|
Макар събранието да се състои от 400 души, на заседанията присъстват малко повече от половината депутати. Бройката от две трети, необходима за приемането на текстове тогава, се натаманява с мъка. Младата ни демокрация никога не е била достатъчно млада, за да спре бащите на конституцията да гласуват с чужди карти. Това умение е усвоено още в зората на промените, свидетелстват архивите.
Държавата в онези години ври и кипи от недоразумения, недоглеждания, от опити да се нагоди системата към новите изисквания на времето. Затова и много голяма част от великите депутати гледат да претупат набързо конституцията, че да остане време за отмяната на някой и друг абсурден соцуказ. Правилата на дебата в парламента още не са изкристализирали. Общо взето текстовете, които очертават новия обществен договор, се приемат както са подадени от Конституционната комисия, споровете са винаги политизирани и когато дискусиите тръгнат в неудобна за управляващите социалисти посока, някой депутат от БСП изведнъж предлага обсъждането да спре и всичко да се гласува така, както е зададено. Друг път пък съдбовни поправки на черновата на комисията се приемат в крачка, щом се предложат в залата, без много-много да се мисли по тях.
Най-голяма заслуга за приемането на текстовете имат депутатите от БСП, въпреки че и те не са напълно единни за това как искат да изглежда основният закон на страната. Общото впечатление от стенограмите е, че БСП и опозицията са се разбрали, поне що се отнася до съдебната система.
Опозиционното СДС извоюва малка победа - президентът, а не парламентът да назначава върховните магистрати. БСП обаче прокарва текстовете всички съдии, прокурори и следователи да бъдат несменяеми и слага 7-годишен мандат на главния прокурор и председателите на съдилища.
Ключовото изречение, което илюстрира "сделката", е казаното от Любен Корнезов - водеща фигура в гласуването на конституцията. В залата избухва спор между социалисти дали не е редно Народното събрание, а не президентът (по онова време това е синият Желю Желев) да назначава главния прокурор и шефовете на върховните съдилища. Уморен от опита си да угоди на всички, той откровено се обръща към червената си колежка Соня Младенова: "Разберете, ако тези текстове придобият някаква друга редакция, това означава да не се приеме конституцията. Конституцията е балансирана."
Така, доста конюнктурно, според политическите настроения през 1991 г. с лека ръка великите депутати приемат магистратите да бъдат несменяеми, обличат ги с имунитет и им дават дълъг мандат. Което, ако слушаме днешните спорове, е най-големият проблем за нефункциониращата съдебна система. Но през призмата на партийните страсти в началото на 90-те, този вариант е давал надежда, че магистратите ще бъдат независими от боричканията за власт. Да не забравяме, че през юни 1991 г. социалистите не са и предполагали, че ще загубят изборите няколко месеца по-късно и ще трябва да предадат на СДС заложената възможност за влияние върху съдебната система.
Пророкът Кукуров
Съдиите, прокурорите и следователите да бъдат несменяеми до навършването им на пенсионна възраст е предложение на Конституционната комисия, лансирано от червените Гиньо Ганев и Любен Корнезов. Първият, който плахо се обажда, за да оспори текста е 71-годишният Йордан Кукуров, юрист от БНЗС - Никола Петков. Той иска да се впише вратичка - магистратите да бъдат сменяни поради професионална непригодност.
"Но представете си какъв затворен кръг би представлявал (магистратурата - б. р.), нещо като Светия синод. Но там хората са вече на друга възраст. А тук за съдиите, за да стане един човек, да бъде явно непригоден за работата си и да е защитен от един конституционен текст, да не бъде заменян. Ако от 100 дела реши само 20% правилно, а другите ги реши неправилно, кажете ми, има ли възможност да бъде подменен този съдия, като съществува този текст?
Какво можете да направите, ако един и същ човек, така както е безпристрастен, деполитизиран и пр., но само външно е деполитизиран и застане на това място с цялата му отговорност, няма ли да смути цяла една система от другия съд догоре?
