Ако погледнем черната статистика на взривовете в компании от военно-промишления комплекс или складове от 2008 г. до сега, средно на година в България има по 2-3 експлозии с убити и ранени от такива инциденти. Началото беше дадено от взрива на складовете за боеприпаси в поделението в Челопечене и оттогава гърмежите не са спрели. Само за миналата година е имало четири взрива с общо 6 жертви и 14 ранени. Затова никак не е чудно, че след първия взрив в базата на ВМЗ в Иганово на 21 март естествената реакция беше



"Пак някой е оплескал нещо"



и някак с насмешка беше приета появилата се версия, че става дума за саботаж. При експлозията беше унищожен склад с 2000 неуправляеми ракетни снаряда (НУРС). Още тогава оръжейници и местни жители заявиха, че взривът може да стане само с външна намеса.

След експлозията на 14 април, при която бяха унищожени 500 неокомплектовани термобарични противотанкови гранати, версията за саботаж все повече става реална. Частично тя се потвърждава и от доклада на районната прокуратура в Карлово за пропуски в охраната на производствената площадка в Иганово, което е позволило нерегламентирано проникване в района. Според държавното обвинение и двата взрива са станали в момента, в който се е сменяла охраната. "Едва ли е случайност, че и първият инцидент - на 21 март, и вторият - на 14 април, са възникнали именно в този отрязък от време - първият около 19.20 часа, вторият - малко след 7.00 часа, т.е. в периода, през който се сменят постовете на охраната", посочват от прокуратурата. Така охраняемият периметър е бил оставен без физическа охрана в продължение на повече от 30 минути - напълно достатъчно, за да се постави взривно устройство или да са запали пожар. Това допълнително е било улеснено и от факта, че в района не е било изградено видеонаблюдение въпреки препоръките на служители на КОС.

Според Иван Бояджиев, експерт по взривни вещества и боеприпаси, и при двата взрива става дума за едно и също нещо. "Още при първия взрив предупредихме, че



това не е случайно събитие



и че някъде в дълбочина е по-сериозно. А сега вторият взрив вече говори, че съвсем не са случайни инцидентите, говори сериозно за вътрешна намеса, за саботажни действия", коментира пред "Фокус" Бояджиев. Разследващите също проверяват тази версия. "Не изключваме нито една версия. Към момента не можем да кажем, че е имало саботаж, но и не отхвърляме този вариант", заяви главният секретар на МВР Георги Костов още след първия взрив, но до този момент няма информация какво са установили проверяващите - дали някой умишлено е драснал клечката на склада с готова продукция.

Ако приемем версията за саботаж, засега най-логичното обяснение за целта му е умишлен фалит на най-голямото военно предприятие у нас и последващата му приватизация. "Кой има интерес от един работещ държавен завод? Единственият за производство на взривни вещества и изделия в България, който е държавен и който доскоро беше закъсал и щеше да бъде ликвидиран. Но изведнъж се появиха поръчки, хората започнаха да работят и трябваше вчера отново да започнат да работят. А сега фактически трябва пак да се изчаква време, да се види накъде ще отидат нещата и поръчките закъсват. Някой има интерес да ликвидира този завод, за да го приватизира и да стане също като в Горни Лом и в другите - Челопечене, Петолъчката. Така че тук вече трябва сериозно да се замислят и следствените органи, и държавата, и МВР", заяви още Бояджиев.

Може би е случайност, но първият взрив стана само седмици след като няколко представители на министерството на икономиката ясно заявиха, че



ВМЗ-Сопот няма да се раздържавява



В момента се обсъжда Националната програма за приватизация, която би трябвало да каже в крайна сметка ще се приватизира ли военният завод или не, както и какъв дял от него. А той, колкото и да е бил зле финансово през годините, остава едно от работещите предприятия, което може да донесе милиони печалби. Особено в момента, когато въоръжените конфликти се роят всеки ден, а държавите все повече отделят пари за въоръжение. През миналата година глобалните военни разходи през 2014 г. се оценяват на 1 776 милиарда щатски долара. Увеличение на парите за въоръжение и техника има именно в традиционни за България пазари като Близкия изток, Източна Европа и Африка, сочи годишният доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира. Общо 20 държави, предимно от Африка, Източна Европа и Близкия изток, са изхарчили повече от 4% от своето БВП за въоръжение през 2014 г.

Затова и логично през последната година ВМЗ-Сопот започна постепенно да се изправя на крака. В началото на юни м.г. ръководството на завода започна да наема работници, след като само година по-рано имаше дълг от над 100 млн. лв., бяха съкратени близо 1000 човека и беше изправено пред фалит. Причината за наемането на работниците беше, че заводът е получил поръчка от чужбина. Става дума именно за производството на неуправляеми ракетни снаряди, които се взривиха през март. Поръчката е получена от Северна Америка. "Това е един от детайлите, които използваме в ракета НУРС за борба с пехотата на противника и автомобилите. Машините са натоварени на две смени - в момента ще бъдат натоварени и на три смени", обясни преди година пред Би Ти Ви Иван Стоенчев, директор на ВМЗ. Заговори се и за поръчка от Китай за сглобяване на трактори във ВМЗ. Дори се очакваше за 2014 г. заводът да излезе на печалба. "От около две години предприятието работи на пълни обороти, имаме поръчки за година и половина - две напред, така че финансовото състояние е стабилно", коментира и министърът на икономиката Божидар Лукарски.

След взривовете обаче това вече е под въпрос. Реално без производствената площадка в Иганово



ВМЗ трудно ще изпълни поръчките



"Това не са аварии, а намеса на външни лица в работата на ВМЗ", смята кметът на Иганово Стефан Данчев. "Казвам го с категоричност, защото знам каква е охраната. Тук става въпрос за много пари", добави кметът. Игановският завод е монтажен. В Сопот се правят части на изделия, а те сами по себе си нямат никаква употреба. Готовото изделие струва пари. Без да работи заводът в Иганово, няма как ВМЗ да печели, допълва Данчев.

Ако ВМЗ-Сопот спре да работи и при тежкото финансово състояние на държавата, логично е да започне да се говори и за приватизация, за да бъдат спасени работните места. Раздържавяването вече на няколко пъти се проваля, независимо че има интерес. Последният път беше при предишното правителство на Борисов, когато заводът се оказа задлъжнял и без пари за заплати. Тогава кабинетът реши бързо да се тръгне към приватизация, за да се спаси предприятието. В средата на 2012 г. започнаха да се набират оферти от потенциални купувачи. Като такива се явиха български компании - "Дунарит", "Емко" и "Сейдж консултантс". В края на годината в надпреварата остана обаче само "Емко". В началото на 2013 г. компанията подаде обвързваща оферта, но не внесе задължителния депозит от 3 млн. евро, с което се провали процедурата и предприятието остана държавно.

След последните два взрива вероятността до края на годината да станем свидетели отново на процедурата по приватизация изглежда все по-голяма. Особено ако ВМЗ-Сопот не може да продължи да изпълнява вече сключени договори. Разбира се, това може да се избегне, ако в ДАНС си свършат работата и дадат отговор на въпроса за кого гърми военният завод. Досега от агенцията обаче мълчат, въпреки че версията за саботаж е равносилна на терористичен акт.