:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,303,665
Активни 259
Страници 22,185
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Калготки

Калин Донков
Борислав звънна в неделя вечер, издудна "Виж си руския канал!" и затвори. Отне ми време да го намеря, но не бях изпуснал нищо, предаването още започваше. Някакъв юбилей на много възрастна кинозвезда. Правят ги руснаците такива телевизионни разточителства, не се скъпят на внимание. Самата звезда я бях чувал, но не си спомних къде съм я гледал, затова пък пускаха кадри от миналото - ориентирах се. Не се ориентирах веднага защо Борислав така заповедно ме изстреля към екрана. Но и това се изясни: на първия ред в публиката седеше и се усмихваше Р.М. Още хубава, още дяволита, но и някак леко величествена. С рускините това се случва по-често, а с актрисите - и задължително. Виж, филмите на Р. гледах стриктно, не пропусках - докато идваха. Но от години руското кино се затвори за нас, не бях я виждал отдавна и сега, разбира се, тя ми се показа различна, друга, от това и загадъчна. Чакаше си реда да поднесе поздравления, спомен да разкаже, може би. Всички се надпреварваха да възхваляват юбилярката, да я обласкават. Не беше ясно самата Р. като каква присъстваше: колежка, ученичка, приятелка?



Прекъснаха за реклами и Борислав звънна отново



"Калготки. - изрева в слушалката - Самие харошие балгарские калготки!" И затвори с кикот. Не беше нужно да буди спомени. Нямаше и какво толкова да буди. Или имаше? Всъщност имаше някаква среща във Велико Търново - младежки клуб на художествена и творческа интелигенция. Българо-съветски. Бях слушал легенди за тези срещи, но общо взето там не пускаха всеки. Сега ме бяха поканили - и не повториха. Гостите бяха интересни, от всички изкуства, някои от тях после се оказаха на върха в своите жанрове. Но тогава не знаехме кои ще станат велики, за нас най-познат бе Валентин Распутин. Просто бяхме прочели вече "Последен срок" и "Пари за Мария", усетили бяхме какво сибирско чудо се задава в световната проза. Той присъстваше тихо, все питаше за хубав чай и предвкусваше коситбата в своя приказен далечен край на брега на Ангара. Ръцете го сърбели, казваше, да мине сенокосът, а после ще помислим и за писателската жътва.

Другият център в групата на гостите безспорно беше ненагледната Р.Б. Тя изгряваше в съветското кино, предсказвали й страхотно бъдеще, осведомиха ни киноведките. Думата фотосесия още я нямахме в речника, но фотографите я крадяха един от друг и се залагаха срещу нея, щракаха и сменяха обективи. Бе рижа, расова, неземна. Графикът П. откъсна очи от нея и гневно изохка: "Защо не станах един скулптор?". Засичахме я да си говори с диригента Димитър Манолов, тогава голямата надежда на българското музикално изкуство, по-сетне завършил живота си в Богота. Всеки искаше да й каже нещо хубаво, но още не бяхме я видели на екран, а да обсъждаме времето не бяхме се още научили - то си има тънкости.



Допускам, че възхищението наоколо я правеше малко самотна



Заведоха ни да разглеждаме някакви реставрации на стари къщи по главната улица, качвахме и слизахме стълби, препъвахме се в плочи и черчевета. Пред някакъв възстановен дюкян видях Р.Б. да плаче, две български актриси я закриваха от любопитни. Отначало не разбрахме, после не повярвахме. В изобилието от пирони, клечки и счупени стъкла Р. закачила чорапогащника си и той безславно си заминал. Сега я утешават, но тя не приема - не допуска, че в България може да си купи нов. Обяснява, че месеци в Москва е пробвала да се сдобие, докато успяла. Това било най-ценната й вещ в момента. Дефицит номер едно в СССР. Вие не разбирате, това не са отделни чорапи, това са калготки. Западна мода, иностранна. В нашите страни я няма. Изглежда всичко това беше обяснила и повторила, защото вече само плачеше. Не знам дали би могла така да плаче пред камера, ако можеше, щеше да е велик плач: беззвучен, жален, сълзите се търкаляха по страните й огромни, бистри, бавни.

