Наградите "Пулицър", обявени преди седмица от Колумбийския университет в Ню Йорк, се смятат за най-високото отличие в журналистиката. Като се имат предвид финансовата криза в сектора и бумът на онлайн издания в новинарската екосистема, прави впечатление, че повечето призьори са традиционни медии. И това само потвърждава, че качеството в професията все още се поддържа от вестниците. Те не само опровергават вечните предупреждения за смъртта на пресата, но и поставят в интересна светлина въпроса какво е бъдещето на новините.

Печеливша всъщност е не просто традиционната журналистика, а комбинацията от традиционна медия и нови дигитални възможности, казва Майк Прайд, администратор на наградите "Пулицър". "Вестниците знаят къде е бъдещето. Дигиталният компонент на тяхната работа става все по-сложен и по-сложен", коментира Прайд при обявяването на призьорите.

Сред отличените например е "Сиатъл таймс", който спечели категорията "Новини" с онлайн репортажите си за свлачища, в които загинаха 43 души и десетки домове бяха разрушени. Финалистите в същата категория "Бафъло нюз", както и "Лос Анджелис таймс" също получиха признание за използването на мултимедийни елементи и дигитални похвати в репортажите си. Сара Швайцер от "Бостън глоуб", финалист в категория "Фийчър", също използва мултидимедия в репортажите си за учен, който се опитва да спаси рядък вид кит. "Ню Йорк таймс" спечели в категория "Международни репортажи" с материалите си за кризата с ебола, в които освен текст имаше и видео. Отделно кризата с ебола донесе "Пулицър" и на Даниел Берехулак за фотография.

"В разследващата журналистика победителите имаха



невероятно силни дигитални презентации



и позволяваха на читателите да се включат в темата с редица различни платформи", казва Емили Рамшоу от "Тексас трибюн", която за първа година е член на журито. Очевидно медиите насочват оскъдните си ресурси към най-значимата част от работата си - силната журналистика с висока степен на влияние.

Видеоматериалите и различните графични илюстрации тази година бяха особено подчертан елемент от печелившите материали, казва С. Митра Калита от журито, оценявало в категория "Международни репортажи". Социалните медии също продължават да бъдат част от целия пакет с похвати на репортерите. "Почти във всички кандидатури имаше под някаква форма участие на социалните мрежи", казва Марк Лъки от журито в категория "Новини". Днес, разбира се, "Туитър" е огромен фактор в новините, особено в горещите новини. Така беше миналата година с победителя в категорията "Бостън глоуб", така беше и през 2013 г. с "Денвър поуст", както и с "Таскълуза нюз" през 2012 г.

Две от наградите пък предизвикаха интерес поради друго. "Дейли брийз", издание от Торанс, Калифорния, спечели в категорията "местни новини" за разследването на корупция в училища от гетото. При обявяването на призьорите се разбра, че единият от отличените репортери веднага след тази задача напуска работа, защото не може да си плаща наема и сега работи в областта на пиара. "Журналистиката изчезва и за мен работата беше прекалено финансово нестабилна", казва 39-годишният Роб Кузния пред "Лос Анджелис таймс". Да работиш във вестник днес според него, особено в местен вестник, е страшно. В последните няколко години неговото издание се свива от двайсетина репортери до пет, а две щатни бройки стоят незаети поради липса на желаещи. Два от вестниците, за които е работил Роб,



вече не съществуват



Друг победител от тазгодишните награди - Натали Каула Хоф, част от екипа зад поредицата за домашното насилие в Чарлстън, също вече не е репортер. Тази поредица взе "Пулицър" за журналистика в полза на обществото, който се смята за най-престижния. Натали обаче се отказва от професията заради твърде голямото натоварване и търси нещо по-балансирано, което да й позволи да създаде семейство. "Представих си се бременна или с току-що родено бебе как отразявам някакво престъпление. Човек иска да даде всичко на професията си, но аз не мога да си се представя в такава роля", казва Хоф пред "Кълъмбия джърнализъм ривю". Все пак тя продължава да пише на свободна практика по теми, които не са в конфликт на интереси с новата й работа - пресаташе на местната управа в Чарлстън.

Тази тенденция се потвърждава и от статистиката на социалното министерство. За последните десет години броят на репортерите във Вашингтон почти се е удвоил - от 1450 на 2760. В Лос Анджелис увеличението е с 20%. В Ню Йорк пък професията запазва едно и също ниво. Извън тези три града, една от четири позиции за репортери изчезва за същия период - 12 000 работни места по-малко. В същото време са се появили почти 20 000 нови работни места в областта на пиара, което е увеличение с 13%.

С изключение на тези няколко изолирани случая в големите градове



бизнес моделът на регионалните



новинарски издания се срива и примерът с отличените вече бивши репортери само го доказва, коментира "Вашингтон поуст". Сега, ако човек иска да е журналист, най-добрият му вариант е да отиде във Вашингтон, Лос Анджелис или Ню Йорк. В тези три града се намира едно от пет работни места за репортери през 2014 г., докато през 2004 г. това съотношение е било едно към осем. "С други думи, ако продължавате да се държите здраво за професията, то заплатата ви най-вероятно изостава от инфлацията", заключава столичното издание.

Все пак за добрия репортер винаги може да се намери и добра новина. След фурора с Роб Кузния, бившият му издател се зарича да си го върне, независимо на каква цена. Разликата с новата работа на Кузния даже не е толкова голяма - просто 20% по-високо възнаграждение. "Дейли брийз" е част от групата "Лос Анджелис нюз", в която влизат девет всекидневника и шест седмичника с общ редакционен състав от 230 репортери. Оказва се, че и компанията майка, и самият "Дейли брийз" са печеливши. Въпросът е защо трябваше да се чака "Пулицър", за да се насочи поне част от тази печалба към репортерите. ( По материали от американския печат)