На фона на продължаващата криза в Украйна отново станаха модерни разговорите за нова Студена война. Даже експерти, които изучават от години бившия Съветски съюз и Русия с тяхната периодична политика на заплахи за унищожение, реформиране и краха на комунизма, отдавна казват, че нормализирането на отношенията между Москва и Запада може да стане не по-рано от десетилетия. Сюжетът за нова Студена война звучи по следния начин: "Нахлуването на Владимир Путин в Украйна се явява непростимо нарушаване на принципите на европейската сигурност и нормите на международното право, а това отравя отношенията със САЩ и Европа до такава степен, че всички надежди за примирение и сближаване ще бъдат унищожени. Самият Путин е напълно решен да постави в центъра на официалната си идеология презрителното отношение към западните ценности и особено антиамериканските настроения. По-нататък с тяхна помощ той доста успешно промива мозъците на младото поколение руснаци. В близко бъдеще по такъв въпрос като контрола над въоръжението ще могат да бъдат постигнати само ограничени договорености, и то след като двете страни неохотно признаят, че без подобни договорености рискуваме да се унищожим един друг и целия свят. За това налице е повтаряне на студената война, а след нея и очакваното разведряване".

Да, отношенията между Русия и Запада са невероятно напрегнати в момента, а източникът за това е



катастрофалната ситуация в Украйна,



която в близко време едва ли ще се промени. Ние обаче смятаме, че в концепцията за нова Студена война има една невярна представа за Русия и Запада, особено когато става дума за поколението, което израсна след разпадането на бившия Съветски съюз и края на първата студена война. Като представители на това поколение в САЩ, което има опита на изучаване на Русия от позицията на "дипломацията от втора писта" и които също така са живели и работили не малко години в тази страна, ние смятаме, че е грешка да се гледа на дадения конфликт само от позицията на предишния подобен конфликт. Заявленията за началото на новата Студена война прозвучаха прекалено рано и този етикет не е много подходящ в тази ситуация.

Според разбиранията на геополитиката между този конфликт и студената война има ясни различия - отсъствието в дадения сблъсък на глобални идеологически измерения, преобладаването на напрежение на постсъветското пространство, а не в другите региони, както и увеличаване на ролите на незападните държави (Китай, Индия, Бразилия и други), които засега отказват да вземат открито чиято и да е страна. Както отбелязаха вече и други наблюдатели, тези различия не изключват възобновяване на отношенията между САЩ и Русия, които съществуваха през периода на студената война. Това от своя страна може да доведе до последствия, които могат да окажат влияние на Европа и други региони. Но от конфликта, който господстваше в света през втората половина на XX век, сегашната ситуация се различава с дълбоката разлика в междуличностните отношения и поради тази причина това не може да се нарече нова Студена война.

Независимо от разговорите за новата Желязна завеса, както и взаимната враждебност и недоверие, които се спуснаха между Изтока и Запада, руснаците и американците могат като цяло да гостуват едни на друг,



свободно да общуват



помежду си и да търсят взаимно разбиране по най-трудните въпроси чрез уважителен диалог. По време на неотдавнашните ни пътувания в Москва ние се срещнахме на всички нива с руски експерти, които са готови на взаимодействие, при това по-младото поколение особено се отличава със своя стремеж за полезен и дълбок анализ на събитията в Русия и Украйна, както и отношенията със Запада. Забележете - "полезен и дълбок", това не е евфемизъм, който има значението на "прозападен". Както и навсякъде възгледите и мненията на новото поколение на руските експерти вече се характеризира с много широк спектър на разнообразие. Но това са професионални, умни, интелигентни хора, които са готови да общуват с американци даже ако подобно общуване не води до общи позиции. Освен това те са готови (засега) да говорят открито и публично, без да ги е страх от реакция от страна на руските власти. В това е огромната разлика от това време, когато един банален разговор с чужденец можеше да предизвика големи усложнения и откровен риск за живущите в бившия Съветски съюз.

Благодарение на интернет и международните системи за връзки ние вече можем с голяма лекота да общуваме един с друг, нещо, за което воините на студената война дори не можеха да мечтаят. С помощта на социалните мрежи ние ежедневно, а понякога и на всеки час обменяме послания и линкове с руските си колеги и приятели. Това не е само плод на баналното твърдение, че глобалната мрежа направи нашия свят по-малък. Наблюдаваме как във "Фейсбук" и "Туитър" нашите руски колеги и познатите им в Русия заедно гледат едни и същи кадри, като си ги препоръчват дори без да се замислят за присъствието на американците в тези сайтове. Това също така значи, че ние виждаме техните рождени дни и децата им, а те - как почиват нашите семейства. Затова отношенията ни с нашите руски колеги вече са много по-сериозни и обширни за сметка на предишните поколения американски и руски експерти.

Всичко това е за добро, тъй като дори самият този диалог сам по себе си не е в състояние да сложи край на конфликта, но той помага за това напрежението да не носи дълбок характер и да не продължи дълго. Но за да се поддържа това взаимодействие и да се влияе на официалните мнения и политиката в Москва и Вашингтон, е нужна



критична маса



на експертни гласове от двете страни. За съжаление, в това отношение САЩ са по-лошо подсигурени, отколкото бихме искали. По ирония на съдбата със завършването на програмата на американското правителство от ерата на студената война за подкрепа на специалистите по отношение на Русия и по финансирането на младите американци да пътуват в тази страна рязко се съкрати броят на хората, които избираха доскоро тази тематика. В резултат на това, както и преди, понякога надделява мнението на гласовете от времето на студената война.

Ако не се стигне до разбирането на това, че е важно постоянно да се подготвят американски специалисти за изследването на Русия и за взаимодействие с нея, ще отслабнат и изчезнат и тези междуличностни връзки, които са изключително важни за нас и за нашите руски колеги. И тогава ние наистина ще се окажем в една "нова студена война".



-----------------------

* Матю Рожански е директор на Кенан институт към центъра "Удроу Уилсън" във Вашингтон. Рейчъл Салцман е аспирант, специалист по руските и евразийските изследвания, работи в Училището за международни изследвания към университета "Джонс Хопкинс" във Вашингтон.