Както обичам да пиша: беше разтърсващо. Разтърсващо - да осъзнаеш от каква страна идва тази неописуема жена. Разтърсващо - да разбереш каква е в нейните очи твоята собствена страна: също тъй затворена, също тъй груба и бездарно безразлична към човека.



Спогледахме се с Борислав. Огледахме се



На далечния ъгъл имаше отворен малък магазин на Нармаг. Каквито щеш чорапогащници, но не знаехме номера. Посочихме на продавачката групичката на скръбта. "Пазете ми чекмеджето", рече момичето и нехайно се насочи към тях, завъртя се, огледа и се върна. Отдели пет шумолящи плика, ние събрахме по джобовете си сумата, после я пратихме да й ги занесе. Наблюдавахме суматохата, която се разигра, но девойката беше гроб и като се върна, лицето й още беше непроницаемо. Лицето на Р.Б. не видяхме. Струвало си е, но по-важно бе да се знае, че българите са дискретни. И сега затова не изписвам името й. Неприлично е да обявиш, че си купувал чорапи на която и да е дама. Това вече ще е съобщение от друг тип. Затова, ако питате "И какво повече?", веднага казвам: нищо повече. На такива неустоими жени по други ширини им купуваха норки, автомобили, яхти. Нашето бе шега, анонимен жест. На следващия ден всички си заминахме. Някои с тъга, други с... калготки. Това последното - буквално. Изумени от откритието, че се продават "свободно", гостенките ги изкупиха от търновската търговска мрежа...

На Р.Б. й дойде редът да поздравява, подадоха й букет и тя запрегръща юбилярката. Обявиха я: заслужила артистка, лауреатка на не знам какви премии. Това - самата Р.Б. Изкарала бе добра кариера, проправила си бе достоен път в изкуството. Сигурно за нея "дефицитът" от миналото бе отпаднал отдавна, забравен беше. Но иначе, в другия смисъл, дефицитът в живота само нараства, нали? Имаше вид на преуспяла, гледана жена, раздавала усмивки и желания, а сигурно и сладка филмова печал по хиляди екрани. Но къде беше оная Р. с искрящите космически сълзи, имаше ли в тази жена следа от нея? И друг въпрос с повишена трудност: някой беше ли виждал повече онези... "великотърновски" сълзи? Някой можеше ли да ги върне? И имаше ли тази загуба цена?

"Гледаш ли я, бе, майсторе - изрева Борислав в слушалката, - гледаш ли я наш'та? Каква скица, а? Няма друга на света!" Борислав е художник, той разбира от скици. Но този път не беше прав.

Скиците не плачат. Това не са ви икони...
 Както обичам да пиша: беше разтърсващо. Разтърсващо - да осъзнаеш от каква страна идва тази неописуема жена. Разтърсващо - да разбереш каква е в нейните очи твоята собствена страна: също тъй затворена, също тъй груба и бездарно безразлична към човека.
71
12184
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
71
 Видими 
23 Април 2015 19:50
и някак леко величествена. С рускините това се случва по-често

Аха, вика му се, че стават тьоти.
23 Април 2015 20:02
В изобилието от пирони, клечки и счупени стъкла Р. закачила чорапогащника си и той безславно си заминал. Сега я утешават, но тя не приема - не допуска, че в България може да си купи нов. Обяснява, че месеци в Москва е пробвала да се сдобие, докато успяла. Това било най-ценната й вещ в момента. Дефицит номер едно в СССР. Вие не разбирате, това не са отделни чорапи, това са калготки. Западна мода, иностранна. В нашите страни я няма.

