Темата за членството на България в еврозоната прилича на фойерверк - от време на време припламва с ярка светлина и после потъва в тъмнина. А въпросите кога ще влезем и какво ще спечелим, ако заменим лева с евро, остават.

Първите дни на кабинета "Борисов 2" ни накараха да си спомним за лятото на 2009 г., когато още с влизането си в Министерството на финансите Симеон Дянков обяви влизането в еврозоната за абсолютен приоритет на България. Към онзи момент най-сериозните икономически турболенции в Европа тепърва предстояха и тази цел изглеждаше логична и до известна степен реалистична.

Когато обаче в средата на януари 2015 г. настоящият финансов министър Владислав Горанов обяви, че правителството започва преговори за влизане във валутния съюз, това прозвуча повече като маневра за отклоняване на вниманието на публиката. Темата за членството на България в еврозоната не беше повдигана отдавна, а връщането й във фокуса на общественото говорене бе колкото рязко, толкова и изненадващо.



Димката с еврото свърши работа



Към 15 януари, когато Горанов направи гръмкото изказване, основният икономически дебат в страната се беше съсредоточил около скандалните пенсионни промени, които ГЕРБ прие не с подкрепата на коалиционните си партньори, а с помощта на ДПС, отцепници от ББЦ и два независими гласа.

Изявлението на финансовия министър е знаково и защото бе направено във Вилнюс, където Горанов присъства на официалната церемония по случай приемането на Литва в монетарния съюз. С едно брилянтно политическо дърпане на спусъка, на което дори изпеченият авджия Георги Първанов би завидял, ГЕРБ удари два заека - подмени водещата финансова тема у нас и закачи знака на еврото до името на България в заглавията на всички световни медии. Така вместо общественото внимание да се съсредоточи върху практическата национализация на личните вноски за втора пенсия, липсата на напредък около аферата КТБ и дългоочакваната оставка на централния банкер, в основна тема на дискусия се превърна цената на хляба при евентуалното приемане на еврото през 2020 г. Същевременно с изказването си Горанов направи добра реклама на страната точно преди правителството да емитира 8 милиарда лева дълг на външния пазар.

Шансът България дори да си помисли за членство в еврозоната през следващите няколко години е нищожно малък и с това е наясно всеки, който е бегло запознат с процедурата по приемане.



Сляпото упование в Маастрихтските критерии,



което изповядваше първият кабинет "Борисов", днес е крайно недостатъчно. Страната ни изпълнява критериите за инфлация, дългосрочен лихвен процент и ниво на държавен дълг, а бюджетният дефицит може да бъде овладян, но това не означава безпроблемно преминаване през процедурата за членство. Както е известно, влизането в зоната на еврото се предшества от период на мониторинг - т.нар. Валутно-обменен механизъм (ERM II), който разговорно наричаме "чакалнята". Там страната ни ще трябва да "престои" поне две години, в които да покаже стабилност на лева. В нашия случай това е проформа, понеже левът така или иначе е вързан за еврото и стойността му е неизменна. Уловката е, че дори да изпълнява всички числови критерии, България може да не бъде допусната до ERM II по политически причини.

В момента обстановката в самата еврозона е достатъчно нагнетена. Монетарният съюз е изправен пред сериозно изпитание - икономиките на страните членки отчитат анемичен растеж на фона на дефлационни процеси, които оказват допълнителен натиск върху възстановяването. В тази ситуация Гърция е на ръба на излизане от еврозоната, а според много експерти т.нар. Grexit би поставил началото на по-масово бягство от единната валута.

Все пак по-вероятният изход от тази ситуация е монетарният съюз да се справи с проблемите си - поне засега, но



едва ли ще търси разширяване в близко бъдеще



Последното е валидно в двойно по-висока степен, когато става въпрос за страна, която е извън Шенгенското пространство и е приета в европейското семейство с едно наум - затова и до днес остава под наблюдение чрез Механизма за сътрудничество и проверка. Нещо повече, наскоро Европейската комисия задълбочи процедурата за макроикономически дисбаланси, обявявайки, че изпитва "загриженост относно съществуването на банкови практики в частта от банковия сектор, която е собственост на местни лица, с потенциално значими последствия за финансовия сектор и общата макроикономическа стабилност". С други думи - Брюксел не ни вярва. А членството в еврозоната на една нестабилна страна може да донесе далеч по-големи проблеми на държавите членки, отколкото приемането й в ЕС.

Оставяйки всички критерии и външни фактори настрана, трябва да сме наясно със следното - България няма да стане член на еврозоната само защото лансирането на тази цел е партийно угодно в определени моменти. Ще сменим лева с еврото едва тогава, когато политическият ни елит се отърве от патологичното си безволие да реформира, от неспособността да изкоренява лоши практики и да отстоява принципни позиции. Този процес трябва да бъде стратегическа цел на няколко поредни правителства, които неизменно да работят за постигането й, както се случи при влизането на страната в ЕС.

В Договора за присъединяване към ЕС пише, че България трябва да бъде приета в "евроленд", но срокове няма. След сътресенията през последните години, когато се видя колко зависими са една от друга икономиките на еврозоната, монетарният съюз ще бъде особено предпазлив при допускането на нови членове. И, за да влезем в реториката на сегашните управляващи, нека припомним старата спортна максима, според която един отбор е толкова силен, колкото силен е най-слабият му играч. В този ред на мисли нито "Витоша"-Бистрица скоро ще заиграе в Шампионската лига, нито България ще влезе в клуба на богатите европейски държави в близко бъдеще.