Приложението на законите е нещо като музиката, някои ще свирят по-силно това, което е нотирано, но другите ще го изпълнят виртуозно. Но тогава, когато са застанали като обикновени занаятчии, които могат да прочитат закона. Но когато има тънки проблеми за разрешение и има подготвени кадри, които ще ги заместят, кажете ми може ли тази неподвижност, това блато на най-отговорно място в нашата държава и институции, може ли да съществува?
Смятам, че са по-силни доводите, които съществуват, да няма такава абсолютна норма за несменяемост. Иначе това ще бъде най-закостенялата институция, която трябва да бъде най-гъвкава и годна."
Кукуров разказва случай с прокурор, чието име не назовава. Всички знаели, че е непригоден, и накрая лекарите открили негов документ, по който го освидетелствали - затворил секретарката си да пише 94 стр. обвинителен акт за лъжесвидетелстване. Трябва да има механизъм такива хора да бъдат махани, твърди земеделецът. В това време от залата му подвикват: "Говори по същество!" И Кукуров спира.
Днес покойният бивш депутат звучи като пророк, но преди 12 години тезата му се приема доста хладно. Цакат го с демократичните доводи, че обективността е застрашена, ако има начин прокурор или съдия да бъде сменен.
Земеделците са безстрашно племе
Никодим Попов, зам.-председател на Народното събрание, е "за" несменяемостта. Опасност няма, казва той и подчертава, че може да му се вярва, защото има опит и защото е земеделец.
"От Освобождението до 9 септември България е имала действително един независим и справедлив съд и съдии. Говори ви човек от Земеделския съюз, който от 1923 г. заедно с комунистическата партия са били поставени под репресията на беззаконието и терора, но когато подсъдимите са попадали в съда, съдът е бил справедлив. Това го е доказала историята. Съдиите трябва да бъдат несменяеми. Няма никаква опасност.
В миналото най-добрите завършили правни науки бяха назначавани за съдии. Колкото до опасността, че като несменяеми могат да се самозабравят, е имало съдебни инспектори, които са ревизирали винаги техните дела и ако установят, че в тях е имало произвол, некадърност, тези съдии са били отстранявани. Ако бъде въведена несменяемостта, това ще бъде една добра гаранция за нашето добро и справедливо правосъдие."
Кадрите решават всичко
Петър Обретенов обаче вижда друг дефект в текста. "В момента не сме подготвени да приемем напълно този принцип по чисто обективни причини, бих казал, и технически. Липсват достатъчно кадри."
Подкрепя го Сабри Хюсени, записан в тогавашните регистри като Емил Чавдаров. "Като етап не мога да възприема разбирането, че те трябва да бъдат несменяеми. Те могат да бъдат несменяеми след десетина години може би, ако ще вървим с такива крачки към демокрацията."
Земеделецът Христо Христов също казва: "Ние нямаме готов пакет от 200-300 готови или 500 съдии, на които да се доверим още сега."
Подсъзнателният сталински повей за решаващата роля на кадрите лъха и от Спас Мулетаров. "Вярно е, ние имаме още неподготвени хора, които в началото, след като са завършили образованието, трябва да ги изберем и те за цял живот да работят тази длъжност, без да знаем как ще се оформят те, какво развитие ще дадат, каква професионална подготовка в бъдеще ще демонстрират." Но! "...всяко сменяване, независимо дали са избрани или назначени, независимо от кого, води до тяхната несигурност, до внушаване, до нарушаване на принципа на вътрешносъдийското убеждение и убеденост. И затова, дори с рисковете, които съществуват и които аз възприемам, смятам, че е по-правилно и правдиво ние да приемем принципа за несменяемост на съдиите. Времето ще покаже в бъдеще дали действително сме сгрешили."
Времето вече показа, че баш кадрите оплескаха работата.
Сините в атака
В краткия спор как да изглежда съдебната власт опозицията от СДС се намесва, както се казва, с малко, но завинаги. Сините не се вълнуват особено за статута на магистратите. Те имат друг належащ проблем. Управляващите се опитват да им отнемат скромната победа, която са извоювали в първите години на демокрацията - правомощията на техния президент. Хардчервените депутати се опитват да убедят парламента, че не трябва да се дава власт в ръцете на държавния глава да назначава висшите съдии и главния прокурор с мотива, че България е парламентарна република.