Е, че това си е жалка работа. Няма да коментирам, защото никой няма да иска да признае какви поколения могат да израстнат и да се възпитат в подобни условия. Аз лично щах да падна от масата докато наблюдавах руска група как оплюска отрано сервирана салата краставици с кока-кола!
23 Април 2015 20:06
През 88-ма, след закъснение на полета кацнахме в Тбилиси в 3 след полунощ.
Бяхме голяма група екскурзианти.
Имах чувството, че целият персонал на хотела ни чака.
Направо събличаха дрехи от гърба.
Продадох маратонки ромика сигурно 5 пъти над цената.
И едно"дипломатическо куфарче".
А алкохол в Тбилиси имаше всякакъв, но в Москва видях опашки от километър.
23 Април 2015 20:06
Браво, страхотна статия!
Разбирам автора напълно - преди няколко години четох интересна книга за историята на съветската космонавтика. Особено ме впечатлиха две неща:
1. Качвайки се в кораба, Гагарин е знаел, че шансовете му да се върне са около 50%. Въпреки това не е трепнал (поне външно) и е настоявал да лети. Поклон!
2. Когато се връща, получава редица награди, включително - костюми за него и жена му, бельо и т.н. Тук вече се ужасих - най-популярната личност на земята, човекът, с който всички президенти искат да се снимат, вечеря с английската кралица - а в родината му го награждават с резервни гащи. Това е, което може да му даде страната за изключителния подвиг. Беше едновременно жестоко и трогателно.
Но понеже съм бил там, не се учудвам. Преди три-четири години водихме жесток спор с една украинска българка в един от форумите на Икономедия - и тя, макар че накрая стана за смях на всички, така и не можа да повярва, че отивайки сутрин на работа, ние не се спъваме в пияни тела по тротоарите. Когато й казах, че у нас няма такива, тя ме нарече "лицемер."
Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. В това няма нищо хуманно, възвишено или свръхсправедливо.
Това е просто трагедия.
23 Април 2015 20:08
И каква е дълбоката мисъл на този опус ? Че в миналото ни има години на тежки стокови дефицити ? Вярно. Че някои неща, дефицитни в СССР, са били достъпни у нас ? И това е вярно. Вяно е, че имаше неща, дефицитни у нас, но достъпни в СССР.

И какво още ? Че една жена, дори и добра актриса да е, е преди всичко жена ? Оригинално, няма що.
23 Април 2015 20:11
Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи.


"Магазинът "Мъжко, дамско и детско облекло” се намираше под огромно табло, заемащо цялата фасада на двуетажна къща. На него бяха изрисувани десетки фигури: жълтолики мъже с тънки мустачки, облечени в кожени палта от порчета с отгърнати поли, дами с маншони на ръцете, късокраки деца с моряшки костюмчета, комсомолки с червени забрадки и мрачни стопански работници, потънали в кожени ботуши чак до бедрата.

Цялото това великолепие се разбиваше в една малка бележка, закачена на вратата на магазина:

ГАЩИ НЯМА.”
23 Април 2015 20:15
Хареса ми - не знам защо. Просто една история...Да разкажа ли как в Батуми едно девойче направо щеше да ми смъкне чантата - "Хочу сумкуууу..." Не я дадох, но за пуловера ми - на една година, 20 лева тук, веднага платиха 60 рубли...
А в Ялта... Но много истории, много...
Времето... И ние...
Най-важното - нашите младежи са били дискретни, тихи и безкористни...
------------------
Сайтът на Генек
23 Април 2015 20:15
Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. В това няма нищо хуманно, възвишено или свръхсправедливо.
Това е просто трагедия.


СЕГА остава ти, Тимурчо, със или без командосите си, да ни обясниш, като особено компетентен, как от щастливците, дето с досада си купуват гащи и чорапи, се правят изключителни хора.
23 Април 2015 20:15
ГАЩИ НЯМА.”

