В една дъждовна нощ преди пет години американският полицай Коулман Брекни с прякора "Дюк" се впуснал да гони с колата си шофьор, когото заподозрял, че кара пиян. Той го преследвал по селските пътища на щата Арканзас със 150 км/ч. Когато спортната "Мазда Миата" най-накрая се забила в локалното платно, Брекни открил огън по задното стъкло на автомобила и прострелял няколко пъти в гърба 41-годишния Джеймс Ахърн, който загинал на място. Прокуратурата обвинила Брекни в убийство. Той обаче подал молба за смекчаване на наказанието, като се призна за виновен в други по-дребни престъпления и в крайна сметка не бе осъден за убийството. Сега работи като началник на полицията в малко градче на 30 км от мястото на трагичните събития.

Коулман Брекни е само един от 54-те полицаи, които през последните десет години са откривали стрелба, която е довела да смърт, докато са изпълнявали служебните си задължения, сочи изследване на университета Западен Кентъки в град Боулинг Грийн. Негови сътрудници провели подробен анализ по този въпрос, при което прегледали голямо количество документи, протоколи от разпити, провели редица интервюта със служители от органите на реда, с експерти по въпросите на човешките права и сътрудници на съдебната система. Със своя анализ те за пръв път се опитват да регистрират всички полицаи, които са били обвинени в подобни стрелби от 2005 г. Това обаче



е съвсем малка част от хилядите случаи



на стрелба на представители на органите на реда, които са довели до смърт през този период. Те изясниха, че в огромен брой от случаите, когато даден полицай е бил обвиняван, че е убил някого, то този човек не е бил въоръжен. Но това не е всичко.

Разследването показа, че когато представител на прокуратурата предявява подобни обвинения срещу полицаи, веднага на бял свят излизат и други обстоятелства. Много често се оказва, че жертвите са застреляни в гръб, че инцидентът е бил заснет на телефон или видеокамера и че други полицаи са давали инкриминиращи показания. Нерядко са звучали обвинения за прикриване на обстоятелства. В 43 случаи е присъствал поне един от тези фактори, като в 19 други те са били поне два. Последният подобен трагичен инцидент се случи наскоро в град Норт Чарлстън, в Южна Каролина, където белият полицай Майкъл Слейджър бе обвинен в убийство на чернокож мъж. На записа, който вече видя целият свят, се вижда как Слейджър стреля няколко пъти в гърба на невъоръжения бягащ от него мъж.

"Когато сътрудниците на полицията биват обвинени в смъртоносна стрелба, то това е нещо скандално, нещо, което не може да се обясни рационално", смята Филип Стинсън, който работи в университета в Боулинг Грийн и изследва арестите на полицаи, които са обвинени в прекомерна употреба на сила. "Това трябва да е такъв случай, когато прокуратурата е готова да рискува своята репутация", допълва той. Но дори в такива скандални случаи почти всички обвинени полицаи, чиито престъпления са били разкрити, не са били осъдени, сочат данните. Когато те все пак биват изправени в съда, те често сами признават вината си и обикновено получават много леки наказания - средно до четири години затвор, а понякога изкарват само няколко седмици зад решетките. Съдебните заседатели



с голямо неудоволствие наказват полицаи,



тъй като виждат в тях блюстителите на закона, за което свидетелстват работата на прокуратурата и адвокатите.

Определението "сътрудник или офицер на полицията" се отнася не само до дадени местни полицаи, но за всички държавни служители от органите на реда, които носят оръжие. Това включва местните шерифи и сътрудниците на затворите. В анализа са включени и някои стрелби, които полицаите определят като случайни. Точна статистика за случаите на стрелба от страна на полицаите в САЩ липсва. Има само една база данни за стрелбите със смъртоносен изход. ФБР пък води общонационална статистика за такива случаи с участието на полицаи, но не изисква от всичките полицейски управления в страната да я обновяват постоянно.

