Американските военни, които се опитаха да създадат противоракетен щит (системата за ПРО - бел.ред.), наблегнаха на скъпоструващите проекти и се провалиха. С което отвориха пробив в отбраната на територията на САЩ. Най-вече става дума за радара Х-диапазон за морско базиране (SBX). Ръководството на Управлението за противоракетна отбрана твърдеше в Конгреса, че това ще бъде най-мощният в света радар от този клас. Предполагаше се, че ако Северна Корея предприеме необявена атака, то SBX ще открие приближаването на нейни изстреляни ракети, като ги проследи от Космоса и ги унищожи със свои ракети прехващачи. Предполагаше се, че системата ще може да различава реалните ракети от радиолокационните капани. Това обаче не се случи и по този начин бяха изхарчени напразно над 2.2 милиарда долара за този гигантски плаващ радар. Той все пак може да "увеличава" отдалечени обекти, но полето му за обзор е толкова тясно, че това малко ще помогне при евентуална атака на поток от ракети заедно с радиолокационните капани, смятат експерти в бранша. Предполагаше се, че SBX ще започне да функционира през 2005 г. Вместо това той стои консервиран в американската военна база на ВМС в Пърл Харбър на Хаваите. Според експерти за тези пари можеха да се построят редица наземни радари, които по-добре да откриват ракета с далечен обсег.

Скъпоструващите провали са се превърнали вече в



коронен номер



на Управлението за противоракетна отбрана на САЩ, което се отчита пред Пентагона. През последните десет години управлението е изхарчило над 10 милиарда долара за SBX и за още три програми, които са били прекратени или замразени, тъй като са се оказали неосъществими на практика. Всичките четири злополучни програми трябваше да решат една от най-сложните задачи в отбраната на САЩ - да се научат да различават истинските ракети на противника от радиолокационните му капани. Така лазерът за въздушно базиране, който е бил установен на Боинг 747, е трябвало да унищожи вражески ракети малко след тяхното изстрелване и преди да успеят да изпуснат своите капани. Оказало се обаче, че лазерът е с недостатъчен диапазон и на самолетите ще се налага постоянно да летят до границата на противника или дори над неговата територия, където ще бъдат напълно беззащитни пред вражеското ПВО. Тази програма е струвала 5.3 милиарда долара, а през 2012 г. е била окончателно прекратена.

Разработваните ракети прехващачи пък се оказали прекалено дълги, за да бъдат изстрелвани от корабите на ВМС на САЩ, а ако са били на суша, то е трябвало да бъдат разполагани близко до своите цели, което пък на свой ред отново ги прави уязвими за атаки на врага. След шест години разработване през 2009 г. и тази програма бе прекратена. Тя е струвала 1.7 милиарда долара. Другият провалил се проект се е казвал Multiple Kill Vehicle и представлява голям брой миниатюрни ракети, които би трябвало също да унищожават ракети и техните капани. След четири години работа фирмата, на която е бил възложен този проект, така и не успяла да проведе полеви изпитания. Програмата в момента е замразена за неопределен срок. Загубите за военните са малко повече от 700 млн. долара.

Тези



скъпоструващи провали



отчасти се обясняват с тревожната атмосфера, която се възцари в САЩ след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Нещата се влошават и заради постоянния вой на "ястребите" в страната, че Северна Корея и Иран всеки момент ще създадат ракети с далечен обсег, които могат да достигнат територията на САЩ.

През 2002 г. американският президент Джордж Буш се разпореди към 2004 г. системата за ПРО да покрива цялата територия на САЩ. Бързайки да спазят тези срокове, чиновниците от Управлението за противоракетна отбрана заложиха на нестандартни, непроверени идеи, без да подложат на анализ колко ще струват и дали въобще са осъществими. Конгресмените, чиито щати и избирателни окръзи извличат изгода от тези огромни разходи, упорито защитават тези военни програми даже когато недостатъците са станали очевидни за всички. Това сочат големият брой доклади на експерти, речи в Конгреса и други правителствени документи, както и десетки интервюта със специалисти в тази област.

Бившият президент на корпорацията "Локхийд Мартин" Дейвид Монтегю, който е специалист в разработването на ракетни системи, смята, че ръководството на управлението нищо не разбира от това как да се накара дадена техника да започне да работи. Според него именно в резултат на това се появяват програми, които "хвърлят предизвикателство към законите на физиката и логиката на икономиката". "Радарът SBX въобще не е трябвало да бъде строен", смята той. Високопоставени чиновници, които яростно са защитавали тези четири програми, оправдават своите действия. По техните думи тези проекти са помогнали да се създаде "архитектурата" за ПРО. Според тях радарът SBX е много по-евтин, отколкото построяването на наземни радари. Управлението за противоракетна отбрана също защити четирите програми и увери, че системата ПРО на САЩ е надеждна. То нарече SBX



"превъзходна инвестиция"