"Поне да бяха написали по-интелигентно - "няма панталони" - отбеляза Остап Бендер."
"Златният телец", ако не се лъжа?
23 Април 2015 20:18
А бяхме и щастливи в дефицита. Намериш гащи - щастие, намериш книга - щастие, намериш плоча - щастие, намерих луканка - щастие...
Сега има всичко - но е комунизъм. Пари няма. Да не говорим какви са гащите, книгите, пълнежа на флашките... Пък луканката да не споменавам...
------------------------
Сайтът на Генек
23 Април 2015 20:22
СЕГА остава ти, Тимурчо, със или без командосите си, да ни обясниш, като особено компетентен, как от щастливците, дето с досада си купуват гащи и чорапи, се правят изключителни хора.

ФирминЧО, не всички велики хора са родени в СССР. Сигурно няма да повярваш. но някои от тях са дори аристократи по рождение.
Не е въпросът в гащите, а в това, че една уж велика държава, може да предложи като изключителна награда ... два чифта резервни гащи. За това говорим.
...И махни "чо" -то за в бъдеще, все пак не сме пасли овцете заедно навремето - или поне аз не те помня. Просташкото обръщение никога не е било аргумент.
23 Април 2015 20:23
той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи.

В огромната част от случаите хората, дори изключителните, се чувстват щастливи по всякакви нищожни поводи.
23 Април 2015 21:05
Хора мили, превъртете лентата малко назад. Платът за сватбената рокля на тогава принцесата Елизабет, днес кралица Елизабет Втора, е купен с купони заради ограниченията след войната!
Аз помня разказа на моя гимназиален директор, тогава съвсем млад мъж, който заварил една от ученичките си да реве в коридора заради цвета на чорапите, които изисквала униформата. Те трябвало да са черни, а девойката идвала от Варна, където искали кафяви и вече майка й се била охарчила за кафяви, за черни пари не останали.
Не мерете всичко с днешните мерки на боллук.
23 Април 2015 21:13
На някои хора винаги ще им липсва нещо за да станат велики или просто щастливи. На кой чорапи, на кой джакузи, на кой ролс-ройс. Западната протестантска парадигма не предполага щастие. Труд, имане и нещастие докато не се възнесеш на майната си. Православието и католицизма напротив преполагат лично извисяване преживе, семейно щастие и щастие сред приятелите. Звучи като глупост, ама не е.
23 Април 2015 21:27
Това с "преживе-то" много ми допадна, ще те помоля да ми позволиш да го ползвам другаде...
А иначе в онези години ми се случи да бъда за няколко дни в съветски Ереван.
Там нямаше не само гащи в магазина. Нямаше дори и бележка.
А нещастните ереванци танцуваха на тротоара просто защото беше слънчево...глей какви нрави са били...
23 Април 2015 21:29
За евразийските мамаши, изобретението на "Дюпон" е било връо...
23 Април 2015 21:56
Това не им пречеше първото нещо което им идваше и още им идва наум да е "Курица не птица, Болгария не заграница"
23 Април 2015 22:08
Хареса ми Жеста, отношението към женската суета
А за Гагарин - ами сбъркани приоритети. Не е ли по - нормално да произведат първо бельо, пък после да изпращат човек в Космоса.
23 Април 2015 22:17
То и в България в началото нямаше чорапогащи и ги носеха от чужбина.
Понеже имаше и доста арабски студенти, заможни за българските стандарти, българките им се лепяха като мухи на мед с надеждата да се омъжат за чужденец. Е, след това успелите преживяваха културен шок при сблъсъка с традициите в новата си родина.
Та оттогава е следното стихче:
Арабин към българка:
"Ела, ела, в мойто кола. Добър араб даде тебе чорап."
23 Април 2015 23:45
Друга беше приказката:
Наша даде ваша долари, ваша даде наша п***а.
23 Април 2015 23:49
То и аз имам някакви впечатления от едно време, ама това, дето се пише тук не съм го срещал. Даже обратното - някои неща си накупувах от там, че бяха доста по-евтини, а някои и ги нямаше в България. Натам носехме алкохол, но за подарък, а не за търговия.
24 Април 2015 06:19
юбилярката, да я обласкават

