|
| Линка Тонева |
- Г-жо Тонева, наскоро в Брюксел бе представено мащабно изследване на "Прозрачност без граници" за степента на прозрачност и почтеност в лобистката дейност. Къде сме ние?
- Става въпрос за регионално изследване, в което се включиха 19 държави от ЕС. Най-задоволително е положението в Словения, която оглавява класацията. България е в групата на лошо представителите се. Но не е единствена. Тя е в компанията на страни като Франция, Словакия, Германия, Португалия, Испания. Очевидно има проблем в цяла Европа с прозрачността на лобистката дейност. В България тревожното е, че показателят за прозрачност е много нисък, под средния за региона - 13% от възможни сто, два пъти по-нисък от средния показател за региона, който е 26%. Това на практика означава, че почти липсва информация за това кой, пред кого лобира, какви интереси и каузи защитава, какви средства се изразходват в този процес и какъв е крайният ефект от лобирането. Няколко думи за методиката. За да има някаква форма на сравнимост между толкова различни страни като България, Франция, Обединеното кралство и др., трябваше да се изработи система от 65 индикатора, които измерват степента на защита на политическия процес от неправомерни влияния - дали има закон за лобизма, как е регламентиран конфликтът на интереси, има ли пропуски в закона за достъпа до обществена информация, има ли проблеми пред електронния достъп, осъществява ли се саморегулация в бизнес организациите, спазват ли се етичните кодекси и прочие. Т.е. един по-широк кръг от въпроси.
- Като основна причина за това затъмнение се посочва липсата на закон за лобизма. Това е и една от препоръките в доклада на "Трансперънси". Вярвате ли, че законовата регламентация на лобизма ще направи по-прозрачен процеса предвид неформалния характер на тази дейност?
- Фокусът на нашето изследване не е само върху правната регламентация на лобирането. Но истината е, че у нас няма правно понятие за лобистка дейност, което позволява тази дейност да граничи с явления като корупция или конфликт на интереси, например. Как при отсъствието на ясен регламент да разграничим тази дейност, която навсякъде в демократичния свят е нормална част от представителството на интереси, от неправомерното влияние?
- Знаем, че десетки хиляди лобисти влияят върху европейския законодателен процес, борят се "за" и "против" определени решения на ЕК, но нима от това законодателният процес e станал по-прозрачен и съобразен с обществения, а не с корпоративния интерес? С какво регламентирането на лобизма ще изсветли тази дейност?
- Истината е, че европейските институции и в частност Еврокомисията все повече допуска т.нар. дифузни интереси - не просто структурираните бизнес интереси, но и представители на потребителите, на граждански организации в защита на конкретни интереси. Търси се някакъв баланс. В момента комисията върви към задължителност на регистъра, т.е. за да осъществи една организация контакти с европейските институции, трябва да е регистрирана в регистъра за прозрачност. В европарламента и особено в Европейския съвет този форма не е задължителна и степента на прозрачност е много по-ниска.
- Какво следва от вашия доклад? Ще има ли той някакво практическо продължение?
- От декември м.г. ние започнахме серия от срещи и консултации с представителите на бизнес организации, както и с неправителствения сектор, така че се опитваме да активизираме обществения дебат по темата. На мен ми се струва, че след събитията от последните две години има обществена тяга да се върви към изсветляване на отношенията между политика и бизнес.
- Ще настоявате да се приеме закон за лобизма ли?
- Не само. За нас законът за лобизма не е панацея сам по себе си. Изследването показва, че има широк кръг от проблеми, които са пряко свързани с лобизма, които също трябва да бъдат решени законодателно. В препоръките ни е записано, че трябва да се предвидят надеждни инструменти, които да позволят вземащите решения да се отчитат публично за своите контакти. Това е т.нар. "законодателно досие". Става дума за документ, който да придружава всеки проект за нормативен акт и в който са записани всички контакти, осъществени от законодателя в процеса на изготвянето на закона: кога, къде, с кого и по какъв въпрос се е срещал. Така ще се гарантира по-голяма прозрачност върху това кой за какви интереси лобира в процеса на вземане на решения.
