Телевизионен екран. Говореща глава. Под нея надпис, нещо като "Иван Петров, собственик на фирма". Ежедневие. С дива ярост, все по-настъпателно се налага неприкрита цензура, която обрича българския бизнес на анонимност в медийното пространство. Хипотезата е, че дори назоваване на някой стопански субект вече представлява "реклама". И втората хипотеза, че това е забранено. Ако в електронните медии втората хипотеза има известно законно основание, тъй като има ограничения върху излъчваните рекламни съобщения и санкции за скрита, т.е. необявена реклама, то същият цензорски нагон в пресата няма опора в никой закон. Някакво обяснение веднъж ми даде мой приятел, главен редактор на уважаван ежедневник, един от създателите и всепризнатите идеолози на модерната българска преса: "Няма безплатна популярност. Трябва да си плащат, за да ги споменаваме." Само в рекламните "площи" и "прозорци" и в информациите, маркирани с дискредитиращите означения за "платено съобщение", бизнесът може да спомене фирмата си, своите марки и продукти. Така в информационните емисии и дописки се наложи правилото



за бизнеса - или лошо, или нищо



Лесно ще забележите, че имена на фирми и банки без задръжки се споменават, ако са обект на критика или в контекста на поредното административно или наказателно преследване. И когато някой, свързан с фирмата, попадне на папарашка снимка или е герой на поредния "жълт" репортаж. (Защото това явно не е "реклама".) Полека на обществото, в частност на основния му пълнеж, т.нар. потребител (consumer, консуматор), се наложи аксиомата, че бизнесът е нещо срамно. Бивш лидер на една партия с претенции за властта бе забранил на активистите "да сядат на една маса" с хора от бизнеса, та да не се дискредитират. Всяка вечер по всички телевизии, във време, когато най-много ги гледат, по няколко пъти ни издебва рекламата на една банка, за да ни обади: "В България бизнес било мръсна дума. Да, звучи мръсно..." Според творческия директор на PR агенцията, сътворила внушението, "целта на кампанията е да промени негативното обществено мнение за бизнеса в България". Не знам дали банката постига точно тази цел. Дано. Но изводът здраво се впечатва: "Да, звучи мръсно..." А за разлика от българската обществена действителност,



в развитите страни бизнесът е на почит



и никой не се срамува нито да го спомене по име - и то с уважение, нито да седне на масата му. Напротив, (почти) всеки политик и публичен лидер по света смята за висока чест да получи покана за Световния икономически форум в Давос, т.е. да седне на масата на глобалния бизнес. По света лидерите на бизнеса са суперзвезди. У нас бизнесът е в дълбока анонимност. Защо се чудят културтрегерите, че у нас звезди са артисти, чалгаджии и кифли? Вижте само как световните икономически и политически лидери се отнасят към своите фирми. Отворете например годишните доклади "За състоянието на Съюза" на американските президенти. Върху няколкостотин страници ще срещнете наименования на хиляди фирми, далеч не само най-големите. Преди всяка своя реч, дори в Сената, президентът на САЩ представя по име присъстващите лидери на бизнеса и другите популярни лица. Защото счита за чест вниманието им. И благодари, като ги назовава по име - тях, фирмите и организациите им.



Анонимността е наказание



От дълбока древност едно от най-тежките наказания за една личност е "името му да бъде забравено". Историците знаят в колко древни източници внимателно са заличени имената на наказаните със забрава. В Древния Рим обезглавявали статуите на осъдени от следващите управници. За да бъдат обезличени, да останат без лица. За вярващия християнин най-страшното наказание е отлъчването (excommunication, лишаване от общуване). Това наказание е съществена част от проклятието (анатема) върху него. Кой налага проклятие върху българския бизнес, защо неговите субекти (фирмите) са наказани с отлъчване от информационното пространство, а неговите лидери са обезличени, повечето от тях и трайно омаскарени? Не виждаме ли, че така лишаваме онова, което ни храни (стопанството), от важна позиция в ежедневната му битка с чуждестранните конкуренти? Държим се като зли врагове на себе си. Идиотски.



Проклятието върху бизнеса да се вдигне,



това е първата национална цел, която трябва да наложим на управляващите от наше име в чужда полза. Първата стъпка е българският бизнес да получи гарантирано от закона право на име. Това означава да се приеме и да се впише ясно във всички релевантни закони (Закона за радиото и телевизията, Закона за електронните съобщения), принципът, че всеки правен субект има правото на име, т.е. да бъде споменат по име от всеки орган и медия, когато се представя информация за него, и че споменаването на фирмата (името) на което и да е юридическо лице в никакъв случай и от никого не може да се тълкува като реклама. Като получим право на име, ще говорим и за правото на чест, т.е. за нуждата от инкриминиране (като престъпления от частен характер) на всички деяния, с които обиждат, клеветят и пр., накърняват честта и достойнството на правния субект.