Какво значи обласкават?
24 Април 2015 08:28
КД,

Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. В това няма нищо хуманно, възвишено или свръхсправедливо.
Това е просто трагедия.
Не болшевизмът, а войната, в която трябваше да участва СССР и да я спечели на всяка цена - "со слезами на глазами" - са причината. Цяла Европа е в разруха след тази война. САЩ развиват бурно икономиката си в това време, не търпят разруха, вземат нацистките учени и откритията им. По време на самата война при тях бяга почти цялата европейска интелигенция. След края й сключват договор - план "Маршал", който е изгоден за тях и не толкова за Германия. И досега "пазят" златния резерв на същата.
А за духа и себеотрицанието на съветските хора има много свидетелства. Бедността не е порок, а урок! И не само калготките липсват на СССР. Повече им илипсват загиналите съпрузи, синове и дъщери! http://www.1tv.ru/video_archive/projects/ice/p68940


Хора мили, превъртете лентата малко назад. Платът за сватбената рокля на тогава принцесата Елизабет, днес кралица Елизабет Втора, е купен с купони заради ограниченията след войната!
За кралицата и за написаното!
24 Април 2015 08:28
Тогавашните младежи не станаха щастливи , че сега има всякакъв избор при относителна липса на пари. Мисля , че ако сегашните младежи бъдат върнати в зрелия си живот в общество на перманентен недоимък ще го преживеят още по-трудно . Но спокойно бъдещето ще предложи други предизвикателства и едва ли точно това.
24 Април 2015 08:31
Урок по френски!
Благодаря, Калине.
24 Април 2015 08:57
Еййй, виждате ли, бе - и художествено-творческата интелигенция се е вълнувала от материални неща, не само ние простаците!
24 Април 2015 09:15
Дето викаше Вацлав Клаус за промените "искахме нещо повече от пълни супермаркети", ма гледам на некои другари това им стига.
24 Април 2015 09:52
Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. В това няма нищо хуманно, възвишено или свръхсправедливо.
Това е просто трагедия.
И българите, и руснаците сме хора търпеливи и държеливи и се задоволяваме с малко. Социализмът обаче злоупотребяваше с това наше търпение и не искаше да ни осигури и малкото, необходимо за нормален живот. Затова навремето почти никой не съжали комунистите, когато паднаха от власт, а днес по светлото бъдеще въздиша само една малка част от обществото, която загуби привилегиите си през 1989 г.
Не болшевизмът, а войната, в която трябваше да участва СССР и да я спечели на всяка цена - "со слезами на глазами" - са причината. Цяла Европа е в разруха след тази война. САЩ развиват бурно икономиката си в това време, не търпят разруха, вземат нацистките учени и откритията им. По време на самата война при тях бяга почти цялата европейска интелигенция. След края й сключват договор - план "Маршал", който е изгоден за тях и не толкова за Германия. И досега "пазят" златния резерв на същата.
А къде отидe победената Германия и къде победителят СССР през това време?
http://c1.24chasa.bg/Images/Cache/Image_4400277_126.jpg
http://demonwind.blog.bg/photos/94466/original/Roads/lena_highway07.jpg
24 Април 2015 10:33
Мнооого поучителна статия! Особено за младите.
- Когато руските войници минали Дунава през 1877 и тръгнали да освобождават китните и богати села в Северна България, не могли да се отърсят от удивление: "Тези ли трябва да освобождаваме? Ние? Тях??"
- Когато съветските туристи идваха в България, не можеха да повярват, че тези недоразвити братушки имат такова разнообразие от стоки за бита.
- Когато българските моряци ходехме в съветски пристанища, грузинските търговци буквално събуваха от краката ни употребявани "красовки", даваха ни по 100-120 рубли (колкото струваше чифт златни обеци по онова време) и като допълнение ни подаряваха чифт нови кожени обувки (за да не се прибираме боси на кораба).
- Дамски гащи (бикини), чорапогащи и подобни в СССР НАИСТИНА нямаше. Смяташе се, че съветската жена няма нужда от подобни глезотии.
- У нас народната власт успя да организира производството на чорапогашници - 2 вида (по 2.60 лв и по 3.20 лв) за да задоволи все по-пълно непрестанно растящите потребности на населението.
- Помня на един 8 март ЗКПЧто на поделението беше закупил чорапогашници като ценен подарък за дамите в чест на празника: за съпругите на офицерите - от 3.20, за съпругите на старшините - от 2.60. Не беше много демократично, но армията си е армия, трябва да се спазва йерархията и командната структура.
За сметка на това всички закупени чорапогашници бяха ЕДНАКВИ на цвят и размер.
24 Април 2015 11:11
Не болшевизмът, а войната, в която трябваше да участва СССР и да я спечели на всяка цена - "со слезами на глазами" - са причината.

