За неопитното око малкото градче Африко, което се намира в южната част на Италия, може да изглежда райско кътче. С население от 3200 души това вероятно е най-бедното селище в страната. Безработицата е 40%, а средната брутна заплата на малкото хора, които имат работа, е около 14 000 евро годишно. Фактически никой, който е под 30-годишна възраст, в Африко не работи, а една трета от жителите са над 55 г. Едва 10 души, според официалните данъчни декларации, печелят повече от 40 000 евро годишно. Бедността се вижда в ежедневието: например в малкото магазини или барове не могат да ви развалят по-голяма банкнота от 10 евро или ако все пак успеят, ще получите купчина от дребни монети.

Има няколко магазина, но нито един от тях не е за хранителни стоки. Няма друг вид бизнес или фабрики, но пък градът може да се похвали с много юристи.



Тук туризъм не се развива



въпреки непокътнатата красота на крайбрежието, синьо-зелената вода на Йонийско море и жп линията, която преминава през града. Дори няма хотел - само през лятото хостел предлага преспиване със закуска на плажа. Пицарията Il Gabbiano е единственият ресторант. Малката жп гара е затворена, а таксита няма.

Единствените работни места в града са осигурените от държавата. В случая става въпрос за Комисията по горите, която управлява планинските масиви над града. В Африко всичко е ясно: или започваш работа в комисията, или емигрираш - както правят повечето хора, - или се присъединяваш към мафията (държава в държавата), както правят други.

Бар "Корона", който се намира срещу църквата в Африко, може би е идеалното място за разговори за Италия, бедността и мафията. Обаче може и да не е. Ла Корона е името на клана, който контролира Калабрийската мафия "Ндрангета", така както Ла Купола управлява Сицилианската мафия "Коза Ностра". В последните години "Ндрангета" се превърна в най-влиятелната италианска мафиотска организация за сметка на "Коза Ностра". Основната й дейност е търговията с кокаин, от която получава годишни приходи от милиарди евро. Африко е една от крепостите й.

Бар "Корона" е пълен с момчета в тийнейджърска възраст. Всички те имат скъпи iPhone-и и са с прически тип "Джеймс Дийн". Не консумират нищо. Италианците не пият много, а и разполагат с малко пари. Колко пари имат в джобовете си младежите? Нищо, отговарят те, въпреки че едно от най-малките момчета, което не е на повече от 14 години, изважда от джоба си пачка с банкноти, навити на руло (може би около 100 евро). Откъде са тези пари? "Баща му е бизнесмен", отговарят другите. И започват да си тананикат песничка, от която става ясно, че вероятно се занимава с наркотици.

Носят ли оръжия? Въпросът предизвиква смях. Какво искат да правят, след като завършат училище? "Да стана лекар", казва решително Лео Версачи (17 г.), докато дръпва от цигарата си. "Той е най-умното момче в класа и разполага с необходимите връзки", обясняват приятелите му.

Въпреки страшната бедност и отчаяната липса на възможности в Африко



няма просяци или улична престъпност



Антонио Спатаро (17 г.) обяснява: "Е, все пак сме в Африко, а не в Африка."

Икономическото положение е лошо в Северна Италия, но е доста по-лошо на юг, особено в Калабрия и места като Африко, където мафията е държавата. През август м.г. градският съвет бе разпуснат от правителството в Рим заради съмнения, че мафията се е внедрила в управлението на Африко, особено в сферата на сключването на договори за изпълнение на обществени поръчки. Това не се случва за първи път - през 2003 г. Четири години по-късно бе възстановено нормалното демократично управление. Изглежда обаче нищо не се е променило. И сега, още веднъж - вместо избраният кмет и градският съвет комисия от трима държавни чиновници, изпратени от Рим, е взела властта в ръцете си.

Държавната власт не иска да говори за Африко. За града не желаят да разкажат нито карабинерите, нито свещеникът дон Джузепе Джакобо. Група от мъже на средна възраст обаче се появяват на маса пред бар "Корона". Кой има вина за беднотията тук: правителството или хората? Един от мъжете, Франческо, крещи: "Това е грешка на държавата, не е наша. Живеем в мизерия, съсипани сме. Имаме море, планина, слънце, но нямаме държава. Не можем да си я създадем сами. Няма пътища, няма жп линии, няма фабрики. Няма нищо. Нищо не можем да направим сами." Дали пък и мафията няма вина за това? "Защо продължават да говорят за тая проклета мафия? Тя не е тук. Мафията не съществува в Африко.



Превръщат ни в престъпници,



за да намерят изкупителна жертва за провалите си. Това е скандално", казва Франческо.

Подобни думи могат да се чуят както от възрастните хора, така и от по-младите: мафията не съществува в Африко. Барманът Бартоло Морабито (31 г. ) има диплома за висше образование по екология, женен е, няма деца и никога не е работил на пълен работен ден. В момента се труди в бар "Корона" и от време на време помага на братовчед си. В Италия помощи за безработица се отпускат за ограничен период от време и могат да ги получават само хора, които са работили на пълен работен ден и са били уволнени. Морабито е фамилията на един от най-известните мафиотски кланове в Африко. "Исках за започна бизнес с градинарство, но данъчната служба и съветът правят това невъзможно, тъй като те убиват с данъците и бюрокрацията, а и банките няма да ти дадат кредит", казва барманът. Как той - а и всеки друг - успява да оцелее? "Взаимно си помагаме. Отивам до фермата на баща ми, давам на съседа домати или зеленчуци, сирене рикота или яйца от кокошките, а той ми дава вино и зехтин от стопанството на неговото семейство. Ако живеехме в голям град, където хората не си помагат, досега да сме измрели." Въпреки бедността според официалната статистика 3200-те жители на Африко притежават 1783 коли.

Петък вечер е, но намиращата се наблизо пицария Il Gabbiano - единственият ресторант в Африко - е празна. Управлявана от двамата братя Паскуале Ромео (29 г.) и Франческо (31 г.), пицарията е отворена преди по-малко от година. Тук средно се продават - според техните думи - по осем пици в най-натоварените вечери плюс 10 за вкъщи - като цената е около 5 евро. За щастие братята не плащат наем, тъй като пицарията се намира на приземния етаж в дома на родителите им.

Паскуале има диплома за пекар, но не иска да работи като наемник. Той се е отказал, след като 8 години е работил в пекарна в Реджо Калабрия. Всеки ден трябвало да пътува около 1 час до пекарната. Плащали му само по 700 евро нетно и "на черно", така че той не е плащал никакви данъци или пенсионни вноски. "В последните 5 години кризата е пълна, но истинският проблем е еврото", обяснява той. "Когато въведохме еврото, цените за една нощ скочиха двойно, но заплатите не се промениха. Първото нещо, което Италия трябва да направи, е да се откаже от еврото. То е убийствено за нас." Заради безкрайната икономическа криза, особено на юг, се очаква настроението в града да e революционно. "Революцията не е нещо, което правиш, когато се събудиш сутрин..."

Какво е решението на бедността в Южна Италия? За да я премахнем, първо трябва да изкореним "Ндрангета". Държавата обаче винаги липсва и затова много хора са избрали мафията.