Привкус на паника има в изненадващия курс на правителството към промяна в конституцията, която да гарантира, че прословутата съдебна реформа най-сетне ще се отпуши. Правосъдният министър Христо Иванов месеци безрезултатно пледираше за ремонт на основния закон. Министър-председателят Бойко Борисов или ГЕРБ като основна партия в управляващата коалиция не се впечатлява от това. Дори напротив - Иванов беше бламиран от ГЕРБ и с внасянето зад гърба му на проект за поправки в Закона за съдебната власт, припокриващи се с предложенията на главния прокурор Сотир Цацаров.

Докато не дойде миналия четвъртък, в който Борисов се събуди със сменена концепция и удари по масата - ще има промени в конституцията и този Висш съдебен съвет (ВСС), чийто мандат изтича през октомври 2017 г., ще бъде разпуснат предсрочно, следващият ще е разделен на съдийска и прокурорска камара, ще е с мандат, по-кратък от 5 години, ще бъде избран пряко от съдиите и прокурорите, ще взема решенията си с явно гласуване. Тепърва ще видим дали това е малка победа, или голяма загуба за правосъдния министър. Вярно е, че все отнякъде най-сетне със съдебната реформа трябва да се започне сериозно и без имитации.



Но дали това е верният път?



На пръв поглед, предложенията са толкова малки стъпки, че от реализацията им няма да се усети качествена промяна в правосъдието. Досега конституцията е ремонтирана няколко пъти заради съдебната реформа. Видим ефект няма. Затова и има резон в скептицизма, че не си струва основният закон да се отваря за подобни поправки, които няма да решат важните проблеми на съдебната система - непотизма, безконтролността на прокуратурата и политическото й подчинение, бавенето на определени дела, вещите лица и експертизите, съдебните заседатели... Сега тези проблеми ще чакат конституционните промени. Ключови за съдебната реформа са разбутването на статуквото в прокуратурата и освобождаването на редовите прокурори от безусловното им подчинение по йерархията. Както и намаляването на 7-годишния мандат на главния прокурор и създаването на механизъм за търсене на дисциплинарната му отговорност. С лансираните предложения за промени в основния закон това остава на много заден план. За управляващите думата на Цацаров е закон. Последният пример е с антикорупционното звено, което вместо независимо от йерархията на държавното обвинение се оказа на пряко подчинение на главния прокурор, както искаше той. Много важно е и да бъде намалена парламентарната квота в съвета, за която сега е ясно, че няма да бъде засегната от конституционните промени.

Ремонтирайки конституцията, управляващите трябва да са наясно колко малко могат да пипат по основния закон заради двете решения на Конституционния съд, които практически блокират радикална реформа без свикване на Велико народно събрание.

Разговорът за тези конституционни промени обаче не трябва да се превръща в празнословие за съдбата на 22-мата избираеми членове на съдебния съвет. Макар че очевидно това е фокусът на министър-председателя в момента. От неговата камбанария ситуацията изглежда така - в този си състав съветът напълно загуби легитимност. Нито обществото, нито магистратската гилдия му има доверие. За Брюксел да не говорим. Факт. Затова най-лесният начин да се демонстрира активност е този състав на ВСС да бъде изринат и на негово място да дойде следващият.



Само че филма с предсрочната подмяна на съвета сме го гледали много пъти



и всеки път финалът става все по-лош. Борисов обаче предпочита да забрави или поне се опитва да накара нас да забравим, че този съвет беше избран по времето на първото му управление и кадровият подбор не само на парламентарната му квота, но и на по-голяма част от съдийско-прокурорската мина през партийните централи. И досега мнозинството в съвета безапелационно е готово да козирува на ГЕРБ и ДПС. "Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй..." В тази реплика на бившия градски прокурор Николай Кокинов към Борисов по адрес на Цацаров се съдържа признанието за механизма, по който системата функционираше и продължава да действа. Сега този съвет за Борисов се е превърнал в най-голямата тежест за съдебната реформа. Но защо да смятаме, че ще се случи нещо различно? Основните играчи са същите. А ако приемем правосъдния министър за положителен герой, то примерите за бламирането му са достатъчно доказателство, че той може да загуби позициите си пред Борисов много бързо. Един министър вече напусна кабинета, защото Борисов не припозна идеите му за реформи.

В крайна сметка съветът можеше да бъде подменен и с промяна в Закона за съдебната власт, разделяща го на две колегии. Уловката е, че ако това стане само на законово ниво, дори да заседава в две камари, съветът ще трябва да взема всички решения в пълен състав, т.е. машината ще стане още по-тромава. Европейската практика е, че кадровите въпроси за съдиите трябва да се решават от съдии и за тях думата на прокуратурата не трябва да важи, както е сега. Защото държавното обвинение е само страна в процесите, и то в много малък процент от тях. В съдийската и прокурорската камара пак ще има членове, избрани от парламента, които на теория трябва да предпазват от капсулирането им и да гарантират, че принципът "гарван гарвану око не вади" няма да важи. Само че сме виждали с какви задкулисни договорки се избира парламентарната квота в съвета и че единственото, за което гарантира, е, че политическите интереси ще се прокарват гладко. Колкото и да се променят законите, политическият ни материал си остава със същото качество. А то е твърде ниско, за да бъде разбутано съдебното статукво, от което самата политическа класа се ползва. За нея най-големият страх е да не се сбъдне прогнозата, че ако се изчисти съдебната система, тя ще изчисти всичко останало.