Е като пречета нещо подобно и махам с ръка! Бетон! Бетонна логика! Кънти от логика, дрънчи и отеква... на всеослушание!
24 Април 2015 13:42
За да си прост трубадур, морален командос и гласовит щурец не е необходимо много - едни гащи, чорапогащи и пълни портфейли.
Нагъл и алчен може да е всеки посредственик, дори и този, който краде, лъже и доносничи. Такива хора обаче в България няма и никога не е имало.
24 Април 2015 13:55
Доста нагло и злонамерено есе е изплющал уважаемият автор.

В материалите на Калин донков коментарите обикновено са около пет, рядко десет. Днес, успех голем, целото Легион русофоби са се изредили да пишат некакви спомени - автентични ли, лъжливи ли.

Статията е мотивирала Легиона безотказно. Ако целта на автора е била тази, получило му се е! Браво!

Последно, наличието на женска мода у Самоводската чаршия не прави един народ велик.
24 Април 2015 14:53
Доста нагло и злонамерено есе е изплющал уважаемият автор.

Първо, в неговите материали коментарите обикновено са около пет, рядко десет. Днес, успех голем, целото Легион русофоби са се изредили да пишат некакви спомени - автентични ли, лъжливи ли. Повечето лъжливи.

Второ, българята са си така от как свят светува - скъсани, стъкла по улиците - ей, го:
В изобилието от пирони, клечки и счупени стъкла Р. закачила чорапогащника си и той безславно си заминал
. Всички се въртели около актрисата да я ухажват и решили да и покажат мърлявините български та да си скъса жената чорапите. В руски градове съм бил много пъти, мръсотията в огромните градове я има, ама много по-малко отколкото у нас. Закачени пластмасови торбички да се веят по клоните на дърветата в парковете си е чисто българско цървулско изпълнение.

Трето, статията е откровено русофобска. Мотивирала е Легиона безотказно. Ако целта на автора е била тази, получило му се е! Браво!


Карагьозов,
Къде, кога и от кого е забранено да се пишат статии, в които може и да има неприятни истини за СССР и за онова време въобще?
А?
И веднага бързаш с етикета - русофоб.
И да обвиняваш споделилите спомени в лъжа до един.
Много онагляхте нещо днешните червени цензори?
Или си мислите че като минаха 25 години и всичко се забрави и ще можете да нахлузите розовите очила на всеки?
24 Април 2015 15:09
Не ми се водят празни диспути с доморасли аргументации. Има една тема за "Кой как живял при соца" на Манрико - та въпросното есе спокойно може да си бъде едно частно мнение в нея тема.
24 Април 2015 15:15
Много добре и много точно написано.
Но не трябва да забравяме откъде са тръгнали. Някои бързат да обвинят болшевиките, но нещата са малко по-различни.
В България хората говорят и се оплакват от Османско "робство", но българинът никога не е бил чужда собственост. Руските селяни, английските селяни, френските селяни са били собственост на господаря си.
Народ не се възпитава лесно. Трябва да минат много години и поколения.
Дори и сега, един англичанин от простолюдието не се различава много от един руснак от простолюдието. За българите знаете повече.

