Тези дни лъсна простотията и дебелашкото самочувствие на министъра на културата, който в национален ефир се отнесе с обикновен български гражданин като с поданик, който "трябва" публично да бъде нахокан и унижен, като му се подхвърлят 100 лв., за да "млъкне". Великият Рашидов, който "отваря" Нотр Дам и Лувъра за българската изложба, се провали в най-елементарния тест за почтеност. Гръмогласно, с ръкомахане, като Алеков герой се нахвърли срещу един хорист, който посмя да каже, че хората на съвременната българска култура (а не онези на тракийската) тънат в мизерия. Разбира се, министърът го обвини, че е родоотстъпник, щом е посмял да иска пари за труда си, който по цял свят наричат изкуство.

Честта да представляват България са имали и футболисти, и космонавти, и художници...



И не помня някой да го е правил безплатно



Нещо повече - всяка година стотици певци, музиканти и изобщо артисти гастролират по цял свят на престижни сцени и прославят името на страната ни. Никой от тях не е чакал благоволението на Великия Рашидов, нито е водил след себе си платени от държавата журналисти, за да го хвалят. Имам много приятели и в хоровото, и в оперното изкуство, музиканти. Те добре виждат как е оценен трудът и качествата им извън България, но живеят тук, донякъде с усещането за мисия, която пази културата на нацията. Това е родолюбие. Но не го крещят по телевизионните екрани.

Все пак има един малък проблем - в магазина никой не иска да им даде сирене срещу родолюбие, а децата им имат слабост понякога да се разболяват и им трябват лекарства. Така иронично се шегува приятелката ми Валя Василева. Тя, освен че е прекрасен музикант, се занимава и с децата на другите, които искат да открият красивия звук на пианото, преди да попаднат в силиконовите дебри на евтината музика. Говоря за онази музика, която не се занимава с темата за родолюбието.

Странно е, че бедният човек се смята за достоен, а този, който иска и някаква материална оценка на труда си, е обвинен и презрян от министъра... Сигурно Тодор Живков много би се зарадвал. Чудя се дали това не е някакъв ужасен сън отпреди 30-ина години, но някак ужасно прилича на действителност. Чудя се също колко ще чака "съвестта на нацията" и защо не се разхожда по жълтите павета или пред Министерския съвет, за да чуе Началникът на Великия Рашидов колко очевидно е несъвместим този човек с поста министър на културата?



Къде са Ранобудните или поне по-будните студенти?



Няма ли да легнат на "Раковска" с по една пура в уста? Къде са актьорите, музикантите, певците? Няма ли бял роял на площада? (В четвъртък вечер "Фейсбук" групата #ПейWithMe - дари стотинка на Вежди, спаси културата!, организира пред Министерството на културата протест, към който се присъединиха и представители на "Протестна мрежа", бел. ред.) Всички ли трябва да сме горди мултаци, за да се окажем част от "горната каста" на управляващите, която има право да експлоатира историята на тези земи и таланта на хората, за да им произвеждат звук и картина, която заглушава корупцията и немотията в страната под тяхно управление?

Достатъчно е да се посетят няколко български читалища и цялата натруфена помпозност, която демонстрираме в Париж, ще изчезне. Мухъл, стари плюшени пердета и портрети от времето на Априлския пленум на БКП. Безумие е хората да бъдат обвинявани, че искат да живеят достойно днес, а не да се топлят със спомени за древното минало или с усмивките на чужденците. Тези от "горната каста" вкупом обявиха, че светът сега ни бил открил. Интересна констатация на фона на многогодишното ни членство в НАТО и Европейския съюз. На изложбата бе дори вътрешният министър, който пазеше премиера, а в България гърмяха военни складове, пазени от МВР. Икономическият министър търсеше инвеститори около Лувъра, като резултатът сигурно ще бъде много интересен. Но със сигурност няма бизнесмен в цяла Франция, който да хвърли 10-ина милиона у нас, пленен от красотата на тракийска погребална маска.

Има един стар виц за двама, които горещо се молели в храма Господ да реши проблемите им. Единият се надявал да му помогне с прехраната за деня, а другият търсел помощ за успеха на сделка за 5 милиона. Накрая на богаташа му писнало и дал 20 долара на съседа си в църквата: "Хайде вземай и се махай, че сега Господ има по-важна работа".

Та се питам дали и хористът, и господин министърът се намират наистина в един и същ храм на културата.