 74.4 млн. лв., или с 5.2%. В края на декември те вече са 1.512 млрд. лв., при 1.437 млрд. лв. година по-рано. Като цяло раздадените кредити от небанковите финансови институции са се увеличили с 2.7% спрямо края на 2013 г. и са прехвърлили 2 милиарда лева. Едновременно с това леко намалява процентът на необслужваните заеми. Повече от половината раздадени кредити - над 1.2 млрд. лв., са потребителски. Проблемът е, че до бързи кредити прибягват хора, изпаднали в крайна нужда, които няма да получат банков заем или нямат време за дългата процедура. Фирмите за бързо кредитиране обаче са насреща, но срещу съответната, както се оказва, почти непредвидима цена.

В крайна сметка поредното бързо популистко решение на властта не доведе до желания ефект. То отново



беше взето без оценка на въздействието



или проучване на опит отвън.

"В Норвегия например няма таван на лихви или ГПР, нито изискване за стандартни преддоговорни формуляри, но системата работи безотказно. Там държавата е изградила портал, в който всички компании са длъжни да качват условията си, новите оферти, оскъпяване. Всеки потребител може да избере услуга, сума и период и да му бъдат подредени всички налични оферти с техните характеристики", обясни пред "Сега" Богомил Николов. Така не е необходимо да се регулира оскъпяването, защото конкуренцията върши това - по-скъпите кредити остават пренебрегнати.

Във Великобритания пък законът определя таван на лихвата от 0.8% на ден и максимум 100% оскъпяване по един заем. Въведен е и таван за таксата за просрочие на един заем в размер на 15 лири, обясниха от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Това означава, че ако жител на Великобритания изтегли 30-дневен заем за 100 лири и го погаси навреме, ще плати максимум 24 лири лихва. Ако не успее да го изплати навреме, освен тези 24 лири ще дължи и максимум 15 лири такса за просрочие. Фирмите за бързи заеми смятат, че това би било сполучливо решение и за България.