И не, нивото на народа не се мери с наличие на бельо и чорапогащници в магазините.
24 Април 2015 15:59
Така беше - история. Но едва ли могат да се правят чак такива обобщения. По скромно!
Моя първи ръчен часовник ми го донесоха от Петербург (градът на Ленин - тогава де). Радост голяма - марка Ракета. Е, петдесет години по късно България все още не произвежда ръчни часовници. И домати не произвежда .....вече. Важно е какво може да произведеш (сътвориш). То за консумацията е лесно, ядеш и после в тоалетната.
24 Април 2015 16:11
Е, петдесет години по късно България все още не произвежда ръчни часовници

Едно уточнение: Не помня на кой конгрес на БКП делегатите и гостите бяха дарени с електронни часовници направени в Завода за половинпроводници. Подарък получил и др. гост Брежнев. Дочух че след месец Брежнев им го върнал - не работи. А производството вече спряло! Нямало как да го поправят или подменят! Нататък не знам...
24 Април 2015 16:23
Както неведнъж сме споменавали тука, русофил е синоним на предател, а понятие русофоб няма.
24 Април 2015 16:33
zzz07
24 Апр 2015 16:23
Както неведнъж сме споменавали тука, русофил е синоним на предател, а понятие русофоб няма.

Вие, които сте три пъти z или които сте 07-ми?
24 Април 2015 16:36
И не, нивото на народа не се мери с наличие на бельо и чорапогащници в магазините.

Дали е така, ще разберем на предстоящите избори във Венецуела.
24 Април 2015 16:53
Не болшевизмът, а войната, в която трябваше да участва СССР и да я спечели на всяка цена - "со слезами на глазами" - са причината. Цяла Европа е в разруха след тази война. САЩ развиват бурно икономиката си в това време, не търпят разруха, вземат нацистките учени и откритията им. По време на самата война при тях бяга почти цялата европейска интелигенция. След края й сключват договор - план "Маршал", който е изгоден за тях и не толкова за Германия. И досега "пазят" златния резерв на същата.

