Интересни процеси текат в българската политика. Политическото пространство се преструктурира така, както никога не сме и предполагали преди години - лявото е фрагментирано и във все по-насипно състояние, а дясното е консолидирано. През 2001 г. класическият двуполюсен модел умря, след това имахме правителства "БСП +", "ГЕРБ +", само на ГЕРБ. Но дори и в периода на тотална доминация на Бойко Борисов, лявото бе хомогенно и се представяше от една-единствена партия - БСП. Повечето формации бяха вдясно, там освен ГЕРБ имахме "Синята коалиция" и РЗС. Сега нещата са различни. Да ги погледнем статично - ГЕРБ стърчи вдясно, до него е Реформаторският блок (РБ). БСП и АБВ са вляво, но разделени. На старта е и т.нар. "Българска Сириза". Да погледнем и функционално - ГЕРБ и РБ чертаят общи планове и стратегии, това е все по-единна конструкция. БСП бере душа, кара се с АБВ, а партията на Велизар Енчев има всички шансове да им отмъкне електорат и един ден да е в парламента - дясното се хомогенизира, лявото се раздробява.

Тази констатация може да се стори пресилена на мнозина, но преструктурирането на политическото пространство по този начин е процес - той тече. И тъй като новината е левият разпад, ще го разгледаме подробно. Той зависи пряко от трите посочени по-горе формации.

Лявата фрагментация би била спряна, ако БСП възвърне старите си електорални позиции. Тя е водещата лява партия и ще е такава в следващите години, но е важно каква част от лявото заема - и като привърженици, и като позиции в централната и местната власт, от значение е и кондицията й (при крамоли и идейно безсилие кризата ще се задълбочава). "Стартовата й позиция" към момента са едва 500 000 гласа. На местните избори наесен



на БСП й трябва поне един спечелен знаков кмет



(голям град, където нямат такъв), за да получи имидж на партия във възход и обърне тенденцията. Може ли го БСП? Шансовете са минимални предвид вътрешните проблеми, демобилизацията на актива, обезверението на собствения електорат, тоталното откъсване на лидерите й от реалните проблеми (доказано многократно) и най-вече заради корупционните негативи от последните две собствени управления. Вторият шанс е да излъчи президент през 2016 г., третият - да вдигне с поне 200 000-300 000 гласа актива си на парламентарните избори, когато и да са те. Единствено втората възможност би могла да се случи, макар и с малък процент вероятност. Ако БСП излъчи президент, това би било прелом - за нея, за лявото и като лидер на лявото. Но задачата изглежда трудно осъществима, тенденцията е БСП да губи още жизнени сили.

На другия полюс е АБВ. Ако БСП може да губи на местните избори, АБВ не може - първи й са. Ако БСП цели да е безусловният лидер вляво, АБВ не се стреми към това. БСП мечтае да пребори ГЕРБ и един ден пак да е първа сила, на АБВ въобще не са такива амбициите. Тя иска да е малка, но ключова партия, да сърфира между полюсите - скромна и постижима, вече изпълнена задача. Важно за АБВ сега е да се структура в страната и да заеме позиции в местната власт - ще го направи. Георги Първанов тези дни бе в Москва, там бе и вицепремиерът Калфин - означава, че АБВ е намерила важни външни приятели. Т.е. партията на Първанов е с всички шансове за дълготрайност - ако не да расте, то поне да не отслабва.

Третият участник, който ще задълбочи лявата фрагментация, е партията на Велизар Енчев "Българска пролет". И тук имаме новина - ако доскоро националистите се титулуваха десни (ВМРО), или никакви ("Атака"), то вече имаме такива, които се самонаричат "Сириза" (Енчев). И тъй както ВМРО бе част от раздробеното дясно преди години, така и сега "Българска пролет" ще стане част от раздробеното ляво. Мнозина са подозрителни към шансовете на Енчев, но и той няма амбиции да печели избори, а просто да създаде поредния успешен малък проект. Има всички предпоставки да направи второ АБВ, ляво-националистическо.



Проектът е "нарисуван" -



Енчев е разпознаваем - добър оратор, телевизионер (подобно на Бареков, Сидеров, НФСБ, която е с цяла телевизия). Представен е повече от триумфално в медиите. В една от най-гледаните телевизии от началото на годината има цели шест гостувания в коментарни предавания, в другата - пет. Любезните домакини му правят личен профил, политически, питат го за настоящето, бъдещето, времето... Търсят си поводи да им гостува. Което показва, че бившият сътрудник на ДС има гръб, не само финансов. Той е третият (вече) реален ляв играч - твърде много на фона на исторически единното ляво.

Възниква въпросът до какво ще доведе фрагментацията. Отговорът е лесен: до същото, характерно и за десните партии преди години - сбирания, разлъки, предателства, обвинения, много лидери, малко избиратели... И почти никаква политика. Саморазрушение. Впрочем, тъй както многобройното дясно поселение възникна от и след краха на СДС, така и сега левият разпад е следствие на управленския провал на БСП. Отношението на Първанов към бившата му партия прилича много на отношенията ДСБ-СДС. Енчев пък не изключва коалиция с БСП, т.е. може да бъде сметнат и за "патерица" на столетницата. Но историята помни провали на много подобни упражнения - патерица сега, утре ритащ крак.

В България обичаме да забравяме, а е добре да помним. Паметта ще ни помогне не само да прокараме паралели към днешното ляво, но и да оценим какво точно се случва с дясното. Нека си спомним старото, в периода от 2001 г. до идването на ГЕРБ - СДС, ДСБ, РЗС, ССД, "Гергьовден", десни земеделци, националисти... Всички те бяха или в парламента, или на ръба му, с много избиратели зад тях общо, но функциониращи поотделно, превръщайки дясното в постоянно "насипен" организъм. Дясното тогава бе синоним на разпад, на неспасяема конфронтация. Не можехме да си помислим друго. Всичко това спря с появата на ГЕРБ. Тя се оказа много по-дълготрайна от първоначалните предположения, стърчи като пилон и



край нея се гради дясната къща



Каквито и караници да има с РБ сега, те са детска игра в сравнения с епичните стари скандали. Пристрояването е към ГЕРБ, тя е големият вдясно. Има ли пилон - има и къща. Къщата носи и избиратели, и сигурност, и приятели, и власт (виждате ли скоро ляво управление). Затова днес трябва да отчетем, че ГЕРБ свърши огромна полезна работа за българското дясно.

Допреди година-две БСП бе господар на лявата къща. Сега е като свекър, за чието наследство се точат снахите. ГЕРБ възникна върху десните руини. Не знам какво ще се случи с лявото. Но ако има умни хора в БСП, голямото сражение, което трябва да дадат, са президентските избори. Помните ли какво се случи след успеха на Първанов през 2001 г.? Махалото почти за десетилетие бе пратено вляво. А се бе случило едва 4 години след Виденовата зима.