Това прословуто управление отговаря за още няколко системи на ПРО - Aegis, която защитава корабите на американските ВМС, THAAD, която пази военните на бойното поле, и GMD (наземна система на ПРО), която трябва да защитава територията на САЩ от ракети с далечен обсег. Всичките четири повалени програми са имали за цел да подсилят GMD. Концепцията за отбрана на САЩ от масирани удари на руски или китайски ракети все още набляга над фактора на сдържането, което бе наследено от студената война. Тя е основана на убеждението, че тези две страни не биха атакували САЩ, тъй като ще ги е страх от катастрофален ответен удар. Затова задачата на GMD е да пази страната от по-малки ракетни атаки от страна на Северна Корея или Иран, като за целта те трябва да бъдат унищожени по време на техния полет. Това е колосално сложна задача за изпълнение. Програмата GMD възникна при администрацията на Бил Клинтън, а при Буш беше ускорена. По това време военният министър Доналд Ръмсфелд разреши на Управлението за противоракетна отбрана да купи нова техника без традиционните предварителни проверки. В резултат на това противоракетните елементи бяха разгърнати преди проверката за надеждност на техните поразяващи устройства и други ключови компоненти.

През 2004 г. GMD започна да функционира и оттогава са били проведени девет полеви изпитания. Системата успешно прехвана ракети на условния противник само четири пъти. Нейните автори най-много се безпокоят дали тя ще може да различава ракетите от капаните, космическия боклук и други безобидни обекти. Ключът за тази ефективност е автоматизирана система за управление с помощта на мощен и надежден радар. Освен това в случай на атака той трябва спешно и точно



да потвърди



унищожаването на вражески ракети. По думите на експерти без тази информация капацитетът на противоракетната система бързо ще се изчерпа. САЩ имат едва четири подобни системи в базата "Ванденберг" и още 26 от тях в базата "Форт Грили". Има радари за ранно предупреждение в Аляска, Калифорния, Великобритания, Гренландия, както и на корабите на ВМС на САЩ. Но техният обсег е ограничен заради сложния релеф на земното кълбо. Освен това нито тези радари, нито приборите на спътниците са достатъчно мощни, за да определят опасни ли са дадени летящи обекти.

Радарите Х-диапазон обаче имат достатъчна мощност. По времето на президента Клинтън се планираше да се установят до девет подобни съоръжения, които да допълнят радарите за ранно предупреждение, за да се наблюдава цялата акватория на Атлантическия и Тихия океан. Но когато Буш се разпореди през 2002 г. GMD да се разгърне до 2004 г., то Управлението за противоракетна отбрана заложи на един-единствен радар - този за морско базиране SBX. Първоначално се планираше той да бъде разположен на Алеутските острови, което е



идеално място



за откриването на ракети от Северна Корея, и при необходимост да се премества по море. На 25 април 2007 г. в Конгреса обаче стана ясно, че се предлага радарът да бъде базиран в залива Чесапийк в американския щат Вирджиния, тъй като според редица видни военни от Пентагона това "наистина ще помогне за разпознаването и проследяването дори на бейзболна топка над Сан Франциско".

Експертите обаче отново не са съгласни. Според тях заради релефа на земното кълбо SBX не би могъл да забележи бейзболна топка на такова разстояние (2500 мили), освен ако топката не се намира на височина 870 мили или над Сан Франциско. Това е с около 200 мили над предполагаемата максимална височина на полета на ракета с далечен обсег, която хипотетично би летяла към САЩ. Полето на обзор на SBX е около 25 градуса, което е крайно малко, тъй като обикновените радари са с около 90-120 градуса. Запознати военни източници определят SBX като "сламка за коктейл" и смятат, че търсенето на изстреляни ракети по САЩ с негова помощ е много непрактично занимание. Именно затова американските военни са разположили в Япония два земни радара Х-диапазон. Те са разположени добре, за да се фиксира евентуално изстрелване на ракета от Северна Корея, но имат един недостатък, че на разстояние 930 мили и двата радара ще изгубят тези ракети, които летят към САЩ. Тук отново пречи земният релеф.

При изпитания на системата GMD радарът SBX също не е действал достатъчно успешно. Така през 2010 г. той определил като ракета парчета от неизгоряло ракетно гориво и други отломки. По това време редица високопоставени американски военни вече окончателно се били разочаровали в този огромен радар. Още повече че за неговата работа или преместване били изгаряни милиони литри гориво. Дори се налагало той да бъде зареждан с гориво в открито море, където вятърът и солената вода създавали постоянен риск за чувствителните прибори на борда. През 2011 г. радарът е предаден на ВМС на САЩ, но тихоокеанското командване поискало още по-голяма модификация на SBX, за което отишли допълнително десетки милиони долара. През 2012 г. статутът на SBX бил понижен до т.нар. "ограничено, изпитателно, спомагателно" ниво. През 2013 г. радарът престоял без работа над осем месеца в Пърл Харбър. През юни 2014 г. ракета прехващач унищожила своята цел, но съобщението на SBX за това така и не стигнало до командването. Наскоро правителството започна да събира проекти за нов радар, който отчасти ще изпълнява същите функции, които първоначално е трябвало да изпълнява SBX. В момента се планира той да бъде установен в Аляска. Плановият срок за пускането на новия радар в действие е 2020 г. и стойността му ще е около 1 млрд. долара.