Цяла серия от скандални убийства на жертви без оръжие, които загинаха през последните години от ръцете на полицаи (включително убийството на Майкъл Браун във Фъргюсън, Тамира Райс в Кливланд и Ерик Гарнър в Стейтън айлънд) предизвика редица въпроси за това какво трябва да извърши сътрудник на полицията, за да му бъдат предявени обвинения при извършването на подобно престъпление. Много често в обществото няма единно мнение за това дали полицията е действала правилно при даден инцидент, или е прекалила. Само в единични случаи съдебните заседатели и обвинението стигат до извода, че дадено убийство не може да бъде оправдано.

Както например е делото на полицай от щата Мичиган, който застреля бездомен в Детройт, който го приближил без панталони, едва влачейки краката си. Този инцидент също бил заснет на видео и полицаят, който помислил, че бездомникът е въоръжен, бе обвинен в убийство втора степен. Съдебните заседатели обаче решиха, че полицаят е невинен. Той продължава да служи в полицията. При друго дело в окръг Дарлингтън в Южна Каролина офицер от полицията бе обвинен, че е убил човек, който бил издирван за кражбата на газов котлон и три ремаркета. Полицаят настигнал бягащия човек в гората и четири пъти го прострелял в гърба. При този случай съдебните заседатели решиха, че полицаят се е страхувал за живота си и също го оправдаха.

Има изключения, като в случая с двама цивилни полицаи в Атланта, които открили огън и убили 92-годишна жена,



когато по погрешка дошли в дома й



да провеждат обиск по подозрение, че там има наркотици. Когато се опитали да разбият входната врата, жената направила предупредителен изстрел от стария си револвер. В отговор полицаите доразбили вратата и стреляли в нея 39 пъти. Единият от тях се опитал да прикрие извършената грешка и подхвърлил пакети с марихуана в мазето на къщата. По-късно двамата признали своята вина и получиха неочаквано сурови присъди - шест и десет години зад решетките във федерален затвор.

След смъртта на Майкъл Браун миналото лято във Фъргюсън в страната се стигна до мощни публични дебати по повод расизма в редиците на полицаите. Става дума за това дали те използват прекомерна сила, когато си имат работа с представители от някое малцинство, и колко надеждна е правосъдната система, когато трябва да защитава правата на жертвите. Сред полицаите, които са били обвинени от 2005 г. в стрелба със смъртоносен изход, над 75% са представители на бялата раса. Две трети от техните жертви принадлежат към малцинствата и всички те, с изключение на двама, са чернокожи. Почти във всички останали случаи чернокожи полицаи са убивали чернокожи жертви. И само в два случая полицаи от латиноамерикански произход са ранили бял човек, а офицер от азиатски произход е убил чернокож.

Подготвяйки своя анализ, изследователите от университета в Западен Кентъки и журналисти са провели интервюта с повече от 20 прокурори от цялата страна. Те заявиха, че расовата принадлежност не играе никаква роля при взимането на решение дали да се предявят обвинения на сътрудници на полицията. Прокурорите допълниха, че разглеждат делата изключително с помощта на юридически основания. Адвокатът Дъг Фризен, който представлява бял полицай, обвинен в убийството на невъоръжен чернокож човек през 2013 г., заяви, че от страна на обвинението би било наивно да се говори, че расовата принадлежност няма за тях никакво значение. "Всеки път, когато политиците трябва да вземат решение дали да предявят обвинения, а това е част от тяхната работа, то те се питат дали това няма да доведе до поредните безредици на улицата", смята Фризен.

Като цяло прокуратурите в САЩ не настояват да предявяват обвинения срещу полицаи, дори ако има сериозни подозрения, че даден офицер на реда е извършил престъпление. Прокурорите, с които се състояха разговорите по време на този аналитичен отчет, говориха за необходимостта да се предоставят неопровержими доказателства за това, че в момента на дадена стрелба жертвите не са представлявали заплаха за полицая и околните. Много експерти обобщават, че част от проблема е, че и голяма част от обществото си е втълпило, че полицаят винаги е прав и това трябва задължително да се промени. Иначе кървавата статистика ще продължи да се увеличава, което на свой ред ще води до все по-големи бунтове по улиците на американските градове.