Спас Мулетаров е гласът на управляващите: "...няма никаква логика Народното събрание да избира членове на Висшия поземлен съвет, на телевизия, радио, банки, а да не сформира съдебна власт."
Мариана Христова добавя: "Главният прокурор, председателят на Върховния съд, са освен администратори и политически фигури. Едно Народно събрание, когато ги избере, ще има право да им отправя въпроси и да иска отчет за тяхната дейност."
Опълчението на опозицията е в състав Красен Станчев, Любомир Иванов от Зелената партия и социалдемократът Петко Захариев. "Народното събрание е колективен орган, който не може да поеме лична отговорност за такъв избор, защото ще настъпи парламентарна анархия", твърди Станчев. "Депутатите от БСП се опитват да застъпят една хипертрофична роля на парламента, който се натоварва с нови пълномощия за сметка на останалите власти", додава Иванов. Той нямало да се учуди, ако соцоръжието Соня Младенова поиска Народното събрание да избира и председателя на Висшия съвет на БСП.
Накрая остава тяхното. Желев получава мнимата роля на съдийски кадровик, а социалистите заковават несменяемостта на магистратурата. Според стенограмите абсолютно никой не оспорва имунитета на представителите на третата власт.
За журналистите и депутатските кюфтета
Но докато нагласяват третата власт по техните си аршини, депутатите никак не могат да се погодят с четвъртата такава. За чест на нашего брата архивите говорят, че и в онези мрачни години на партиен кипеж той е бил трън в очите на парламента.
Сутринта в деня, когато депутатите трябва да приемат съдебните текстове от конституцията, БНР ги критикува, че заседават без необходимия кворум. Радиожурналистите даже си позволяват да броят великите депутати, които седят в залата. Документите хладнокръвно показват, че колкото време народното представителство е отделило на правата на магистратите, толкова е похарчило и в разправии как да стегне юздите на медиите.
Румен Воденичаров иска преброяване на кворума. Драгомир Драганов се противи: "Ние управляваме радиото, а не то нас." Стефан Стоилов разсъждава, че журналистите са станали като копои - "само следят и броят". И демократът Петър Слабаков протестира: "Преди 10 ноември всички бяхме бройка. Ние не сме говеда да ни броят на бройки, ние сме хора!"
Стефан Нешев даже иска бюрото (председателят на парламента и заместниците му) да викнат онези сгазили лука журналисти за обяснение. Елена Поптодорова даже се сеща кога може да стане това.
Ненадминат обаче остава Иван Зънзов. Какво мисли той за съдебните текстове на конституцията остава тайна за историята. Мислите му журналистите обаче се пазят.
"Аз съм доволен, че тази проверка се предизвика от СДС, защото радиото и телевизията са наши. Това са момчета, които бяха от тоталитарната система, на татко и на мама, които ги подпираше съответно и МВР, и специалните служби, и Централният комитет на партията и т. н. Тези хора не са се променили и не искат да изтрият петната най-вероятно на техните фамилии. Обаче историята няма да им прости. И аз моля едно, нека да идват тук с чисто сърце и с празни ръце, да не идват с торбите и да обират барчетата, това, което се полага на народните представители. И да не правят опашки."
В цялата неразбория Любен Корнезов и Гиньо Ганев успяват да накарат събранието да гласува същите фатални членове от конституцията, които сега бодат очите на управляващите. Депутатите са целокупно доволни, защото предстои къде по-интересен спор: прав или полегнал трябва да е гордият български лъв в републиканския герб.
Това е историята. Така са я разбрали демокрацията тогавашните депутати. 12 години по-късно 39-ото обикновено народно събрание точи зъби на конституцията. Дано днешните колеги на вчерашните велики народни представители бъдат по-прозорливи. А ние пак ще ходим с голяма торба да броим мъртвите души.