Не, колега - именно болшевизмът е виновен. Преди войната хората в СССР умират масово от глад (с изключение на годините на НЕП-а), само вършушката получава "спецпайки", а зърното се изнася, за да се купува оръжие (националното богатство от музеите е вече продадено).
Под формата на "трофеи" СССР разграбва Германия - много заводи са демонтирани и откраднати. Руските войници масово разграбват немските домове - има го дори в песните на Висоцки - трофейная Япония, трофейная Германия.
Що се отнася до учените - някои са заловени и насила отведени в СССР. Защо обаче останалите доброволно са избягали в САЩ, а не в СССР, и досега не мога да си обясня.
В последната военна доктрина , излязла непосредствено преди Втората световна война, откровено се говори за подготовка на агресия и разнасяне на комунизма по планетата. Именно на нейна база СССР преневрегва отбраната си и се съсредоточава в подготовка на нападение. Това и му струва огромни загуби в началото на войната - всичко е базирано до самата граница и е унищожено, без изобщо да влезе в бой.
А дефицит в СССР имаше и през 80-те, много след войната. Някои казват, че е смешно достоинството на нацията да се мери по това дали може да пие кока-кола или не. Вярно е, но какво говори за достойнството на една нация някой да разказва на всички, че е пил кока-кола, сякаш става дума за "Хенеси" на 50 години и всички да се пръскат от завист? Спомни си поне "Диамантената ръка".
24 Април 2015 18:59
"Не, колега - именно болшевизмът е виновен."
And now for something completely different! Както казваха навремето в Monty Python's Flying Circus.
Като в Обединеното Кралство нямаха болшевизъм кой им срути империята?
Хайде стига профанация!
24 Април 2015 19:01
Авторът добре го е написал,многопластово,с дълбочина, с топлота и доброта. Ама НПОшките стигнаха до калготките и зациклиха в битовите радости. Това,че преди 30-40 години в България е имало,а в Русия е нямало такива дамски атрибути не значи,че това е повод за патриотична гордост,нито пък,че и сега нещата са такива. Всъщност разказът започва с честване юбилей на руска актриса. Това е характерно за руското общество,признателност и поклон пред хората допринесли за националната култура,изкуство,наука. Има приемственост,уважение, по ТВ юбилейните дати на известните артисти и певци се отбелязват с подобаващ размах и концерти. Държавата подпомага театър,филмопроизводство,изкуства,спорт. Жалко,че в днешна България почти не показват съвременни руски филми,руски песни . Българският преход само доказва ,че в състояние на свободно плаване ,чалгата и ИвоИнджевците е масовото ниво на култура.
24 Април 2015 19:43
"А за духа и себеотрицанието на съветските хора има много свидетелства. Бедността не е порок, а урок! И не само калготките липсват на СССР. Повече им липсват загиналите съпрузи, синове и дъщери!"
24 Април 2015 23:41
Когато българските моряци ходехме в съветски пристанища, грузинските търговци буквално събуваха от краката ни употребявани "красовки", даваха ни по 100-120 рубли (колкото струваше чифт златни обеци по онова време) и като допълнение ни подаряваха чифт нови кожени обувки (за да не се прибираме боси на кораба).


БатВаню, така си беше.Помня ноември 75г. правехме рейс до Поти-Грузия с м/к Персенк и бяхме взели един помощник скипер с който Капитан Георги Георгиев се готвеше да извършат преход с яхтата "Кор Кароли"от Поти до Варна.Та на този помощник ,някой от екипажа му открадна новите "красовки".По нареждане на барото Михаил Парушев /Мишо плюнката/ претарашихме всички каюти, но не ги открихме.А иначе като най-харчената дамска стока в СССР бяха касинките- сайлоновите забрадки.
25 Април 2015 00:59
В началото се подсмихвах снизходително на твърденията, че има организирано писане по форумите и то е част част от хибридната война. Не съм бил прав.
Никога преди е нямало такова изобилие от руски хвалители. Хем бяхме най-послушния сателит. Самите комуноиди коментираха руснаците извисоко. Руското битие беше наистина жалко в сравнение с българското.
Хубавото е, че всички тролове пишат агресивно. Това показва две неща: усещане на собствената слабост и липса на интелектуален ресурс да фризират малко пропагандата.
Цялото начинание със задействане на петата колона ми прилича на агония. За съжаление Русия се е запътила към нова криза.
На трола дето се оплаква от липса на руски филми му препоръчвам да свали и гледа Левиатан. Всъщност подозирам че вече го е направил.
25 Април 2015 01:09
Преди няколко години се появи изобретение - чорапогащник с три крака!‌...Не беше за трикраки жени, а точно за разплакани жени....единя, резервен крак се пподвива отзад, в подгъва и при инцидент веднага почти (една тоалетна наблизо) влиза в употреба. Ако бяха измислени такива още в началото, можеше да няма сега този хууууубав разказа на бачо Калин.
25 Април 2015 06:57
Като се поуспокоят страстите можем да погледнем фактите.
Комунизъмът се оказа една дивашка и уродлива античовешка система.
Затова и пропадна безславно.
25 Април 2015 07:53
.
25 Април 2015 10:22
Много хубав разказ.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД