Гледах занимателното разследване на Нова телевизия как екоорганизации рекетират бизнесмен, и се сетих за Африка. Ще ви кажа какво ми направи силно впечатление при първа среща с този огромен, черен, сиромашки континент.

Ножицата. С която в едно мизерно дюкянче черният продавач режеше мръсно найлонче на малки парченца - някъде 3 на 3 сантима. И във всяко парченце загъваше по четвърт лъжичка мляно кафе, връзваше го акуратно, така направи четири-пет дозички. Които продаде на клиентка с тюрбан. Ножицата беше малко ръждива, извънредно огромна. Това в прекия смисъл на думата. Но и за преносния ще стане реч.

Аз се бях наредил за минерална вода. Удиви ме цената - по-висока, отколкото в Париж. Всъщност това беше изумителното на ножицата - невероятна сиромашия на една страна и наличието на лъскави молове и банки - на друга. Тази широко раззината ножица между цени и доходи приличаше на крокодилска паст. На зинала яма между бедни и богати. Между цивилизация и нищета. Докато бяхме там, веднъж на един колега му прилоша в автобуса, пратихме черната девойка придружител да купи и донесе вода, защото нямахме. Тя се бави към 20 минути. Върна се без вода - всички дюкяни наоколо не можели да развалят "едрите" пари, които й бяхме дали за водата. Бяхме й връчили нещо като равностойността на 50 долара в местна валута.

Странно беше - на фона на изобилието от голи, гладни и необгрижени люде наоколо потискаше високата цена на елементарни неща



като храна, дрехи, енергия



Този контраст, тази ножица изглеждаше грамадно и нелепо. Всичко, що е стока и произведено навън, беше скъпо - като в Швейцария, като в Швеция. И повече. Само че доходите на местния спрямо тези на западноевропееца бяха някъде в съотношение 1:100. Защо е така скоро научих - корупция и много прекупвачи по веригата, толкоз.

Та покрай нашенската афера се присетих за Африка. Ще кажа защо. Само че може да не сте видели разследването, с което почнах, та вкратце го синтезирам. Бизнесмен иска да прави бизнес в подбалкански градчета - да ги газифицира. Спретнал проект, взел кредити, действа. Една екокоалиция от много сдружения му блокира проекта с жалби пред съда, че нямало адекватна преценка за замърсяването. ОВОС се казва, то е оценка за въздействие върху околната среда. Издава се от Министерството на околната среда и водите. Тази оценка е необходима за старта на някои бизнес проекти - енергийни или за добив на метал, например. Само че понякога, пак по преценка на екоинспекторите, ОВОС не се издава. Десетки и десетки природозащитни организации у нас тогава атакуват пред съда проектите, които нямат ОВОС, с претенциите, че има опасност от замърсяване. И всичко спира. Ако не се плати "комуто тряба". А "кому тряба" ли? Тук на сцената пред помръкналия бизнесмен излиза общинският адвокат. И му казва, че е посредник на въпросните еколози. И ако бизнесменът напласти 200 000 евро, те ще се откажат от жалбите, делото ще се прекрати, проблемите ще отпаднат.

"200 000 евро! 200 000 евро! Споразумението ще бъде стискане на ръка. Те депозират молбите за отказ от жалбите, с което да е ясно, че имат желание за прекратяване на делото. Нали всичките тези неща се депозират при мене. Аз ги държа при мене", твърди адвокатът, записан със скрита камера при среща с бизнесмена.

Бизнесменът се среща и с председателя на екокоалицията. Онзи потвърждава, че иска парите. И ако си плати, ще му спести финансовите загуби и съдебните разправии около забавянето. Знаете ли какви чудни неща обажда, докато си говорят "приятелски" - че всички си плащат на еколозите. Щото и те имат нужди, нали. Дори една собственичка на хотел в Банско им била сервирала солидна сума, макар - и председателят се позасмива - тя нямало как да навреди на екологията - какво можел да навреди един хотел? Но платила, за да няма грижи. Изобщо екоорганизациите са сила! А на силата се плаща. Най-интересното е, че въпросният екошеф се съветва с бизнесмена другарски - искуемата сума - тоест 200 000 евро, да се включи в проекта като разход, та после да може да се калкулира в цената, която потребителите плащат. Нали разбирате - дребните клиенти ще покрият порасналата цена на услугата. Така и еколозите сити и не правят спънки, и бизнесменът с бизнес, и Пирдоп и Златица - газифицирани. Всички доволни.

Само дето всичко в онзи беден край ще стане малко - или много - по-скъпо, мисля аз. По-скъпо, отколкото, примерно, в Берлин или Ню Джърси. Но това е дивергенцията световна - едни уж гледат на север и запад, а като въртоглави добичета, воловарят ги завръща към Африка. Теглят уж към модерното и новото, а като се дойде до реализъм и кройка,



щрака старата ръждясала ножица



Африканска ли, левантинска ли, балканска ли - няма голямо значение. Важно е да се намаже ръката на "комуто тряба".

Като помисли човек кои общества са богати и кои бедни, лъсва проста картинка. Богатите работят много, произвеждат много, спазват си законите. Бедните работят много, произвеждат малко, законите им са само претекст, иззад който се протягат десетки ръчички: "дай, инак ще патиш." Тези с ръчичките можем да наречем всякак: муфтаджии, мафиоти, рекетьори, еколози - все тая. Ето как оцапахме безвъзвратно и този термин - "еколози". За това, разбира се, не са виновни момчетата и момичетата, които си носят пластмасовите кофички през целия град в търсене на нужния контейнер, а ножицата.

Която по някои географии е с тенденция все да се раззинва, когато я държи местен вожд.