Комай ни лъжат тия синковци...



Никола Вапцаров



Нещата не са наред.

Както си ходим на работа, както четем вестници, както гледаме телевизия или гледаме да вържем двата охлузени края, точно така все-по ме бори усещането, че нещата не са наред.

Духом ме тресе нещо, подпира ме една вътрешна сеизмология.

Фундаменти ми ерозират и мирогледи ми се запердват.

Вестниците пишат, че ако САЩ ударят Ирак, икономическият ни растеж през годината нямало много да пострада. Само малко.

Телевизиите убеждават, че ако САЩ ударят Ирак, нямало да има голяма опасност за АЕЦ "Козлодуй". Само малка.

Политиците говорят, че ако се наложи да помагаме за войната, нямало да е с много. Само с баня или нещо такова.

Тоест, трябвало да сме спокойни.

Айде де. А това, че ми се клати вътрешният свят? За да не рухне съвсем, по едно



време го подпирах със Соломонови притчи.



И с речи на наши и чужди ръководства. Не помага.

Не съм спокоен не защото ще пострада АЕЦ-а, или ще ни се сгромоляса растежът, или някой воин-теляк ще се попари с вряла вода в пустинята.

Дребни кахъри пред мъките на съвестта, както казва Толстой.

Не съм спокоен, защото голямо страдание търпи вярата ми в светлото и доброто. В разума и мисията на Америка. В тази Америка, която води тази сила, в чието преддверие стоим плахо като селска мома на интервю за секретарка. Сещате се коя. Няма спор, че тази голяма сила е най-силната и най-справедливата сила. Тази сила прави най-силните коли, най-силните компютри, най-силните филми и най-силните бомби, тя се грижи за правата на малцинствата, тя ридае над погазването на свободите на отделната личност, тя безмилостно ти туря белезника, ако те види да биеш куче или мъчиш канарче. Тя е нещо като далеко еволюирал разум, тази сила. Много е по-висша е от нас. Имаме я най-малкото за



по-Голям и по-Умен брат.



Тази сила отиде толкова далеко, че разни стари принципи като национална независимост и право на самоопределение й се струват от доста време архаични, като букаи на прогреса й тежат. Ретро й се виждат. Където зърне по света неправда, тази сила, този Голям брат, отива и ръси семето на доброто и обеднения уран. Сипва няколко хиляди тона, туря ново управление, а после изтрива чело: "Good work."

Няма съмнение, че Големият брат може да нападне всяка една страна, независимо дали с това нарушава международното право и резолюциите на ООН, и дали е в унисон с Божиите заповеди.

Няма съмнение, че го прави все по-често.

Всеки Голям брат се смята за прав,



големината е в пряка релация с чувството за правота.



Големият немски брат газеше Европа, за да я освободи от либералните и комунистическите заблуди, Големият съветски брат газеше Чехия и Афганистан, за да отмахне от пролетариата сянката на капиталистическата хидра.

Големият американски брат гази Виетнам, гази Косово, гази Афганистан, сега ще гази Ирак, за да ги отърве от игото на диктатурата.

Безпокойството ми иде от факта, че там, дето стъпи Големият брат, не никне тревата на демокрацията и толеранса. Освен ако тая трева не се казва опиумен мак или армия за освобождение (от други етноси).

Няма съмнение, че Големият брат може да нападне всяка отделно взета страна, която отговаря на поне две условия;

1) Да има враждебен вожд, който не слуша Големия брат.

2) Да няма толкова опасно оръжие, че да нарани Големия брат в хуманистичния му ентусиазъм.

Някой виждат и трето условие, но аз в нефтени кладенци не надничам - от армията помня лафа: "Не гледай в паницата на Старото".



Суеверие на устроителството



нарича старецът Толстой идеята, че някой има монопол върху знанието как трябва да се устрои животът на другите, за да е по-добър. Големият брат не само мисли, че знае това, ами смята да изтрепе няколко стотин хиляди, или няколко хиляди, или дори едного, за да устрои щастие като Биг Мак за потомците им. И го прави.

Ще кажа на какво ми мирише това. Мирише ми как един голям бандит отива да бие един малък бандит, за да му внуши почит към йерархията и закона. Даже не към закона, а към него. Защото той е законът. Нашата роля в случая е както винаги - да сме в свитата. Най-много да се наложи да държим пешкира на шефа, или да му запалим цигарата, щото си е намокрил ръцете - "мокрое дело" му казват...

Политически в един бандитски трилър сигурно няма друга роля.

Но аз билет за тоя трилър не ща. Гледам го от векове. Баста.