- Добре, но това ще е описание на публичните срещи, които съвестните журналисти и бездруго отразяват. Но как ще се изсветлят онези задкулисни, неформални контакти, които не се огласяват публично?
- Винаги има такъв неформален аспект на политиката, но това не бива да ни отказва. Ние направихме много интервюта с експерти, когато подготвяхме българския национален доклад и повечето бяха категорични, че тъмнината ражда чудовища. Нека да вървим към малко изсветляване, нека постепенно да се създадат практики, те вероятно няма да сработят веднага, но това е натрупване на обществен капитал и опит. Струва ми се, че в момента има обществена потребност да се предприемат такива стъпки. Тук попада и етичният кодекс за народните представители. Една тема, която години наред остава на заден план. Периодично влиза в общественото внимание, но няма воля, няма стратегия в тази посока.
- Какъв трябва да е статутът на онези граждански организации, които също отстояват определен обществен интерес пред държавните институции, но той не е свързан с харчене на пари и лобизъм?
- Важно е да се направи разграничение между лобирането и застъпничеството. Второто е в подкрепа на по-широки обществени интереси. Идеята на повечето законопроекти за лобизма, внасяни безуспешно досега, е организациите с нестопанска цел, които се финансират по донорски програми, по проекти на ЕС, да не се вписват в регистъра като лобисти. Разграничава се професионалната лобистка работа от тази на гражданския сектор.
- Какви са другите ви законодателни препоръки по отношение на лобизма?
- Трябва да се промени предвиденият срок от 14 дни за публично обсъждане в Закона за нормативните актове. Той е крайно недостатъчен и незадоволителен. Ние смятаме, че този срок трябва да се промени на 30 дни. Може да се подобри организацията на самия консултативен процес, тъй като у нас процесът на публично обсъждане стартира на много късен етап, когато вече има изготвен проектодокумент и остават само две седмици за разглеждането му от гражданския сектор и от бизнеса. В европейски мащаб има практика да се изработват консултативни документи, преди да се върви към определена регламентация - това е добра и приложима идея. Тези консултативни документи не са проектозакони, написани на тежък юридически език. Става дума за достъпен за гражданите документ. Обществените обсъждания у нас са по-скоро проформа, с по-скоро церемониални функции, колкото да се поддържа илюзията за прозрачност. Доколкото знам, в момента има работна група, която обмисля промени в Закона за нормативните актове. Трябва също да се въведат по-конкретни изисквания за това какъв е съставът, каква е представителността на консултативните и експертните съвети. Мисля, че в момента има около 85 такива съвета в различните нива на изпълнителната власт. Те са с много противоречива практика. В едни случаи има публикувани дневен ред и стенограми на заседания, в други липсва каквато и да било информация за работата им, за интересите, които защитават при оформянето на техните становища. Затова когато говорим за лобиране, нямаме предвид само приемането на закон за лобистката дейност, а и въпросите от сферата на почтеността като конфликта на интереси, парламентарната етика, саморегулацията на бизнеса и равенството на достъпа.
- Как ще оборите преобладаващото разбиране у нас, че със закон за лобизма ще се узакони корупцията?
- Лобиране и корупция не трябва да се бъркат. За корупция може да говорим, когато лобирането се извършва по непрозрачен и сенчест начин. Обществено допустимо е това лобиране, което е публично. И не е изненадващо, че у нас малко организации биха признали, че се занимават с лобистка дейност. От интервютата, които проведохме, само няколко неправителствени организации признават, че лобират. Представителите на бизнеса много по-неохотно обозначават работата си като лобиране.
- Лобира ли "Прозрачност без граници" за закон за лобизма?
- Не точно за закон за лобизма, но със сигурност бихме се застъпили за инструменти, които гарантират повече прозрачност на лобистката дейност.
